Генко Генков
Определят го като талант с неповторима индивидуалност, един от най-ярките съвременни живописци.
В статията си, посветена на изложбата по повод 100- годишния юбилей на художника “Отвъд видимото” в Софийска градска художествена галерия Емил. Л. Георгиев пише:
“…бунтар, който не прави компромиси с творчеството, нито с общественото си поведение и изобщо не се вписва в суровата, догматична действителност от най-мрачните години на художествения живот у нас. Успява да съществува и да рисува, както и каквото си иска във време, когато творците са задължени да се подчиняват на партийната идеология, да участват в изложби, да бъдат забелязани от критиката и да получават поръчки. “
И по-нататък в статията Георгиев пише:
“Заради непоносимостта му към властта някои го смятат за дисидент, други за луд. Не е умее да си държи езика зад зъбите, нарича комунистите фашисти във време, когато това съвсем не е толкова изтъркана обида, както сега. Престоите му в психиатрични заведения също се обясняват по различни начини — дали това е бил начин да бъде временно скрит от погледа на властите, благодарение на приятели, или е добре познатата съветска практика на прибиране на дисидентите за принудително лечение.”
(https://www.segabg.com/category-culture/paradoksut-genko-stogodishniyat-modernist-soca)
“Пейзаж”, 1949 |
Пейзаж в синьо”, втората половина на 60-те |
Дворът на психиатрията”, 1964, акварел |
Няма коментари:
Публикуване на коментар