БЪЛГАРСКИ ТАРОЛОЗИ: ИВАЙЛО САРАЛИЙСКИ

 

Лични данни и образование

Ивайло Саралийски е художник, творчески директор и преподавател с дългогодишен опит в областта на визуалните изкуства. Той е асистент в департамент "Изкуства и дизайн" на Нов български университет и активно работи като творчески директор в дигиталната агенция CreateX.

Ивайло Саралийски започва своето образование в Гимназия за хуманитарни науки и изкуства "Св. Св. Кирил и Методий". Продължава обучението си в Националната художествена академия, където завършва бакалавърска степен по "Графика" през 2016 г. и магистърска степен по "Плакат и визуална комуникация" през 2018 г. През 2023 г. защитава докторска степен по визуални изкуства в Нов български университет. Преподава в университета, като води курсове по "Визуални средства" и "Реклама и векторен дизайн (Adobe Illustrator)".

Работи по различни арт и графични проекти, които комбинират традиционни техники с дигитални иновации. Той участва в редица самостоятелни и групови изложби, включително "LET THERE BE LIGHT" (2020) и "LET THERE BE COLOR" (2021), както и "8-мо национално триенале на графиката" (2019). Неговите произведения и художествени концепции са насочени към връзката между визуалната комуникация и съвременните социални и културни тенденции.

Научните му изследвания и публикации се фокусират върху историята и символиката на Таро картите, анализирайки тяхната еволюция и въздействие върху визуалната култура.

Ивайло Саралийски е активен участник в художествени и академични инициативи, подкрепящи развитието на съвременните визуални изкуства. Чрез преподавателската си дейност, научните изследвания и творческите проекти, той допринася за утвърждаването на модерния графичен дизайн и визуалната комуникация в България и международната арт сцена.

Професионален статус

Творчески директор в дигитална агенция CreateX
Асистент доктор в Нов български университет 

Текстове на автора са публикувани в

Саралийски, И. (2022). „Изкуството на Таро от Ренесанса до днес“, Сборник научни публикации, бр. 7, 2021-22 на департаменти „Дизайн“, „Архитектура“ и „Изящни изкуства“, НБУ, стр. 155-168, ISSN: 1314-7188


Саралийски, И. (2023). „Триумфът Смърт във филмовото изкуство“, Годишник на департамент „Кино, реклама и шоубизнес“, НБУ, стр. 153-174, ISSN: 2535-1079


Саралийски, И. (2023). „Трансформацията на Папесата във Висшата жрица в картите Таро“, Сборник научни публикации, бр. 8, 2022-23 на департаменти „Дизайн“, „Архитектура“ и „Изящни изкуства“, НБУ, стр. 243-251, ISSN: 1314–7188


Саралийски, И. (2023). „NFT пазарите като алтернативна среда за генеративно изкуство“, „Управленски и маркетингови проблеми в изкуството“, Сборник доклади VI/2022, АМТИИ, стр. 190-196, ISSN: 2815-519Х


Саралийски, И. (2023). „Предизвикателството на различието: Приключенията на италианския предател и обесеният в нетрадиционния свят“, Език и публичност кн. 12, НБУ, стр. 48-58, ISSN: 2367-575


Саралийски, И. (2024). „Исторически и културни корени на Таро картите. Анализ на произхода и еволюцията“, Списание История бр. 4, Азбуки, стр. 290-302, ISSN: 1314-8524


Саралийски, И. (2024). „Многото лица на Дявола – художествената и семиотичната трансформация зад образа на Дявола в картите Таро“, Сборник научни публикации, бр. 9, 2024, НБУ, стр. 205-216, ISSN: 1314–7188


Саралийски, И. (2025). "Оригиналност и стилова неопределеност в изкуството с изкуствен интелект", „Управленски и маркетингови проблеми в изкуството“, Сборник доклади XII/2024, АМТИИ, стр. 191-200, ISSN 2603-462Х

Публикации:

Таро: Изкуството, което (не) разбираме

Ивайло Саралийски

е художник, графичен дизайнер и преподавател с докторска степен по визуални изкуства от Нов български университет. Асистент в департамент „Изящни изкуства“ на НБУ, той води курсове по визуални средства и векторен дизайн. Творчеството му обединява традиционни и дигитални техники, като често изследва теми, свързани с таро, визуалната култура и социалната символика. Участвал е в изложби като „LET THERE BE LIGHT“ и Осмо национално триенале на графиката и е автор на научни публикации, посветени на историята и трансформациите на картите „Таро“. През 2024 г. представя мултижанровия проект „БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ В МИНАЛОТО“ – първите български гадателски карти, вдъхновени от Прехода, съчетаващи изкуство, история и окултизъм.

 

„Стаята на Таро“ от филма The Holy Mountain (1973) на Алехандро Ходоровски – „Таро“ като инсталация и алхимичен и духовен път, а не средство за гадаене

Картите Таро се състоят от 78 карти, разделени на две основни групи – големите аркани и малките аркани. Големите включват 22 карти с дълбока символика, които представят архетипни образи и основни етапи от човешкия духовен път. Те се възприемат като ключовите „гласове“ в Таро системата, носещи най-силни послания. Останалите 56 карти съставляват малките аркани и са разделени на четири бои – жезли, чаши, мечове и пентакли – всяка съдържаща десет номерирани карти и четири дворцови карти, сходни на обикновеното тесте карти за игра (паж, рицар, кралица, крал).

