четвъртък, 4 декември 2025 г.

АКСИНИЯ МИХАЙЛОВА. ХАЙКУ

 

Аксиния Михайлова


Аксиния Михайлова



Вятър отвява
последните цветове на есента,
хвойната нехае.
Семенца от смокиня
между притиснатите ни кореми
в августовска нощ.

В подранилия листопад
жена проплаква
или кукувица.

*

Листо ли да открадне
или синигеровото гнездо -
колебае се вятърът.





За наградите на Аксиния Михайлова:

Два пъти е номинирана за наградата “Иван Николов”– през 2008 г. за стихосбирката „Най-ниската част на небето“ и през 2011 за стихосбирката „Разкопчаване на тялото“.

Носител на първата награда и притежател на статуетката „Виолина“ в конкурса за любовна поезия „Магията Любов“ в Каънлък, (2011).

С книгата си „Разкопчаване на тялото“ Аксиния Михайлова печели националния конкурс за поезия “Христо Фотев (2012), а след това става четвъртият носител на националната награда “Милош Зяпков” (2012).

Носител на награди и за превод, сред които две международни награди, връчени ѝ през 2009 г.: годишната награда на Съюза на литовските писатели за стихосбирката „Необикновено е да си жив“ на Марцелиюс Мартинайтис и наградата на името на латвийския поет Александър Чакс за публикувания на български език сборник с избрани стихове на поета „Огледала на въображението“.

През ноември 2011 г. е удостоена с едно от най-високите отличия на Република Латвия – „Рицар на Ордена на Трите звезди“.

През 2014 г. е удостоена с годишната френска награда за поезия „Аполинер“ за сборника „Небе за изгубване“, в който произведенията ѝ са написани на френски език.

През 2015 г. е носител на първа награда от конкурса Иван Николов”.

През 2022 г. е отличена с наградата „Орфеев Венец” за изключително високи постижения в съвременната българска поезия на фестивала „Пловдив чете“.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0




Няма коментари:

Публикуване на коментар