“Помолих дървото: разкажи ми за Бог. И то разцъфтя.”
Рабиндранат Тагор
Странно, чудно, необяснимо - от къде дойде у мен, паважната софийска рожба, тази обич към дърветата, това духовно чувство за родство, за свързаност, за желание да те прегръщам, дърво? Та аз не различавах до скоро черницата от липата, въпреки, че пред дядовата ми къща там в малкото селското градче растеше черница!
Първият ми допир със света на растенията беше в детските ми години с един храст. Той растеше в двора на къщата, където живеехме под наем в София. Този храст имаше малки листенца, а през есента се украсяваше с бели плодчета, кръгли като топчета. Как и защо съм обикнала за цял живот този храст, не знам. И досега, след толкова години, когато го видя в някоя градина или в нечий двор, се радвам и спирам да го погледам. Странно чувство на връщане във времето ме обхваща и отново съм малкото дете, което прегръща целия свят чрез един храст. Мистично блаженство.
Но как се докоснах, как открих и усетих магичния свят на дърветата… и какво ми дава този свят?
Може би всичко започна със заниманията ми с китайските бойни изкуства и медитативната техника Джан жуан “Да прегърнеш дърво”. При нея след като заемеш съответната поза си представяш, че си дърво, краката ти са свързани със земята, главата с небето, умът ти е спокоен, хаосът на мислите притихва, изпълва те чувството за връзка с цялата вселена.
Говорихме с Учителя и за връзката човек - дърво и той ни обясни, че ако прегърнем дърво можем да обменим енергиите си, да му дадем и да почерпим сили от него.
Аз се влюбих в стария дъб, засаден от цар Фердинанд в Университетската ботаническа градина. Често ходя там, водя и приятели и не пропускам да поздравя дъба, да се насладя на голямата му наистина царствена корона, да прегърна могъщия му грапав ствол и да притихна до него.
И чудото ме връхлетя! Наскоро и внезапно. Зачетох се в последната книга на Карл Юнг “Човекът и неговите символи” и усещането ми за света се обогати, разшири и премина границите на видимото! Исках да разбера що е туй символ, а разбрах колко стеснено-рационален е бил погледът ми към света!
Защо? Защото бях сляпа и безчувствена към многоликия свят на символите. Виждах само предметите, но не преживявах многомерното им символно измерение! Рационалното ми знание не ми помагаше да почувствам със сърцето и душата си разтворената врата към свещеното, към смисъла на образа отвъд битийността на материалното еднозначно съществуване.
Да, знаех за твоя свят, дърво, четях за последните открития на науката за твоя живот като част от общността на дърветата, на горската вселена, знаех, че вие дърветата си помагате, че си обменяте информация, че сте безкрайно полезни за нас, хората, че без вас животът на Земята е невъзможен, да… знаех! Но дори когато те докосвах, когато ти говорех мислено, ти за мен беше само природен обект, съществуващ тук и сега. Нямаше го преживяването на връзката със свещеното, нямаше го символния свят на същността ти като олицетворение на живота в толкова много култури!
Но… да не досаждам, ясно е - Обичам те, Дърво! Във всичките ти ипостаси - Дърво на живота, Дърво на познанието, Космическо дърво…. Ехе….! Много ипостаси в много култури…
За мен, ти, дърво, си опора, вдъхновение, път към небесната мъдрост, пречистващ образ и стабилна връзка между Земята, Човека и Небето!
Е, не мога да мина и без цитати:
“Образът на дървото не е бил избран само като символ на Космоса, но и за да олицетвори живота, младостта, безсмъртието и мъдростта. Успоредно с космическите Дървета, като Игдрасил в германската митология, историята на религиите познава Дървета на Живота (Месопотамия), на Безсмъртието (Азия, Стария завет), на Мъдростта (Стария завет), на Младостта (Месопотамия, Индия, Иран) и т.н. “
Мирча Елиаде, Сакралното и профанното, https://chitanka.info/text/3586/4#text-toc
А ето как тълкува Юнг символиката на Дървото:
“За Юнг дървото символизира ос mundi, или центърът на света, духовна концепция, свързваща различни нива на съществуване. В много древни традиции, ос mundi е представен от дърво, свързващо небето, земята и понякога подземния свят. Така дървото се превръща в мост или „стълбата на Яков” между небесните и земните сфери, позволявайки на човешкия дух да се издигне и да изследва дълбините на съзнанието.”
Джон Фрийман, в Предговора към книгата на Юнг “Човекът и неговите символи”.
Валя Попова
Няма коментари:
Публикуване на коментар