Картите Таро се появяват през XV век в аристократичните среди на Северна Италия под името „tarocchi“, представлявайки елегантна игра, която съчетава визуална естетика и символични послания. Ръчно рисувани и богато декорирани, първоначалните тестета отразяват духа на Ренесанса – интереса към класическата символика, философия и красота. През следващите векове картите се разпространяват из Европа, претърпявайки различни стилови и тематични промени.

Истински повратен момент настъпва през XVIII и XIX век, когато езотеричните движения като тези на Антоан Корт дьо Гебелен и Елифас Леви придават на Таро мистичен и окултен смисъл. Именно в този период картите се обвързват със символика от кабала, алхимия и предполагаеми древноегипетски тайни, превръщайки се от художествено произведение в инструмент за пророчества.

В началото на XX век се появява и най-известното днес тесте Таро – Райдър-Уейт, създадено през 1909 година от художничката Памела Колман Смит и окултиста Артър Едуард Уейт. Това тесте, издържано в ярък и разбираем символизъм, оказва огромно влияние върху съвременното възприемане на Таро. Въпреки че картите Райдър-Уейт популяризират и подсилват мистичния аспект на Таро, те парадоксално го утвърждават и като визуално изкуство, разширявайки значително тяхната културна роля. Осъзнаването на тази историческа динамика ни позволява да разгледаме Таро не само като мистична практика, но и като важно културно наследство – произведение на изкуството, чиято символика отразява вековни културни и художествени влияния.

Скептицизмът към картите Таро се поражда от няколко основни фактора, свързани с културните нагласи и социалните предубеждения. Първата причина е тяхната силна асоциация с мистицизма и окултизма, установена още през XVIII и XIX век. С популяризирането на картите като средство за гадание и пророчества, те стават символ на ирационалното и суеверното, което предизвиква отхвърляне от страна на рационално ориентираната част на обществото.

Вторият фактор е доминиращото влияние на науката и рационалното мислене в съвременния свят. Научната парадигма предполага критично отношение към всичко, което не може да бъде емпирично доказано, а Таро – със своята символична природа и неясни интерпретации – трудно се вписва в тези рамки. В резултат, картите често се отхвърлят без разглеждане на тяхната естетическа или културна стойност.

Третата причина е повърхностното популярно възприятие на Таро, свързано с масовата култура и медийни стереотипи. Филми, книги и медии често представят Таро като клише – загадъчен инструмент, използван от гадатели или шарлатани. Това води до предразсъдъчно и негативно възприятие, което подхранва допълнително скептицизма към Таро, пренебрегвайки неговата художествена значимост и богата символика.

Разбирайки тези причини, можем да преодолеем ограниченията на съвременното мислене и да се доближим до картите Таро като към визуално изкуство, заслужаващо сериозно внимание.

Когато разглеждаме картите Таро в контекста на предубежденията, можем да видим скептицизма и предразсъдъците като един особен вид „грях“ – греха на интелектуалното високомерие и затвореност. Съвременното общество, доминирано от научно-рационален поглед към света, често допуска този „грях“ – отхвърлянето и заклеймяването на всичко, което не може веднага да се впише в приетите рамки. Таро страда именно от този тип интелектуално отричане, което ограничава възприятията и разбиранията за него само до повърхностни и често негативни представи. Вместо да се търси смисълът и художествената стойност в символиката и визуалната сложност на картите, обществото предпочита да ги класифицира бързо и лесно като ирационално и несериозно занимание.

Всъщност, този предразсъдък не е просто неразбиране, а съзнателен отказ от диалог с различното. В този смисъл става дума за „греха“ на нежеланието за осъзнаване на многопластовата реалност на Таро, на отхвърлянето на една цяла културна традиция, свързана с визуалното изкуство, символизма и историята. Преодоляването на този „грях“ изисква откритост към непознатото и готовност за преосмисляне на стереотипите. Само така можем да оценим пълноценно картите Таро – като изкуство, достойно за уважение, внимание и задълбочен поглед отвъд ограниченията на предразсъдъците.

Картите Таро не са просто мистичен инструмент, а богато визуално изкуство с дълбок исторически и културен заряд. Скептицизмът и предразсъдъците към тях често представляват интелектуален „грях“ – отказ от разбиране на различното и сложното. Преосмислянето на Таро отвъд популярните стереотипи е ключово за преодоляване на ограничеността в мисленето и за истинско оценяване на това изкуство. В крайна сметка, именно отвореността към символите и смисъла зад образите ще ни позволи да разберем Таро не като суеверие, а като значим художествен феномен, заслужаващ уважение и внимание.

ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ КОРЕНИ НА ТАРО КАРТИТЕ.

