История
Древен Египет:
Преди около 5000 години е имало обширни градини около пирамидите, гробниците и храмовете. Били са много ценени и са изпълнявали светски и религиозни функции – те са били място за разходки и медитация и където жреците са общували с боговете. Градините, които са били създадени към частни домове и вили, са използвани главно за отглеждане на земеделски култури. В градините отглеждали растения, използвани в медицината, а също и такива, използвани за украсата на храмовете и дворците.
Източник:
https://www.gradinata.bg/index.php?page=article&article_id=869
Висящите градини на Семирамида
Легендарни, едно от седемте чудеса на света, но неоткрити и досега. Смята се, че са построени във Вавилон към 575 г. Пр. Хр. От цар Навуходоносор II, а според друга теория - от асирийската царица Семирамида (810 пр.н.е.)
Представляват терасирани и изкуствено напоявани градини.
Персийските, китайските и японските градини имат 3000-годишна традиция
От около 1720 г. насам се създава английската пейзажна градина
Най-характерното за нея е нейната естественост, за разлика от геометричната барокова градина.
Градината на Хесперидите
Градините в българската култура
Княз - Борисовата градина
Началото ѝ е поставено през 1882г.
Идеята е на тогавашня кмет на София Иван Хаджиенов, който предлага на това място ?
да се направи разсадник (пепиниера),
където да се развъждат цветя и дървета за бъдещите обществени градини на града.
За тази цел Хаджиенов кани градинаря на румънския кралски двор – швейцарецът Даниел Неф.
Той изработва първия план на градината, организира разсадник в долната част при реката и си построява къща за живеене.
За него Момчил Попов пише в блога си: “Заслугата на Даниел Неф за създаването й, наричана до 9 януари 1895 г. „Пепиниера", „Разсадна градина" и най-вече „Цариградска градина" заради близостта й до Цариградското шосе, е голяма и безспорна, още повече, че той е участвал и в устройството на градинките при Народното събрание, гарата, Докторския и Руския паметник, Александровата градина и други. “(http://izsofia.blogspot.com/2010/04/blog-post.html)
Искра Ценкова пише:
“Делото на първия паркостроител на Борисовата градина продължават Карл Неф и Емил Аман. За разширяването на парка има неоценима заслуга и Петър Беров, назначен за софийски градски инспектор. Бесарабски българин, завършил образованието си в Москва, той пристига в България, воден от родолюбиви подбуди. Но срещу намерението му да разшири парка за сметка на пустеещите земи, използвани от слатинските шопи за пасища, въстава цялото село. Слатинци многократно пребиват с колове Витан Минков, единствения работник и надзирател в разсадника. През февруари 1903 г. градоначалникът изпратил конна полиция срещу разбунтувалите се скотовъдци, но селяните набили полицаите и ги принудили да отстъпят безславно. Тогава цял военен ескадрон се намесил в разпрата. Шопите се окопали в мерата и завързали кървава престрелка, при която паднали двама убити, а ранените били десетки.
Въпреки скъпоплатената цена Борисовата градина ставала все по-обширна, по-красива, по-китна и облагородена.
В периода 1906-1933 г. градината е разширена и препланирана от френския паркостроител Йосиф Фрай, който оформил двете алеи - кестеновата и липовата, както и розариума. По негова идея се построяват фонтанът в Рибното езеро и балюстрадите пред него.
В началото на ХХ век в парка е създадено емблематичното езеро Ариана. С появата му софиянци за пръв път видели лодки в града.”(Приказка наопаки - https://web.archive.org/web/20160308002825/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=131&aid=3477)
В споменатат по-горе статия Момчил Попов изрежда още много имена на хора, допринесли по един или друг начин за създаването на “този столичен парк, справедливо наричан “Втори Булонски лес”. А това са:
столичният кмет Димитър Петков;
градинарят Марин Пенчев от Килифарево, работил близо 10 години по създаването на градината - до 1893 година;
лесовъдът Стефан Дончев от Клисура;
чешкият лесовъд Юлиус Милде;
лесовъдът Петър Беров, който въпреки заплахата, че ще бъде убит от селяните, продължил с успех залесяването до 1899 г., когато преминал на друга работа във Велико Търново.
