г.
* Най-ниската сграда в София е потъналата в земята старинна църква "Св. Петка Самарджийска", а най-високата - хотел "Хемус" на Балкантурист, на спирка "Балкански" кв. Лозенец - 21 етажа.
* През 1882 г. София имала 54 чешми (21 с изворна вода и 33 с речна вода). Начало на модерно водоснабдяване било поставено след 1885 г., когато по проект на руските специалисти Кубасов и Белов бил направен резевоар и положен 37 км водопровод от чугунени тръби. През 1907 г. била каптирана витошката вода, а през 1924-1934 г. бил построен рилският водопровод [3]. През 1958 г. столицата вече разполагаше с 632 км модерна водопроводна мрежа.
* През март 1878 г. в цяла София са палени всичко 69 фенера на вечер, от тях 29 били повредени. Към края на 1878 г. броят на фенерите нараснал на 190, към края на следващата година се палели 310 фенера, в средата на 1880 – 346 и към края на 1882 г. - 513 фенера. Първото електрическо осветление в София е пуснато на 1 ноември 1900 г., като докрая на годината са поставени 884 лампи.
* Паркът на свободата [4] започва да се изгражда през 1896 г. Най-голям размах работите по залесяването достигат през периода 1907-1909 г. Първата световна война и последиците от нея спират тази работа докъм 1926-1927 г. Общата площ на парка днес възлиза на 3608 дк, а на представителната му част - 535 дк. Широколистните и иглолистните дървета са около 6000, розите са повече от 10 000, а различните цветя – близо 200 000.
На 4 юли 1957 г. е открит западният парк "Христо Смирненски". Паркът е създаден на мястото на бившия разсадник "Бялата тухла". Площта му е 520 декара и е разделен на четири сектора: за тих отдих, за спортни игри, за атракции и забавления на децата и лесопаркова част.
* Първата текстилна фабрика в София е открита от турското правителство през 1872-1873 г. в с. Бали ефенди (Княжево). Фабриката произвеждала войнишко сукно. Първата българска вълнено-текстилна фабрика на Беров-Хоринек в кв. Подуяне е открита през 1906 г. През 1912 г. край с. Панчарево била построена друга фабрика за производство на вълнена прежда. Първата памучно-текстилна фабрика на акционерното дружество "Платно" е построена през 1922 г. Най-голямата памучно-текстилна фабрика "Фортуна" (сега "8 март") е открита през 1928 г.
ПЪРВИТЕ!
На 20 април 1846 г. в Лайпциг Иванчо Андреов, сетне известен като Иван Богоров, издава брой първи на първия наш вестник „Български орел”. Към целия текст: “Назад в историята: Репортерска школа в до мажор” - https://www.nabore.bg/statia/reporterska-shkola-4703-14
* Най-ниската сграда в София е потъналата в земята старинна църква "Св. Петка Самарджийска", а най-високата - хотел "Хемус" на Балкантурист, на спирка "Балкански" кв. Лозенец - 21 етажа.
* През 1882 г. София имала 54 чешми (21 с изворна вода и 33 с речна вода). Начало на модерно водоснабдяване било поставено след 1885 г., когато по проект на руските специалисти Кубасов и Белов бил направен резевоар и положен 37 км водопровод от чугунени тръби. През 1907 г. била каптирана витошката вода, а през 1924-1934 г. бил построен рилският водопровод [3]. През 1958 г. столицата вече разполагаше с 632 км модерна водопроводна мрежа.
* През март 1878 г. в цяла София са палени всичко 69 фенера на вечер, от тях 29 били повредени. Към края на 1878 г. броят на фенерите нараснал на 190, към края на следващата година се палели 310 фенера, в средата на 1880 – 346 и към края на 1882 г. - 513 фенера. Първото електрическо осветление в София е пуснато на 1 ноември 1900 г., като докрая на годината са поставени 884 лампи.
* Паркът на свободата [4] започва да се изгражда през 1896 г. Най-голям размах работите по залесяването достигат през периода 1907-1909 г. Първата световна война и последиците от нея спират тази работа докъм 1926-1927 г. Общата площ на парка днес възлиза на 3608 дк, а на представителната му част - 535 дк. Широколистните и иглолистните дървета са около 6000, розите са повече от 10 000, а различните цветя – близо 200 000.
На 4 юли 1957 г. е открит западният парк "Христо Смирненски". Паркът е създаден на мястото на бившия разсадник "Бялата тухла". Площта му е 520 декара и е разделен на четири сектора: за тих отдих, за спортни игри, за атракции и забавления на децата и лесопаркова част.
* Първата текстилна фабрика в София е открита от турското правителство през 1872-1873 г. в с. Бали ефенди (Княжево). Фабриката произвеждала войнишко сукно. Първата българска вълнено-текстилна фабрика на Беров-Хоринек в кв. Подуяне е открита през 1906 г. През 1912 г. край с. Панчарево била построена друга фабрика за производство на вълнена прежда. Първата памучно-текстилна фабрика на акционерното дружество "Платно" е построена през 1922 г. Най-голямата памучно-текстилна фабрика "Фортуна" (сега "8 март") е открита през 1928 г.
На 10 февруари 1878 - встъпва в длъжност първият български кмет на София - Манолаки Ташев. Титлата му не е „кмет“, а „председател на Софийския градски управителен съвет“.
Манолаки Ташев - първият български кмет на София
Манолаки Ташев заема тази длъжност по-малко от три месеца, защото внезапно почива.