АНАЛИЗ НА ПРОИЗХОДА И ЕВОЛЮЦИЯТА

Д-р Ивайло Саралнйскн

Нов български университет

Abstract. T his artic\e explores the origins and historical development ofTarot cards. The main theories ofthe origins ofthe Tarot are examined, including those linking it to ancient Egypt, medieval Europe and Renaissance Italy. The role of Tarot cards in various cultural and spiritual traditions is also detailed, as well as their influence on contemporary practices in psychology and self-knowledge. Contemporary views ofthe Tarot are also explored, highlighting the symbolism and functions ofthe cards, as well as the challenges in their use. In conclusion, the study presents the Tarot cards not only as а tool for divination, but also as а significant element in cultural history and personal development.

Keywords: Tarot; history; origins; Renaissance; culture

Увод

Съществува огромно разнообразие от колоди Таро, изпълнени със симво­ лика от множество религиозни, езотерични и културни традиции. Създате­ лите на различните тестета твърдят, че всяко от тях има определена цел и е подходящо за определени хора. Но какво представлява колодата Таро?

Таро се състои от седемдесет и осем карти. По-голямата част от тестето има структура, сравнима с тази на обикновеното тесте карти за игра. Петдесет и шест от картите са разпределени в четири бои и тази структура опроверга­ ва първоначалното предполагаемо предназначение на Тара за използване в игри, много подобни на съвременния бридж. Тези, които използват Таро за езотерични цели, имат специално наименование за тази група, наричайки ги „Малки Аркани"' . Както при обикновеното тесте с карти за игра, всяка боя се състои от номерирани карти от 1 (асо) до 10, с три съдебни карти - Вале, Дама и Поп. При боите в Таро обаче има допълнителна съдебна карта - Паж. Когато Таро се появява за първи път, в него са използвани знаците на итали­ анските бои от обикновеното тесте карти, а именно Чаши (Сорре), Бастони (Bastoni), Монети (Denari) и Мечове (Spade). Тези знаци на боите се отнасят към съвременните английски и френски знаци съответно на купа (Coeur), спа­ тия (Trefle), каро (Carreau) и пика (Pique). Тъй като игрите с карти, които се иг­ раят както с обикновена колода, така и с Таро, се разпространяват от Италия в цяла Европа, знаците за всяка боя се превръщат в отличителни, специфични за региона модели.

Останалите двадесет и две карти от колодата Таро се състоят от двадесет и една подредени коза и една неномерирана, или номерирана с О - карта „Глу­ пакът". Тези карти обикновено се отличават със сложната символика, която показват. Използващите колодата Таро за гадаене често употребяват терми­ на „Големи Аркани", за да опишат групирането на козовете и картата „Глу­ пакът". По този начин структурата на Таро се различава значително от тази на обикновеното тесте карти за игра. Първоначално необозначени, козовете носят имената „Магьосникът", ,,Папесата", ,,Императрицата", ,,Императо­ рът", ,,Папата", ,,Любовниците", ,,Колесницата", ,,Силата", ,,Отшелникът", ,,Колелото на съдбата", ,,Справедливостта", ,,Обесения", ,,Смъртта", ,,Умере- ността", ,,Дявола", ,,Кулата", ,,Звездата", ,,Луната", ,,Слънцето", ,,Съдбата" и „Света". Имената на отделните козове, формата на символиката върху тях и тяхната подредба се различават в различните колоди в зависимост от мястото, където е създадена всяка от тях, целта, за която са създадени, и намеренията на художника, който ги е изработил.

1. Произход на Таро

Никое ново изобретение не се появява за първи път в окончателен и за­ вършен вид. Вместо това има редица фалстартове, постепенни промени, ре­ визии и преработки, така е и с изобретяването на Таро. Най-вероятно е ко­ лодата Таро да се е развила от колодата от петдесет и две обикновени карти за игра, разпространена в много страни на Запад. Съществуват значителни съответствия в структурата и символиката меЖду двата вида колоди, които показват тясна връзка в развитието им. Всъщност косвените доказателства подкрепят тази хипотеза. Обикновената колода карти за игра се споменава за първи път в проповеди и забрани срещу хазарта около петдесет години пре­ ди първата документирана поява на Таро (Depaulis 1984, р. 33). През 1371 г. Педро IV Арагонски, поръчва колода карти на каталунеца Жауме Марч (,Berti & Gonard 2006, р. 52), а само шест години по-късно, през 1377 г., Иоханес от Райнфелден в Швейцария споменава за колода, състояща се от по тринадесет карти в четири бои, всяка от които се състои от десет числови кар­ ти и три съдебни карти, състоящи се от крал, горен маршал и долен маршал (Steele, 1900). През същата година „играта на карти" пристига в Швейцария, но бързо е забранена. Почти едновременно с това картите за игра се споме­ нават в редица бюрократични документи, включително каталози на имуще­ ството, укази, градски хроники и счетоводни книги във Флоренция, Сиена, Париж и Базел (Dummett& Mann 2013, рр. 10-32). Най-вероятно колодаrа Таро е била въведена в Европа чрез проспериращото морско пристанище Венеция, което е осъществявало оживена търговия със страните от Изтока и Близкия изток (Hargraves 1966, р. 223).

По това време колодата се е състояла от петдесет и две карти, разпределени в четири бои. Очевидно е също така, че при липсага на преходни колоди или несъмнени предшественици, колодаrа карти за игра не е европейско изобретение (Dummett& Mann 1996, рр. 33-34).