И още имена:
градинарят Йосиф Фрай,
лесовъдите Стефан Гърдов,
Стоян Брънчев,
Димитър Киров,
Тодор Марков,
Георги Купенов,
Минко Фетваджиев,
Константин Байкушев,
Витан Минков и други.
Източници:
Момчил Попов. Създателите на Втория Булонски лес - (http://izsofia.blogspot.com/2010/04/blog-post.html)
Искра Ценкова. Приказка наопаки - https://web.archive.org/web/20160308002825/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=131&aid=3477
“История на Борисовата градина” - https://borisovagradina.com/istoria/
Иван Хаджиенов, кмет на София - https://sofia.media/news/%D0%9A%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5_18762/%D0%98%D0%92%D0%90%D0%9D-%D0%A5%D0%90%D0%94%D0%96%D0%98%D0%95%D0%9D%D0%9E%D0%92_13783.html
Марин Бъчева̀ров, първият професор по астрономия в Софийския университет и в България. По негова идея през 1892 г. в Борисовата градина започва строежа на астрономическата обсерватория на Софийския университет, която е завършена през 1894 г. - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD_%D0%91%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2
Паркът Гюел, Барселона
ДВОРЦОВИТЕ ГРАДИНИ НА ЕВРОПА
Те се развиват в продължение на векове, изграждани край манастири, замъци и дворци.
- Идеята за сложни замъчни градини процъфтява по времето на Луи XIV от средата на 17-ти век.
- Кралят Слънце е един от първите, които сливат величието на замъчната архитектура, ландшафта и интериорния дизайн.
Няколко невероятно красиви дворцови градини:
Шато Вю-льо-Виконт, Менси, Франция
Дворецът Во-льо-Виконт във френския град Менси и паркът са създадени между 1656 – 1661 г. Градините в парка са проектирани от ландшафтния архитект Андре льо Нотр и се смятат за предшественик на градините на Версай.
Класическият стил на Луи XIV се характеризира с повдигната градина, пълна с водни басейни, канали, фонтани, чакълени пътеки и партери с различни къдрави шарки. Постигната е хармония между ландшафт и архитектура.
Снимка: www.all-free-photos.com
Градини Херенхаузен, Хановер
Те са признати за „най-голямото съкровище“, което град Хановер притежава.
- електрисата Софи, която ръководи създаването на градините в продължение на три десетилетия с майстор градинар Мартин Шарбоние.
Херенхаузен се състои от четири градини с над 12 000 растения. Тук могат да се видят редки растителни видове, портокалови дървета, Фонтанът на камбаните, Големият партер ??
Тук се организира една от най-големите постоянни изложби на орхидеи в Европа.
Снимка: www.commons.wikimedia.org
Ренесансовите градини на замъка Розенборг - една от емблемите на Копенхаген. Създадени са през 17 век. Тук се намира най-старата кралска градина в Дания, също парк с павилион, еспалиери, розови градини и множество красиви склуптури.
Снимка: www.commons.wikimedia.org
Брюкселските кралски оранжерии
Построен през 1873 г. от архитект Алфонс Балат за крал Леополд II, кралският комплекс от оранжерии, наречен Идеалният стъклен дворец , се намира на територията на замъка Лаакен на площ от 6 акра. За построяването му са били необходими над 30 години.
В Кралската оранжерия Има богати колекции от камелии, азалии и палми. Истинско чудо , изработено от стъкло и метал! Отворени са за обществеността само за три седмици годишно, през пролетта.
Снимка: www.commons.wikimedia.org
Градината на Двореца Шонбрун във Виена
Красива с елегантни алеи, красиво оформени дървета, зелени лабиринти, склуптури, шадравани и много зелена и перфектно окосена трева.
Градините и дворецът са обявени за световно културно наследство на ЮНЕСКО.
Литература
Сугарев Д. Градинско-парково и пейзажно изкуство, 1976 г.
2. Кулелиев,Й., История на градинско-парковото изкуство, 2007 г.
Градинско-парково изкуство е художественотворческо и ландшафтно-архитектурно проектиране и оформяне на частни или обществени открити пространства.
Градинското изкуство е предшественик на градинската иландшафтната архитектура, в която на преден план са поставени научните и технически аспекти.
Репутацията на градинско-парковото изкуство като достига своя връх през епохата на барока - парковете Во-ле-Виконт и Версай
Няма коментари:
Публикуване на коментар