Голямото мое завръщане към вселената на Таро картите. След 20-30 години колебание, сега се решавам да тръгна на голямото пътешествие.
Пътешествието към себеопознаването.
Сега влизам в образа на Глупака/Шута на интуитивния безгрижен търсач на неизвестното и се надявам да премина като по чудо с лекота, всички архетипни приключения и уроци!
Пък после, хм, да видим какво ще постигна.
Може да се доближа до истинското си Self, нали Юнг? От твоя гений се уча. Пък и ми е време, тъй, де!
Започвам с няколко импровизацийки на Големите аркани. Само ги оцветявам произволно, та дано поусетя многопластовите им послания.
Ето ме и мен, по-точно моята любима, всъщност-най-любима карта Таро - Глупакът! Или - Шутът!
Това съм си аз - вечното дете, ненаучило се на практицизъм и съобразяване с диктата на рационалните логически постулати.
Но, за да стигна до висините на Глупака има още мнооооого да странствам, да се уча да разгадавам по-разностранно езика на интуицията и…. Ооооо, още много уроци…
Какво ме привлича в Глупака? Много неща.
Той е скитник, странник, бродещ ведро-весело по пътища, скали, висоти, вярващ, че дори и да направи крачка към пропастта, чудото ще се яви и ще го спаси. Е, може кучето му да го захапе за гащите като предупреждение, може…
Той е интуитивен оптимист, не се бои от непознатото, съветва се с архетипите от колективното, общочовешко несъзнавано и без много много да му мисли, се доверява на вътрешния си глас.
Но кои са архетипните герои, разкриващи същността на Глупака? Ами… много са и все интересни. Според Таро-познавачите и Юнгианските психоаналитици, Глупакът е:
- вечното дете, търсещо Свещения Граал на духовното просветление и неограничено от конвенциални вярвания;
- Кралският шут, най-свободната фигура в кралския двор, на когото всичко е позволено, включително и да се шегува с краля;
- Шутът има много образи:
- Жокерът - наследник на Глупака в игралните карти, жокерът, който в някои игри на карти свободно се проявява и може да надвие и най-силните карти
- Пък, шутът на крал Оберон от пиесата на Шекспир “Сън в лятна нощ” както и шутът на крал Лир;
- близки до Шута според познавачите са Плячото, Клоунът, Юродивият, Арлекин и др.
- често сравняват Шута с третия брат от приказките, дори според някои автори архетипът на третия брат е първообразът на Шута.
- Много близък ми е архетипът на Божествения Глупак (Holy Fool) тъй като го свързват с образа на Свети Франциск от Асизи, а аз се прекланям пред него.
Спирам до тук, защото смятам да пътешествам с Глупака и да се срещна с всички персонажи от Голямата Аркана.
Защото Таро изследователите поддържат тезата, че медитирането и гадаенето с картите Таро е най-прекият път към себеразвитието, единението на трите сфери на психиката - съзнавано, личностно несъзнавано и колективното несъзнавано и постигането на цялостната личност.
Ха, да видим! Лек ми път!
*********************
Моето изследване на скитанията на Глупака продължава.
Днес открих тази книга - “Корабът на глупците” на Себастиан Брант. Доколкото си спомням има теза, че Бош се вдъхновява от нея за изумителната си картина “Корабът на глупците”.
Те с Дюрер успешно си съперничат по темата.
Ето какво пише Силвия Чолева за книгата на сайта на БНР:
“Новото издание на знаменитото произведение на Себастиан Брант (1458-1521) "Корабът на глупците" е вече сред читателите и онези от тях, които се срещат за първи път с него, ще останат очаровани. Превод, илюстрации и полиграфия са на високо ниво, което подобава на съдържанието. Любомир Илиев е предал с невероятно умение тънкостите на творбата, а гравюрите на Дюрер, които я обогатяват, са още едно нейно качество.
Линк към интервюто:
https://bnr.bg/hristobotev/post/102158809
ЛИТЕРАТУРА:
Не подценявайте шута: Лудият на краля, Арлекино, клоун, скомрах
Философът проф. Георги Каприев подчертава една характеристика на персонажа, шумна и гротескна, но обслужваща обществения и религиозния мир – шутът като крал на карнавала или „персонализиран“ карнавал в двора на владетеля.
Във френската традиция думите, с които се назовава шутът, са буфон – от италианското буфоне, от буфа – шега, и фу – луд, le fou du roi – лудият на краля, кралският шут. С помощта на проф. Стоян Атанасов, изтъкнат познавач на старата френска литература, присъстваме на една знаменита среща на полето на художественото слово между шута и Рицаря на печалния образ.
Комедия дел арте се ражда през 16 век в Италия, но става популярна и в други държави, най-вече във Франция. Отличително за жанра е, че героите са постоянни и представляват определени типажи. Облечени са в характерни костюми и носят маски. Веднага разпознаваме Арлекино – по дрехата, съшита от разноцветни ромбове – досущ като шута в популярните му изображения. Какви представления изнасят трупите по градските площади или в нечий гостоприемен двор, разказва Велемир Велев, професор в НАТФИЗ.
Ако се върнем към нашите земи, погледнем също към Византийските градове и дворци и към Русия, ще видим от средните векове и нататък да шестват скомрахите или скоморохите (в руски вариант). Какви са били тези странстващи артисти, с какво са забавлявали народа и велможите можем да съдим по някои текстове, които по правило порицават скверната им дейност, продължава доц. Илияна Чекова, преподавателка по стара руска литература в СУ.
Към звуковия файл на сайта на БНР: https://bnr.bg/hristobotev/post/101453797
Няма коментари:
Публикуване на коментар