Вероятен неин предшественик е открит през 1939 r. в истанбулски музей от археолога Л. А. Майер. Тестето е от Мамелюкския султанаr и очевидно е пред­ шественик на лаrинското тесте карти за игра. Чрез сравнение с египетски илюс­ тровани ръкописи с известен произход то е даrирано към XV век (Hoffmann 1973, рр. 18 - 19). От цялото тесте са оцелели 48 карти, като те са разделени на четири бои: Мечове, Поло-палки, Чаши и Монети. Всяка от тях се състои от десет число­ ви карти и три съдебни карти, начело с Краля (Dummett& Mann, р. 39).

След каrо са внесени в Италия през Венеция, картите са адаптирани от про­ изводителите на карти, за да отразяваr тънкостите на местнаrа куюура (Olsen, рр. 42-43). Най-очевиднаrа модификация е обновяването на боята на Палките за поло в Бухалки, тъй каrо по онова време играта поло не е била добре познаrа в Европа.

Както беше посочено в началото, най-старите открити досега колоди за таро са от Северна Италия и са даrирани от първата половина на XV век. Първаrа информация за самоличността на създаrеля на Таро се съдържа в писмо, на­ писано от венецианския военен капитан Якопо Антонио Марчело. Писмото е даrирано от 1449 г. и придружава колода Таро (carte de trionfi), изпраrена каrо подарък за кралица Изабела Анжуйска-съпруга на крал Рене 1, херцог на Ло­ тарингия (Olsen 1994, р. 1). В писмото Марчело твърди, че известният художник Микелино да Безоцо2 е нарисувал колодаrа, която е измислена от херцог Филипо Мария Висконти от Милано (Olsen 1994, р. 1). Въпреки че колодаrа карти, оп­ исана от Марчело, не е оцеляла, писмото му и един поучителен трактат на ла­ тински език, написан от секретаря на ексцентричния херцог, Марциано да Тор­ тоно, все още съществуват (Dummett& Mann 1996, р. 82). В трактаrа, озаглавен "Tractatus de Deificatione Sexdecim Heroum", се твърди, че идеята за колодаrа е на херцог Филипо Мария Висконти и че тя е изработена от прочутия художник Микелино да Бесоцо (Olsen 1994, рр. 106-107). Биографът на херцог Висконти, Уберто Дечембрио, който пише през 1440 г., също описва колода от подобни кар­ ти и изглежда правдоподобно тази колода да е описанаrа в писмото на Марчело и трактаrа на Марциано (Вerti& Gonard 2006, р. 52).

Дечембрио описва колодата каrо „шестнадесет небесни принца и барона" с четирима крале. Въпреки че шестнадесетте карти са последователни как­ то при колодаrа Таро, те са разпределени в четири реда или масти, а именно:  ,,Добродетели", ,,Богатство", ,,Девственост" и „Удоволствия" (Pratesi 1989, р. 3). Няма съмнение, че тази колода се е различавала много от колодата, която по-къс­ но се е превърнала в Таро, но изглежда, че тя е представлявала междинен етап между обикновените карти за игра и Таро. Въпреки че шестнадесетте божества не присъстват като козове в по-късните колоди Таро, има известно сходство меж­ ду боите на Добродетелите, Богатството, Девствеността и Удоволствията и тези на познатата колода Таро и на обикновените карти за игра. Франческо Пратези предполага, че боята Денари (Монети) съответстват на реда на Богатствата; Пи­ ките (Мечовете) са се превърнали в Добродетели; Копите (Чашите) са вдъхно­ вили Удоволствията; а Бастоните (Жезлите) са станали известни като Девиците (Pratesi 1989, р. 3).

Изобилието от административни документи от различни дворове в Северна Италия подсказва, че между времето на писмото на Марчело и края на XV век е имало изобилие от ръчно изработени тестета. Въпреки това са оцелели само двадесет частични колоди (Olsen 1994, р. 2). Най-ранните от тях произхождат от двора на Милано, управляван от херцог Филипо Мария Висконти. Въпреки че между техните структури има широко съответствие, те не приличат много на колодата, описана в трактата на Марциано или в писмото на Марчело. От за­ пазените тестета има три, които представляват особен интерес, тъй като са ед­ новременно най-старите и най-пълните. Трите колоди имат общи карти, раз­ пределени в традиционните италиански бои: Монети, Мечове, Чаши и Бухалки (Dummett & Mann 1996). Една от тези колоди, известна като колодата Вискон­ ти-Сфорца, изглежда, е непосредственият родоначалник на стандартизираните колоди с повечето от познатите козове.

