ИСТОРИЯ

 

ГОРИТЕ И ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ТЯХ

12 век

В Германия е издадена първата заповед, с която се забранява изкореняването на определени гори (Т.Иванчев, 1940). 

13 век

В Германия се въвеждат за първи път специални условия за извършване на сеч и извоза за някои ценни общински дъбови гори.

Краят на 14 век

Появяват се първите наредби за разделянето на нискостъблените гори на „редовни годишни сечища“. Поставя се основата на науката за регулиране ползването на горите „Лесоустройство“.[6]

Втора епоха – 15 – 18 век

• За този период са характерни следните особености:
  • Засилена експлоатация на горите, влошаване на тяхното състояние.
  • Поява на едри горовладелци и стремеж за осигуряване на високи доходи от горите.
  • Първи познания по горска таксация и разработване на методи и таблици за оценка на горите.

Трета епоха – 18 – 21 век

• Това е най-динамичният период, в който могат да се опишат няколко характерни особености:
  • Интензивна експлоатация и влошаване на екологичната среда, и общото състояние на горите.
  • Значително намаляване на тяхната площ.
  • Усъвършенстване на всички методи свързани с оценка, анализ и проучвания.
  • През средата на 20 век, за първи път се обръща внимание на средозащитните, санитарно-хигиенните и рекреационните функции на горите.
  • Към края на 20 век, започва да се обръща все по-голямо внимание на връзката между горската екосистема и обществото.[7]

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%B0

Списък на учебните заведения по лесовъдство по години на основаване, името на основателя, местоположение (List of historic schools of forestry) 

в Уикипедия на английски език

1778 - Курс по горско стопанство официално е добавен към учебната програма в университета в Гисен, Хесен-Дармщат, Свещената Римска империя

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_historic_schools_of_forestry

История на градината

• Началото е в зората на човешката цивилизация. 
• Египетски стенописи, открити в египетските  гробници от преди на 1500 г. пр. н. е., свидетелстват за развитие на този вид изкуство - създаване на декоративни градини, ландшафт и дизайн на пространството. На тези стенописи могат да се видят изобразени езера, заобиколени от симетрични редове от акации и палми. 
• В историческите паметници на персийската цивилизация се споменава за прочутите Висящи градини на Семирамида във Вавилон, които са били едно от древните чудеса на света. До нас са достигнали свидетелства за симетричната организацията на персийските градини. 
• Запазилите се до наши дни стенописи в град Помпей свидетелстват за развитието на градинарството по времето на римската империя. Най-богатите римляни са се стремели към създаване и организиране на обширни градини, в които водата и водните елементи са играли съществена роля. Акценти в този вид градини са били топиарните елементи, култивираните розови храсти и изграждането на сенчести аркади. До наши дни са останали археологически доказателства за обширни и добре организирани градини като тази на Вила Адриана.

https://www.gradinata.bg/index.php?page=article&article_id=864

ГРАДИНАРСТВО

Първите данни за зеленчукопроизводство по нашите земи съществуват от Римско време. 

един кулинарен трактат на Апиций, живял по времето на Тиберий, което е първата половина на I век сл. Хр., а трактатът му се нарича „За готварското изкуство”.

Х в. - запазен е един от  фундаменталните паметници на градинарската култура – анонимната византийска енциклопедия „Геопоники“.

Българското градинарство – прашинка в световната съкровищница на знания, умения и занаяти

доц. д-р Славка Калъпчиева, ИЗК "Марица" Пловдив

https://www.plant-protection.com/article/1933

Българските градинари в Австрия

В края на 19-ти и началото на 20-ти век редица български експерти в градинарството и селското стопанство пътуват до Австрия, за да споделят своите знания и опит. Тези хора се интересуват особено от отглеждането на овощни дръвчета. То е основен отрасъл в България по това време.

Един от най-известните български градинари, работили в Австрия, е Иван Михайлов. Той е роден в България през 1866 г. Започва кариерата си като помощник-градинар в Царския дворец в София. През 1906 г. пътува до Виена, за да учи в прочутия Терезианум, престижна академия, която обучава много от най-видните личности на Австрия. Михайлов бързо си създава име във австрийската столица. Той работи като градинар за градската управа на Виена и проектира градини за богати клиенти.

