Змей Горянин
На нивата
Ще стана раничко в зори,
ще се прекръстя и помоля,
и моят дух ще се смири:
- да бъде Божията воля!
На къра ще изляза, там
ще найда Божията нива
и житните зърна ще ям
и от росата ще отпивам.
И може би ще ме съзре
Христос, край него като мина.
И всичко той ще разбере!
И ще ме викне, като Рут
глава на неговия скут
да сложа и да си почина.
Змей Горянин, из „Майчина вяра“
Змей Горянин е псевдоним на Светозар (Светлозар) Акендиев Димитров.
Роден е в Русе на 11 януари 1906 година в чиновническо семейство.
Първите литературни опити на Змей Горянин са от 1923 година, когато печата своите ученически стихотворения в списанията „Ученическа мисъл“, „Изгрев“, „Светли зари“.
Змей Горянин пише разкази, повести, романи и пиеси предимно на историческа тематика, в които пресъздава главно българските националноосвободителни борби.
Автор е на над 50 книги, сред които „Червеният хотел“ (автобиографична повест), историческите романи „Бачо Киро“, „Дунавът тече“, „Силата на робите“, „Кнез Иван Кулин“, „Звезда керванджийка“ и други. Заедно с Елин Пелин списват и редактират списание „Българска марка“. Любимо занимание му е резбарството.
Змей Горянин има разностранни интереси, които го сприятеляват с известни писатели, художници, скулптори, музиканти. Той дружи с Елин Пелин, Александър Балабанов, Фани Попова-Мутафова, Йордан Стубел и други. Сближава се с Васил Стоилов, Данаил Дечев, Кирил Буюклийски, Марко Марков, Георги Златев-Черкин, Асен Балкански и други.
Поради няколкомесечното му цензорство в Дирекцията по печата, след 1944 година е преследван. Обвинен е от Народния съд във „великобългарски шовинизъм“, поради интереса си към българската история, който нараства във връзка с издирването на материали за художествените му творби. През април 1945 година го осъждат на една година затвор. Книгите му попадат в „Списъка на фашистката литература“ и са иззети от библиотеките. Не може и да си помисли за печатане на творбите му.
Последните години от живота си Змей Горянин прекарва в манастира „Седемте престола“, Софийско. Избягва всякакви публични изяви, животът му преминава в самота до самата му смърт. На 25 август 1958 година умира при неизяснени обстоятелства.
Погребан е в двора на манастира до гроба на приятеля си Христофор Клопов, езотерик, който е игумен на манастира. Двамата са имали богата обща езотерична библиотека.
Змей Горянин има трагична съдба на човек и писател. В живота му има случки и епизоди, които са потресаващи.
През целия си живот Змей Горянин е принципен, не прави компромиси, живее тежко. За да изкара насъщния си, се занимава с най-различни неща: изработва цяла колекция от модели на къщи в дърворезба, дворци, пантеони, прави и овчарски геги, завързва контакти с представители от средите на лекари, аптекари, филателисти.
Изучава народната медицина и се появява цикъл стихове на тази тема. Змей Горянин посещава много манастири и черпи вдъхновение.
Сътворява стихосбирката с религиозни химни „Пред празника“, с което е един от първопроходците-продължители в нашата поезия по темата. Подготвя и друга стихосбирка „Нощ и ден“, пропита със символика и тъга. Когато работи в Бачковския манастир, където написва и хрониката на манастира, сътворява и стихотворния цикъл „Православие“.
Змей Горянин е образец на човечност и доброта, беден, бездомен. Всичко това той преодолява, без да се пречупи и да загърби моралните норми, които са вътре в човека. Изявява енциклопедичните си умения в живота и творчеството си, което е изпълнено с хуманизъм. В голяма част от живота си той е дете на природата.
В книгата си „Почит към литературата“ Иван Динков е записал следният фрагмент: „В градинката при министерството на земеделието на една от зелените пейки лежи възрастен мъж, облечен в сини дочени дрехи. Наблюдавам го от близката пейка. Явно мъжът е изнервен, през кратки интервали се надига, оглежда градинката и отново ляга. При едно от поредните надигания той ме забелязва, задържа погледа си в лицето ми и раздразнено пита: „Ти какъв си, бе?“ „Анонимен тип съм – отвръщам, – нещо като българския народ.“ – „Аз пък – избоботва възрастният мъж – съм Змей Горянин, писател!“ Свивам рамене: „С това име е по-добре да се лежи пред министерството на горите.“ Змей Горянин избухва в гърлен смях: „Бас държа, че си литератор! Тия думи друг човек не може да ги каже!“ – Той е погребан в манастира „Седемте престола“. Дано там е намерил покой.“ Дано.
Още за Змей Горянин:
трагичната съдба на Змей Горянин - https://webstage.bg/li-ri-chni-otkloneniya/7766-tragichnata-choveshka-sadba-i-zabravenoto-tvorchestvo-na-zmey-goryanin.html
Змей Горянин
(псевдоним на Светозар Акендиев Димитров)
(1905-1958)
:: Кратко животоописание
:: Да поменем за Змей Горянин Юлий Йорданов
:: Архивът на Змей Горянин като културноисторическа ценностЦвета Трифонова 
:: Змей Горянин умира в "Седемте престола" при неизяснени обстоятелства Юлий Йорданов
:: Памет за Змей Горянин Вихрен Чернокожев
:: Из "Майчина вяра"
:: На нивата
:: "Епиграми"
:: Из автобиографичната повест "Червеният хотел"
:: Змей Горянин - книги и статии. Рецензии за Змей Горянин в Русенската регионална библиотека
Няма коментари:
Публикуване на коментар