Символиката, изобразена на първата колода, описана от Марциано, е заме­ нена с нещо много по-символично за силите, които влияят на трудния житей­ ски път на херцога. Например картите ,,императора", ,,Императрицата", ,,Папе­ сата" и „Папата" представляват духовната и светската власт в Северна Италия през Късното средновековие и ранното Ново време (Dummett 1986, р. 104). Милано е въвлечен в борба за власт между папата, упражняващ влияние от Рим, и Свещената римска империя на север. Тези четири карти са по­ казателни за тази борба (Farley 2011, рр. 52 - 58). Интересно е, че Папеса­ та е свързана с фигурата на сестра Майфреда да Пировано, която е била род­ нина на Висконти. Тя е била член на еретичната секта на Гулиелмитите (Newman 2005, р. 28). Важно е да се отбележи, че нито една от запазените ко­ лоди не е притежавала карта ,,дяволът" и „Кулата", които са стандартни за съ­ временните колоди Таро. Изказана е теорията, че ,,дяволът" не е бил значима фигура през Ренесанса, така че вероятно е бил пропуснат в колодата (Farley 201J , рр. 88 - 92). ,,Кулата" или Torre на италиански, обаче е и името на основните политически съперници на Висконти в Милано. Не е изключено картата „Ку­ лата" с нейните разрушителни и жестоки образи да е присъствала в оригиналните колоди, символизирайки евеН1уалния триумф на Висконти над Дела Торе (Farley 2011, рр. 84-88).

Играга на Таро (tarrochi) е била сложна, изисквала е мноm умения и отлична памет. Символиката на картите можела да се разглежда като алеmрия на живота, който, сам по себе си, е сложен и непредсказуем. Специфичният характер на иг­ рите, които се играят с тези ранни карти, остава загадъчен, тъй каго преди XVI век няма записани правила за игра (Dummett 1986, р. 13). Все пак има няколко сведения за нейното начало. Ог тракrага на Марциано може да се заключи, че ре­ дът на картите от две от боите е бил обърнаг, както при игрите, описани по-късно (Pratesi 1989, р. 6). Възможно е подредбага на тези карти да е била обърната и в игрите, изиграни с тези първи колоди, и прозорливите играчи да са взели предвид това усложнение в страгеrията си. Първоначално козовете не са били номери­ рани и редът им е трябвало да се запомни, което допълнително е усложнявало играга (Dummett 1986, рр. 7-8). В мноm отношения играга е отражение на жи­ вота, както се подразбира от фразата „играта на живота" (Von Franz 1980, р. 49), а играта Таро, с нейнага изразителна символика и сложни правила, прави тази връзка явна.

В нашето общество Таро се използва предимно каго средство за гадаене и си струва да се зададе въпросът защо то не е изпълнявало такава функция още от времето на създаването си. Обяснението може да бъде намерено в ренесан­ совото отношение както към гадаенето, така и към магията. По това време е било широко разпространено мнението, че Бог е вложил в природага подсказ­ ки, които могат да бъдат разчетени от всеки, който има достагъчно познания. По този начин хората са били в състояние да разгадаят мисълта и волята на Бога (Кieckhefer 1989, р. 90). Всяка форма на гадаене или предсказване на бъдещето, при която се използват призиви, писмени молби или знаци, се смята за дяволска и може да привлече нежеланото внимание на Инквизицията (Russell 1972, р. 143). Използването на Таро за гадаене или други форми на предсказване би било ра­ вносилно на работа с дявола.

2. Таро и езотерика

Таро е познато предимно като езотеричен или гадателски инструмент. Съ­ ществуват многобройни книги как да бъде използвано за подобряване на раз­ лични аспекти на живота. Въпреки това за много европейци Таро е популярна игра, която изисква умения и търпение. В много страни могат да се закупят колоди Таро единствено с цел игра (Dummett 1986, р. 104). Трансформацията е предизвикана от промяната в европейската култура, при която популярност­ та и легитимността на организираното християнство намаляват и позволяват навлизането на по-хетеродоксални форми на духовност, които често съчета­ ват християнски идеи с астрология, езотерично масонство, розенкройцерство, кабала и други езотерични системи (Farley 2011, рр. 95-1О1).

294

 Исторически и културни корени на таро картите...

    Непосредствено преди Френската революция роденият в Швейцария масон и езотерик Антоан Корт дьо Жебелен публикува своя великолепен деветтом­ ник, озаглавен „Древният свят, анализиран и сравнен със съвременния". В този значителен труд е представена мечтата на Жебелен да възстанови първобитнаrа цивилизация, която според него превъзхождала във всяко отношение съвремен­ ната кул,:ура. Част от осмия том е посветена на произхода на Тара (Depaulis 1984, р. 131). Именно ,:ук той разказва как в даден момент през последната четвърт на века случайно попаднал на няколко жени, които играели на Тара. По това време картите Тара не са били познати в Париж. Тъй като Жебелен се интересувал от херметическите мистерии на Древен Египет, му се сторило оче­ видно, че става дума за свещена египетска книга, остатък от изгубенаrа „Книга на Тот" (Decker and Dummett 2002, рр. 1О- 32). Антоан Корт дьо Жебелен счита, че тази „Книга на Тот" е била пренесена в Европа от цигани, за които по онова време се смята, че са от Египет, и които са я криели, тъй каrо им е била поверена от египетски жреци, изправени пред унищожение от враговете си.

Освен това той стига до извода, че най-сигурният начин за запазване на хер­ метичнаrа мъдрост е да я кодира като игра и да вярва, че един ден подходящ адепт3 ще я разчете (Court de Gebelin 2013, р. 14).