Друг българин, който оказва значително влияние върху австрийската градинарска сцена, е Христо Георгиев, роден през 1882 г. Той учи градинарство в България, като по-късно започва работа в Австрия през 1907 г. Георгиев бързо се утвърждава като водещ експерт в разработването на нови техники за присаждане и размножаване на овощни дръвчета. Работата му е особено важна в Австрия, където отглеждането на ябълки и круши е основна индустрия.

1794 г.

Италианският дипломат и пътешественик Domeniko Sestini публикува своя труд “Viaggio da Costantinopoli a Bukuresti fatto l'anno 1779 con l'aggiunta di diverse lettere rela- tive a varie produzioni, ed osservazioni asiatiche”. В него за първи път се съдържат сведения за българската флора (Стефанов 1930). https://www.researchgate.net/profile/Daniella-Ivanova/publication/320249108_Svremenno_sstoanie_na_bioraznoobrazieto_na_papratovidni_i_semenni_rastenia_v_Blgaria_Current_state_of_the_Bulgarian_fern_and_seed_plant_biodiversity/links/59d77c20a6fdcc52acae7555/Svremenno-sstoanie-na-bioraznoobrazieto-na-papratovidni-i-semenni-rastenia-v-Blgaria-Current-state-of-the-Bulgarian-fern-and-seed-plant-biodiversity.pdf

1778 - Курс по горско стопанство официално е добавен към учебната програма в университета в Гисен, Хесен-Дармщат, Свещената Римска империя

1785 - Основно училище по горско стопанство, създадено от Хайнрих фон Кота и баща му [1] в Клайне Цилбах, близо до Васунген, Тюрингия

1787 или 1789 – Основно училище по горско стопанство в Хунген, Хесен, от Георг Лудвиг Хартиг; преместен в Диленбург, Хесен, 1797–1805; възстановен в Берлин; след това през 1830 г. се премества в Еберсвалде, на около 30 км (вижте по-долу) [2]

1790 - Основано училище по лесовъдство в Мюнхен, Бавария[3]

1798 - Институт по горите Валдау (Forstlehranstalt zu Waldau), създаден от Фридрих Лудвиг фон Вицелбен, в област Касел, Хесен, Германия; затворен през 1815

1869 г.

Сп. “Нейчър”

Първото издание е от 4 ноември 1869 година, създадено от английския физик сър Джозеф Нормън Локиър, който остава негов редактор до 1919 година.

„Нейчър“ се редактира във Великобритания от издателството Нейчър Пъблишинг Груп и се издава в Лондон. Списанието има също офиси в Ню Йорк, Сан Франциско, Вашингтон, Токио, Париж, Мюнхен и Бейсингстоук(Обединено кралство).

https://www.nature.com/

1922 г.

Природозащитникът Ричард Сейнт Барб Бейкър основава Международната фондация за дърветата (International Tree Foundation)

https://www.internationaltreefoundation.org/

.

1948 г. 

Основан е Международния съюз за защита на природата и природните ресурси (International Union for Conservation of Nature, IUCN) - международна природозащитна организация. Сайт: https://iucn.org/

Двувековната история на флористичните проучвания в България

1794 г. - италианският дипломат и пътешественик Domeniko Sestini публикува своя труд “Viaggio da Costantinopoli a Bukuresti fatto l'anno 1779 con l'aggiunta di diverse lettere rela- tive a varie produzioni, ed osservazioni asiatiche”. В него за първи път се съдържат сведения за българската флора (Стефанов 1930). 

В този начален период (края на 18 и през 19 век) съществен е приносът на чуждестранни ботаници, пътешествали из нашите земи за изучаване на българската флора.

• България няма традиции в проучване на чуждите видове, за разлика от много други страни от европа. 

например каталог на чуждите видове в италия е публикуван още през 1916 г. (Celesti-Grapow 2009).

Най-задълбочен анализ на чуждите видове в българската флора е този на Стефанов и Китанов (1962), който, както самите автори отбелязват, представлява допълнение към „Фитогеографски елементи“ на Стефанов (1943). Като се основават на историята на флората на страната, нейното богатство, влиянието на човешката дейност, автори- те дискутират разпространението на чуждите видове, както и тяхно- то използване. направен е преглед на историята на навлизането им в българската флора. Заслужава да се отбележи, че този труд и до днес е запазил своето значение, както като база за сравнение със съвре- менното състояние на българска- та флора, така и за следващи про-учвания.