Но е свършил доста работа, защото наистина е имало много за „подхващане“ тогава (във всеки град), непосредствено след Руско-турската освободителна войната.
Смет, улично осветление, справяне с пожарищата - това са били част от първоначалните приоритети на града, който тогава още не е бил столица. Ташев разчиства това, което е останало след битката за София в Руско-турската война и започва да създава градски формирования - Служба за потушаване (на пожарите), Санитарна комисия (за която помагат много руските военни лекари и медицински сестри), Техническа служба. Не е ясно, дали по времето на Манолаки Ташев или няколко години по-рано (през 1872) се „появява“ Градската градина - първият обществен парк в цяла България. За облика на града Манолаки Ташев работи с чешкия архитект (специално повикан от Австро-Унгария) Колар. Той веднага започва разработването на регулационен план на София.
По времето на първия кмет се полагат тротоарите - изключително важна стъпка, защото до този момент в града дори няма улици, а само много кал.
. Ако на Манолаки Ташев (и Колар) дължим първите тротоари, първите улични лампи и градски служби,
неговото
Медицинският колеж „Йорданка Филаретова“ в София е най-старото по рода си гражданско училище в България.
1879 г.
Основано е
благотворително дружество „Милосърдие”. То открива и издържа едно от първите в страната сиропиталища „Княз Борис Търновски”.Макар и по-периферно, Филаретова свързва името си и с благотворително дружество „Милосърдие”.Фонографът (от гръцки: φωνή, „звук“ + γράφω, „записване“) е един от първите уреди, служещи за записване и прослушване на звук[1], предшественик на грамофона.Това название, обаче, се използва след като е въведено официално от американския изобретател Томас Едисън за неговия апарат. Едисън демонстрира фонографа на 29 ноември 1877 г. и на 19 февруари 1878 г. го патентова.
1888 г.
Основан е
Софийският университет „Свети Климент Охридски“ - най-старото висше училище в България. Университетът е създаден на 1 октомври 1888 г. като Висш педагогически курс. Централната част на сградата на СУ на стойност 6 млн. златни лева е построена с дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви, чиито скулптури красят нейната фасада.[7] Първият ректор на Софийския университет е акад. Александър Теодоров-Балан.Йорданка Филаретова прави дарение на женското благотворително дружество „Майка”, чиято цел е да се грижи за образованието на жената, като открие в столицата стопанско училище.
Учебното заведение трябва да осигурява на младите жени знания и професия. Йорданка Филаретова дарява за строеж на училището средствата, заделени за образованието на починалия й син. С този капитал се построява сградата и през 1893 г. се открива Девическо стопанско училище, носещо името на княгиня Мария Луиза. Учебното заведение е не само първото по рода си в страната, но задава и стандартите по отношение на девическото стопанско образование. В него учат момичета от цялата страна, а също деца на бежанци или на българи, живеещи в пределите на Европейска Турция. Бедните момичета са освободени от плащането на такса за обучението, безплатни за тях са и учебниците, храната, лекарствата.
1896 г.
Един столичен търговец, не мога да си спомня името му, беше докарал в София първия автомобил. Беше 1896 година. Едно червено високо купе, покачено на високо шаси с колела колкото колелата на днешните файтони, гумите от твърд каучук, без пневматици, моторът под седалището на шофьора, без предната част, без днешния радиатор, воланът отвесен, а самият кръг наподобява масичка.
Каза се, че тази кола без коне ще замести обикновените файтони. Това внесе безпокойствие между файтонджиите, които веднага се замислиха как трябва да действуват срещу тая опасност, която би могла да им отнеме хляба. Някои по-екзалтирани се опитаха да нападнат и унищожат „гяволската кола“, както те я бяха кръстили. Излишна беше тяхната тревога!
Пусната в движение на гарата, дяволската кола едва можа да стигне до площад Св. Неделя и моторът й спря. Два дни механиците работиха над нея. Най-сетне тя тръгна, но на ул. Солунска моторът отново спря. На това място колата други два дни събираше любопитните. Ново тръгване, за да спре за трети път към ул. Неофит Рилски. Тук и аз можах обстойно да я разгледам. После тя изчезна и никой не я видя повече. Файтонджиите отново добиха кураж и се надсмиваха на твърденията, че един ден тая кола без коне ще замести файтонджиите. И все пак, това стана, но двадесет години по-късно.
Каназирски, https://chitanka.info/text/2899-sofija-predi-50-godini/13#textstart
ОСНОВАНО Е ДЪРЖАВНОТО РИСУВАЛНО УЧИЛИЩЕ
“На 14 октомври 1896 г. в една малка невзрачна постройка на столичната улица „6-ти септември“ се провъзгласява откриването на висшето училище по художество, носещо скромното име Рисувално, едва ли някой предполага какво решаващо въздействие ще има то върху изкуството в страната ни през следващите десетилетия. Преименувано години по-късно на Държавна художествена академия, то успява да запази и брани докрай позицията си на хегемон в художествения живот в Царска България. Очаквайте за нея публикация във „въпреки.com”.
Преди време случайно ми попадна първия международен гид на България (на френски език от началото на 30-те години), писан от Георги Каназирски. Тогава той работи за БДЖ, но най-интересното е, че този туристически справочник носи марката „Балкантурист“ (нищо ново под слънцето).
Няма коментари:
Публикуване на коментар