Тъй като Тара е с предполагаем египетски произход, Корт дьо Жебелен премахва всички следи от християнска символика от колодата. Така например Папата, който държи папския троен кръст, става „Върховния жрец" или „Йеро­ фант", а кръстът му е обявен за египетски. По същия начин Папесаrа се транс­ формира във „Върховнаrа жрица" (Decker, Depaulis & Dummett 1996, р. 60). За­ бележително е, че Корт дьо Жебелен вярва, че свързва двадесет и двата коза на Тара с двадесет и двете букви на египетската азбука, която според него е била обща и за евреите, и за ориенталците (Decker, Depaulis & Dummett 1996, р. 62). Уви, в египетскаrа азбука няма двадесет и две букви, но това е първият слу­ чай, в който козовете се свързват с еврейската азбука и впоследствие с Кабала

- връзка, която е основен принцип на по-късните езотерични теории за Тара (Auger 2023, р. 5).

Теорията за египетския произход на Таро е подкрепена и от други френ­ ски езотерици като Елифас Леви, Пол Кристиан и Жерар Енкауз (известен като „Папус") (Farley 2011, р. 101). Всеки от тях е имал свой собствен поглед върху мястото на Таро в езотеричната теория. Вярвало се е, че Египет е източникът на цялаrа езотерична мъдрост, а египетските йероглифи са смятани за древен ма­ гически език. Тази теория се наложила благодарение на увлечението на Фран­ ция по всичко египетско, което предшествало дешифрирането на йероглифите от Жан-Франсоа Шамполион4, станало възможно след откриването на Розет­ ския камък.

Само няколко години по-късно, от другата страна на Ламанша, Англия също е в плен на окултното възраждане. По това време йероглифите вече са били преведени. Въпреки това викторианското общество остава запленено от египетската култура. Една от възможните причини за това е разкриването на величието и изтънчеността на египетската цивилизация, открити при мащаб­ ни археологически разкопки (Luhnnann 1989, р. 40). Първоначално ролята на Таро в този езотеричен климат е незначителна. Въпреки това, под влияние­ то на едно малко езотерично общество - Херметичния орден на Златната зора, Таро става значим. Орденът на Златната зора никога не е имал повече от 300 членове, но бързо придобива огромно влияние върху практикуването на магията и тълкуването на Таро. Орденът е венецът на британското окултно възраждане, като слива в едно цяло огромен материал, включващ египетска митология, кабала, Енохова магия, алхимия, розенкройцерство и астрология (Farley 2011, р. 3). Последователността на козовете в Таро е променена, за да се съгласува по-добре с други езотерични системи, а всяка карта от Големите Аркани е свързана с един от двадесет и двата пътя между сефирите на каба­ листичното Дърво на живота. На всяка от картите може да се припише гада­ телско значение, заимствано от значението на пътищата. Промененият ред на козовете и гадателските тълкувания са в основата на съвременното гадаене с таро. Двама от членове на Златната зора също играят съществена роля в раз­ витието на Таро, а именно Алистър Кроули5 и Артър Едуард Уейт6•

Кроули разширява списъка на съответствията между козовете на Таро и други езотерични системи. Но именно Уейт се превръща в основен новатор. Той проектира колода, в който всяка карта от Малките Аркани е илюстрирана, за да се ускори гадателското тълкуване. Уейт е отговорен и за популяризира­ нето на връзката между Таро и легендите за Свещения Граал, за които по това време погрешно се твърди, че имат келтски произход. Това изобретяване на келтското наследство на Великобритания става известно като „келтско въз­ раждане". В допълнение към това Уейт е инициатор и на нареждането „келт­ ски кръст" - много разпространен метод, използван за „разчитане" на картите и до днес. Замислената от него колода, известна като Райдър-Уейт Таро се превръща в най-популярната в историята на Таро. Много съвременни изсле­ дователи на Таро предпочитат да я наричат „Колман-Уейт", за да признаят приноса на Памела Колман Смит7, която е художникът, нарисувал колодата.

3. Тароднес

С настъпването на Новата епоха, когато езотеричните, философските и ре­ лигиозните системи се използват еклектично, за да се създадат индивидуални духовни системи за търсещите, Таро претърпява още една трансформация. Тестето Таро запазва основната си функция на помощно средство за гадаене, но характерът на това гадаене се е променил. Целта на четенето на Таро на Новата епоха са станали лечението и самоусъвършенстването, а не гадаенето. По време на френското и британското окултно възраждане практикуващите

296

 

 Исторически и култУРНИ корени на тара картите...

    търсят единственото истинско Таро, като „коригират" колодата в съответ­ ствие със своите вярвания (Dummett & Mann 1986, рр. 8 - 9). ,,Създаването на карти Таро е сложен творчески процес, при който художникът е длъжен да се съобразява със значението на всяка карта, както и с утвърдената от векове иконография" (Atanasov 2017, р. 193).

С настъпването на Новата епоха художниците на Таро се почувствали способни да „преосмислят" колодата, като вече не се страхували да експе­ риментират, не се притеснявали да правят връзки с други кулrури или да създават колоди, които изпълняват роли, различни от гадаенето (Dummett & Mann 1986, р. 9). Усвояването на принципите на аналитичния психолог Карл Юнг оправдава тази практика. Теорията на Юнг за архетипите утвържда­ ва заимстванията и заместванията от други кулrури в символиката на Таро (Nichols 1980, р. 7). В резултат на това структурата и символиката на колодата Таро непрекъснато се променят. В голям брой колоди липсват карти от Мал­ ката Аркана или има различен брой карти от Голямата Аркана. Заглавията на козовете често се подменят, така че да бъдат по-добре адаптирани в рамките на всяка схема, която е била плод на въображение.

Съществуват съвременни колоди, съобразени с множество възможни тра­ диции, философии или култури. Например Voyager Tarot на Кнутсън и Уанлес е създадено като психологически инструмент за лична трансформация. За раз­ лика от добре дефинираната рубрика от символи, използвана от езотериците за постигане на промяна, Кнутсън и Уанлес се застъпват за използването на по-голям, по-малко конвенционален набор от символи. Изображенията в тази колода варират от животни и зеленчуци до минерали, изкуство и извънземни светове (Dummett & Mann 1986, р. 21 ). За разлика от тях Фън шуй Таро, създа­ дено от майка и син Айлин и Питър Пол Конъли, включва древната китайска rеомантична традиция фън шуй в схемата на Таро. Таро не е предназначено за анализ на фън шуй и традиционните значения на картите от Голямата Акрана са запазени, макар че са илюстрирани със символи, свързани с фън шуй. Бо­ ите на Малката Аркана са преименувани на Бели тигри (Мечове), Черни кос­ тенурки (Жезли), Червени феникси (Чаши) и Зелени дракони (Монети). Тези две колоди са само примери за многото налични тестета за гадаене и духовно развитие на Новата епоха.

Изводи и обобщения

Таро започва своя живот преди близо 600 години в двора на Милано, най­ вероятно изобретен от самотния и ексцентричен благородник херцог Филипо Мария Висконти. Първоначално отразява проблемите на херцога: неговите битки с Папството и Свещената римска империя, изпитанията в любовта и брака, постоянно присъстващия призрак на смъртта в лицето на Черната смърт. Но щом колодата се извади от тази кулrурна среда, тя се оказва загадъчна и мистериозна. Не е чудно, че когато Антоан Корт дьо Жебелен вижда Таро в предреволюционна Франция, не разпознава символиката на колодата, приемайки я за излияние на египетски жреци, изправени пред унищожение. Тази измислица се разпространява от езотериците във Франция, а по-късно и в Англия през XIX век. В Англия Таро претърпява най-значителната си тран­ сформация заради Херметичния орден на Златната зора, и по-специално на двама от неговите членове - Алистър Кроули и Артър Едуард Уейт. Именно тук се установяват съвременните гадателски значения на Таро, както и дълги списъци от съответствия, които обвързват Таро с безброй други езотерични схеми.

С появата на Новата епоха в края на 70-те години на ХХ век Таро пре­ търпява допълнителна трансформация в съответствие с настъпилите култур­ ни промени. С нарастването на интереса към източните и местните духовни системи, екофеминизма и други духовни и културни течения символиката на Таро се адаптира и включва тези символи. Освен това предназначението му се измества от гадаене и Таро се превръща в инструмент за духовно и цялостно развитие, както и в произведение на изкуството - ,,Едва ли има по оригинш�ен и необичаен начин да бъдат реш�изирани картите Таро от това да ги пресъз­ дадеш в триизмерен вид - скулптура. Итова не е достатъчно за ексцентри­ чен артист, като Ники дьо Сен Фал, тя създава цял парк с огромни фигури, отговарящи на ш�егориите на Таро [. . .]Приказен свят, възторг от живота, взрив от цветове, мощна енергия, съчетана с метафизични внушения, и в същото време ясни и категорични символи и ш�егории, познати от векове.

Познати са от векове, но тук звучат по-различно от всичко, което сме ви:J/С­ дш�и досега" (Atanasov 2016, р. 208).

С по-нататъшните промени в културата, които неизбежно ще настъпят, Таро несъмнено ще бъде готов приемник на новите модели, символи и систе­ ми, които ще се появят.

БЕЛЕЖКИ

1. Думата arcana (в единствено число arcanum) идва от латинската arcanus, което означава „тайна", и навлиза в английския език, когато Тъмните ве­ кове отстъпват място на Ренесанса. Тя често се използва по отношение на тайните на физическия и духовния свят, които по това време са обект на сериозно изследване и преосмисляне. AvailaЬ\e from: https://www.merriam­ webster.com/dictionary/arcanum. [Viewed 2024-4-6]

2. Микелино Молинари да Безоцо (ок. 1370 - ок. 1455) е италиански худож­ ник и илюстратор от XV век. Работил предимно в Милано и Ломбардия. Творчеството на Микелино следва традициите на Ломбардската школа и поддържа стила Треченто. AvailaЬ\e from: https://en.wikipedia.org/wiki/ Michelino_da_Besozzo. [Viewed 2024-4-12]

298

 

 Исторически

    3. Адепт (на латински: adeptus - достигнал) е посветен последовател на някое учение. AvailaЫe from: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D O%B4%DO%B5%DO%BF%D1%82. [Viewed 2024-4-11]

4. Жан Франсоа Шамполион (1790 - 1832) е френски историк - ориен­ талист и лингвист, основател на египтологията и професор по егип­ тология в Парижкия университет. Той първи успява да разшифрова системата на египетските йероглифи, използвайки открития в Еги­ пет Розетски камък с надписи на три езика. AvailaЬ\e from: https:// bg.wikipedia.org/wiki/%D0%96%DO%BO%DO%BD-%DO%A4%D1%8 O%D0%BO%DO%BD%D1%81%D0%BE%D0%BO %DO%A8%DO%BO %DO%BC%DO%BF%DO%BE%DO%BB%DO%B8%DO%BE%DO%BD. [Viewed 2024-4-11]

5. Алистър Кроули (12 октомври 1875 - 1 декември 1947) е известен ан­ глийски окултист и кабалист, церемониален маг и поет, основател на учението „Телема", автор на много окултни произведения, сред които ,,Книгата на закона" (Liber AI vel Legis) - главният текст на Телема. AvailaЬ\e from: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%DO%BB%DO% B8%Dl%8l%Dl%82%Dl%8A%Dl%80 %D0%9A%D1%80%DO%BE %D1%83%DO%BB%DO%B8. [Viewed 2024-4-11]

6. Артър Едуард Уейт (2 октомври 1857 - 19 май 1942) е британски поет, преводач и учен мистик, който пише много по окултни и езотерични въпроси. Съсъздатсл е на колодата Таро „Райдър-Уейт" (наричана още ,,Райдър-Уейт-Смит" или тесте на Уейт-Смит). AvailaЬ\e from: https:// bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D1%82%Dl%8А %D1%80_% D0%95%DO%B4%D1%83%DO%BO%D1%80%DO%B4 %DO%A3%DO %B5%DO%B9%Dl%82. [Viewed 2024-4-11].

7. Памела Колман Смит (16 февруари 1878 - 18 септември 1951) е бри­ танска художничка, илюстраторка, писателка, издателка и окултистка. Тя е най-известна с илюстрирането на колодата Таро „Райдър-Уейт" за Артър Едуард Уейт. AvailaЬ\e from: https://en.wikipedia.org/wiki/ Pamela_Colman_Smith. [Viewed 2024-4-12].

ЛИТЕРАТУРА

АТАНАСОВ, А., 2016. Триизмерно гадателство - Градините Таро на Ники дьо Сен Фал. Научна коиференция с ме.ждуиародно участие „Съвременни технологии в културно-историческото наследство": сборник доклади, с. 208. ISSN: 2367-6523.

АТАНАСОВ, А., 2017. Едгър Алън По - интуиция, пророчество, истина (Карти Таро, вдъхновени от стиховете на Едrар Алън По). Научна конференция с международно участие „ Съвремен­ ни технологии в културно-историческото наследство": сбор­ ник доклади, с. 193. ISSN: 2367-6523.

299

 и културни корени на таро картите...

 302

Ивайло Саралийски

 net/puЫication/261872261_0ut_of_Africa_Tarots_Fascination_With_

Egypt. [Viewed 2024-5-1].

НARGRAVE,С.Р., 1966.АНistoryofPlayingCardsandаBiЬliographyof Cards andGaming. New York: Dover PuЫications. ISBN-1О: 0486412369. HOFFMANN, D., 1973. Тhе Playing Card: Ап Illustrated Нistory.

New York Graphic Society. ISBN-1О: 0821205447.

KIECKНEFER, R., 1989. Magic in the Middle Ages, 3rd Edition, Cambridge Medieval Textbooks. Cambridge: Cambridge University Press. ISBN-10: 1108796893.

LUНRMANN, Т. М., 1989. Persuasions ofthe Witch's Craft: Ritual Magic in Contemporary England. Cambridge: Harvard University Press. ISBN-10: 0674663241.

NICHOLS, S., 1980. Jung and Tarot: Ап Archetypal Journey. Weiser Books. ISBN-10: 0877285152.

OLSEN, С., 1994. Carte da Trionfi: The Developmeilt ofTarot in 15th Century Italy. AvailaЫe from: PennState Open PuЫishing, https://openpuЫishing. psu.edu/ahd/content/carte-da-trionfi-development-tarot-15th-century­ italy. [Viewed 2024-4-21].

PRATESI, F., 1989. The Earliest Tarot Pack Кпоwп. AvailaЫe from: NAIВl, https://naiЬi.net/A /25-FIRSTARO-Z.pdf. [Viewed 2024-4-11].

R USSELL, J. В., 1972. Witchcraft in the Middle Ages. Comell University Press. ISBN-1О: 0801492890.

STEELE, R., 1900. А Notice of the Ludus Triumphorum and some Early Ita/ian Card Games; with some Remarks оп the Origin of the Game of Cards. AvailaЫe from: Google Books, https://www.google. bg/books/edition/A_Notice_of_the_Ludus_Triumphorum_and_So/

SVKLQwAACAAJ?hl=bg. [Viewed 2024-2-9].

VON FRANZ, М., 1980. Оп Divination and Synchronicity: The Psychology ofMeaningful Chance. Inner City Books. ISBN-10: 0919123023.

HISTORICAL AND CULTURAL ROOTS OF TAROT CARDS. ANALYSIS OF ORIGIN AND EVOLUTION

[:::] lvaylo Saraliyski, PhD. ORCID iD: 0009-0008-3922-7188 WoS Researcher ID: KIJ-7422-2024 New Bulgarian University 1618 Sofia, Bulgaria E-mail: