Картите Таро са 78 на брой, разделени на две групи: големите аркани и малките аркани.

Големите аркани - 22 карти, представляват архетипни образи, натоварени с богата символика, и основни етапи от човешкия духовен път.

Малките аркани - 56 карти, са разпределени в четири бои:

– жезли, чаши, мечове и пентакли.

– всяка съдържаща десет номерирани карти и четири дворцови карти, сходни на обикновеното тесте карти за игра (паж, рицар, кралица, крал).

ИСТОРИЯТА НА КАРТИТЕ ТАРО В ДАТИ:

1314-1318 г.

Появяват се най-ранните Таро в Западна Европа - така наречената Флорентинска колода.

11.2009г. Ели Маринова

https://tarotshop.bg/bg-news-details-1.html

После идва Болонското или Венецианско Таро.

Мила Барутчиева

1332 г.

За първи път официално картите таро се споменават от Алфонсо ХІ, крал на Кралство Кастилия и Леон, през 1332 г.[7]

1393 г.

художникът Жак Гриньор /Грингоньор?/ Рисува за краля на Франция Шарл VI три колоди карти. Картите са изрисувани върху “тънък пергамент, посребрен на гърба и с позлатени ръбове”. (Ангъс Хол). 17 от тях се пазят в Националната библиотека на Париж.

между 1432 и 1466 г.

Придворният художник Бонифацио Бембо създава най-ранната запазена до днес почти цялата колода Таро по повод годежа на миланския херцог Франческо Сфорца и Бианка Мария Висконти - колодата Висконти - Сфорца

Visconti-Sforza (1450 г.)

A gold leaf luxury deck commissioned by the Duke of Milan in 1450 and hand painted in a late-medieval style. The Tower, Devil, Knight of Coins and 3 of Swords were lost from the original deck, so all publishers commission an artist to make replacement cards, with varying degrees of historical accuracy.

Играта с картите Таро се разпространява от Италия към Франция, след това към Швейцария, Германия и други страни, като добила особена популярност в XVI и XVII век.

1540 г.

Франческо Марколини публикува вероятно първата книга за гадания с карти. Въпреки това картите, описани там, не се употребяват по познатия ни начин и сами нямат стойност като гадателски метод, а само помагат да бъде избран такъв.

Интересен намек за различна употреба на Таро е едно сведение от Венецианската Инквизиция от XVI в., където се споменава, че вещиците използвали картата Дявол, за да извършват своите сатанински ритуали. Няма доказателства дали това е истина или не, но отношението на църквата в общи линии продължава да бъде негативно спрямо Таро само и единствено в ролята му на хазартна игра, каквато тя действително е по това време.[3]

Картите Таро се появяват като карти за игра през XV век в Северна Италия под името „tarocchi“. Те са изрисувани ръчно, с богата символика и бързо се разпространяват в различни варианти из Европа.

1650-1850

French Playing Cards, 1650-1850

History

Learn how playing cards were made and used, including the origins of modern tarot card divination, and study the changing iconography of face cards in this period.

This site explores the history of French playing cards in this period as an unusual and insightful source for the history of the Old Regime, the French Revolution, and early nineteenth-century France.

1856 г.? Или 1855?

Алфонс Луи Констан с псевдоним Елифас Леви публикува книгата “Ритуалът на висшата магия”, в която пише за Таро и го свързва с кабалата.

Учение и ритуал на висшата магия

Елифас Леви

Елифас Леви е псевдоним на известния френски окултист Алфонс Луи Констан (1810 - 1875), чиито книги за окултизъм, Кабала и магия продължават да вдъхновяват много поколения окултисти в цял свят и до днес.

Елифас Леви е майстор на Розенкройцерската интерпретация на Кабала, която оформя основата на магията, практикувана днес на Запад. Основният му труд е "Учение и ритуал на Висшата Магия", публикуван за пръв път през 1856 година. В него се разглеждат теорията и принципите на магическата работа от Кабалистична, Херметична и Християнска гледна точка.

Това е книгата, която продължава да се преиздава повече от 150 години и която сега държите в ръцете си.

"Нека сега тази творба да попадне там, където пожелае, и нека стане онова, което е пожелало Провидението. Тя е изцяло завършена и вярвам, че ще устои на изпитанията на времето, защото в нея има сила, както във всичко, което е направено с разум и съвест."
Елифас Леви

1889

Цыганское Таро» и колода О. Вирта

Папюс издава книгата «Цыганско Таро», която е една от класическите книги за Таро. Илюстрациите са от 22 - те големи аркани на колодата на е швейцареца

Осуалд Вирт, издадена през същата година.

Осуалд Вирт (фр. Oswald Wirth; 5 август 1860^[1], Бринц, Берн — 9 март 1943^[1], Mouterre-sur-Blourde^[вд]) — швейцарски художник, окултист, един от основателите на

КаббалистическогОрдена Розы†Креста, масон.^[2]

Вирт и Папюс, были последователями Элифаса Леви, интегрировавшего Таро с Каббалой и создавшего целостную систему[2], они положили начало особой ветви оккультной традиции Таро.

Папюс назначил старшим арканам астрологическиеатрибуты, воспользовавшись каббалистической книгой «Сефер Йецира», в которой 22 буквы еврейского алфавита(уже соотнесенные Элифасом Леви со старшими арканами) сопоставляются с тремя стихиями, семью планетами и двенадцатью знаками Зодиака. Эта система, с отдельными вариациями, была вскоре принята оккультистами Германии, России и других стран, но, поскольку зародилась она во Франции, её принято называть французской.[3][4]

Папюс

През XVIII и XIX век, с появата на езотеричните общества се

когато езотеричните движения като тези на Антоан Корт дьо Гебелен и Елифас Леви придават на Таро мистичен и окултен смисъл.

Именно в този период картите се обвързват със символика от кабала, алхимия и предполагаеми древноегипетски тайни, превръщайки се от художествено произведение в инструмент за пророчества.

В началото на XX век се появява и най-известното днес тесте Таро – Райдър-Уейт, създадено през 1909 година от художничката Памела Колман Смит и окултиста Артър Едуард Уейт. Това тесте, издържано в ярък и разбираем символизъм, оказва огромно влияние върху съвременното възприемане на Таро. Въпреки че картите Райдър-Уейт популяризират и подсилват мистичния аспект на Таро, те парадоксално го утвърждават и като визуално изкуство, разширявайки значително тяхната културна роля. Осъзнаването на тази историческа динамика ни позволява да разгледаме Таро не само като мистична практика, но и като важно културно наследство – произведение на изкуството, чиято символика отразява вековни културни и художествени влияния.

1971 г.

Колин Уилсън издава The Occult (1971)

На руски: Оккультизм / Колин Уилсон, 1994

Издател Кльшников-Комаров и К

Скептицизмът към картите Таро

се поражда от няколко основни фактора, свързани с културните нагласи и социалните предубеждения.

Първата причина е тяхната силна асоциация с мистицизма и окултизма, установена още през XVIII и XIX век. С популяризирането на картите като средство за гадание и пророчества, те стават символ на ирационалното и суеверното, което предизвиква отхвърляне от страна на рационално ориентираната част на обществото.

Вторият фактор е доминиращото влияние на науката и рационалното мислене в съвременния свят. Научната парадигма предполага критично отношение към всичко, което не може да бъде емпирично доказано, а Таро – със своята символична природа и неясни интерпретации – трудно се вписва в тези рамки. В резултат, картите често се отхвърлят без разглеждане на тяхната естетическа или културна стойност.

Третата причина е повърхностното популярно възприятие на Таро, свързано с масовата култура и медийни стереотипи. Филми, книги и медии често представят Таро като клише – загадъчен инструмент, използван от гадатели или шарлатани. Това води до предразсъдъчно и негативно възприятие, което подхранва допълнително скептицизма към Таро, пренебрегвайки неговата художествена значимост и богата символика.

Разбирайки тези причини, можем да преодолеем ограниченията на съвременното мислене и да се доближим до картите Таро като към визуално изкуство, заслужаващо сериозно внимание.

Когато разглеждаме картите Таро в контекста на предубежденията, можем да видим скептицизма и предразсъдъците като един особен вид „грях“ – греха на интелектуалното високомерие и затвореност. Съвременното общество, доминирано от научно-рационален поглед към света, често допуска този „грях“ – отхвърлянето и заклеймяването на всичко, което не може веднага да се впише в приетите рамки. Таро страда именно от този тип интелектуално отричане, което ограничава възприятията и разбиранията за него само до повърхностни и често негативни представи. Вместо да се търси смисълът и художествената стойност в символиката и визуалната сложност на картите, обществото предпочита да ги класифицира бързо и лесно като ирационално и несериозно занимание.

Всъщност, този предразсъдък не е просто неразбиране, а съзнателен отказ от диалог с различното. В този смисъл става дума за „греха“ на нежеланието за осъзнаване на многопластовата реалност на Таро, на отхвърлянето на една цяла културна традиция, свързана с визуалното изкуство, символизма и историята. Преодоляването на този „грях“ изисква откритост към непознатото и готовност за преосмисляне на стереотипите. Само така можем да оценим пълноценно картите Таро – като изкуство, достойно за уважение, внимание и задълбочен поглед отвъд ограниченията на предразсъдъците.

Таро: Изкуството, което (не) разбираме, Ивайло Саралийски

—————————————

Някъде между 1432 и 1466 г.

Придворният художник Бонифацио Бембо създава най-ранната запазена до днес почти цялата колода Таро по повод годежа на миланския херцог Франческо Сфорца и Бьянки Марии Висконти

С именем Франческо Сфорца связана и самая ранняя колода Таро, дошедшая до наших дней почти в полном объеме. Она была создана придворным художником Бонифацио Бембо где-то между 1432 годом, когда помолвка Франческо Сфорцы и объединила эти две семьи, и 1466 годом, годом смерти герцога Франческо.

Висконти были пpавителями Милана с конца XIII столетия. «Сфоpца» («Сила») - это прозвище, данное в 1387 году кондотьеpу (наемному воину) Музио Аттендоло, который сражался на стороне Висконти в одной из междоусобных войн. Музио Сфорца был настоящим «солдатом удачи»: он храбро служил тому феодалу, к которому нанимался на службу, но если его что-нибудь не устраивало, он мог переметнутся на сторону врага. Так, однажды он перешел от Папы Иоанна на службу к королю Неаполя. В ответ Папа Иоанн заказал художнику карикатуру, на который изменник Сфорца был изображен повешенным за одну ногу – так в Италии с незапамятных времен поступали с предателями. Сходство этой карикатуры со Старшим Арканом «Повешенный» несомненно. Кстати, в ранних описаниях эта карта именовалась именно «Предателем».

После смерти Музио Аттендоло в 1424 году его прозвище «Сфорца» по указы королевы Иоанны II Неаполитанской получило статус благородной наследуемой фамилии. Сын Музио Аттендоло, Франческо Сфорца, тоже стал кондотьером. В 1432 году он был помолвлен с Бьянкой Марией Висконти, незаконнорожденной дочерью третьего миланского герцога Филлиппо Висконти, а в 1441 году женился на ней. В 1447 году герцог Филлиппо умер, не оставив прямого наследника, и в 1450 году Франческо удалось захватить власть в Милане и стать четвертым герцогом.

Предполагают, что т. н. «Пирпонт Морган – Бергамо», самая полная из разрозненных древнейших колод Таро, сохранившихся до наших дней, была заказана неизвестному ломбардийскому художнику, возможно связанному со школой Франческо Заваттари, по случаю коронации Франческо Висконти-Сфорца (1450) либо в честь 10-летия свадьбы Франческо и Бьянки Марии (1451).

Другая колода, «Кэри – Йель», могла послужить свадебным подарком третьего миланского герцога, Филлиппо Висконти, Марии Савойской (1428).

К таким выводам историков привело изучение геральдических элементов, присутствующих на картах. Эти колоды получили собирательное название «Висконти-Сфорца».

В настоящее время известна 271 карта из этой колоды. По своему размеру, манере исполнения и т. п. они делятся на 15 групп. В самой большой группе 74 карты, и это почти полная колода Таро. Не хватает всего четырех карт: «Дьявола», «Башни», «Рыцаря Монет» и «Тройки Мечей».

В настоящее время эта колода хранится в трех различных коллекциях:

35 карт – в Библиотеке Пирпонта Моргана (Нью-Йорк),

26 карт – в Академии Каррара (Бергамо, Италия) и 13 карт – в семье Коллеони, в том же Бергамо. Поэтому эту колоду принято называть «Пирпонт Морган – Бергамо».

В другой группе 67 карт, и все они хранятся в Коллекции Кэрри в Йельском университете (США), отсюда и название «Кэри – Йель».

Budapest Tarot

The Second Limited Edition of 450 copies is now Available! (TSR001)

Second Limited Edition with significant.

This tarot deck is a reconstruction of one of the oldest printed tarots. The original documents are uncut sheets, partially incomplete, situated in different museums (Metropolitan Museum – Budapest Museum of Fine Arts) and private collections. Its accepted geographical origin is Italy (Venecia or Ferrara) where it was printed between the end of the XVth and the beginning of the XVIth century.

Complementing one another, I was able recompose all the 22 trumps and the major part of the 78 card deck directly from the sheet series. I studied connected historical documents to recreate the missing cards.

Budapest Tarot – Tarot Sheet Revival

1760 г.

Complete tarot pack of 78 playing-cards. This pack is a modern reproduction of the Tarot de Marseilles created in 1760 by Nicolas Conver. Chromolithograph Backs printed in red with a diagonal pattern of crossing lines In original box Late 19th Century

https://www.britishmuseum.org/collection/object/P_1904-0511-47-1-78

1944 г.

Crowley, Aleister

The book of Thoth : a short essay on the Tarot of the Egyptians, being The equinox, volume III no. V

https://archive.org/details/bookofthothshort0000crow

Атанас Атанасов: изследователи на Таро:

1947 г.

Герхард ван Рийнбер, „Картите таро. История, иконография, езотерика“ (Лион, 1947 г.). Спред автора Таро се заражда в края на средновековието в Италия.

1949 г.

IMG_4113.webp

IMG_4112.webp

This is THE best selling "Tarot of Marseilles"!

This is THE iconic Tarot de Marseille, a faithful reprint of Paul Marteau’s legendary 1930 deck, originally published by Grimaud and explained in his seminal 1949 book Le Tarot de Marseille.

This 1990 edition by Éditions Dusserre (Paris) is prized for its superior card stock, clear printing, and soft, readable color palette — ideal for both collectors and serious readers.

🔹 Published by Dusserre, 1990

This is one of the most referenced Marseille decks of the 20th century, used widely in France and beyond. A must-have for historians, readers, and lovers of classic tarot iconography.

1966 г.

Гъртруд Моукли, “Картите Таро нарисувани от Бонифачо ... за фамилията Висконти-Сфорца“. Според нея възникването на таро е сред аристокрацията от долината на река По, през XV век.

1970 г.

The New Tarot Deck: Jack Hurley and John Horler

by Sherryl E. Smith on December 31, 2014

Before 2014 ends, I want to celebrate the 40th anniversary of The New Tarot Deck, as well as the “projective” reading technique, and two men who were at the center of the late 20th-century tarot scene in the San Francisco Bay area.

The counter-culture shock waves that rippled up and down the California coast in the 1960s swept Jack Hurley and John Horler into a three-year residency at Esalen in Big Sur. After falling under Joseph Campbell’s spell, they designed a radically new tarot deck and created a new way of reading the cards.

These days, it’s not unusual to ask your querant what they see in a card. But until the 1970s, tarot reading was usually a one-way affair, with readers laying out a spread and using their expertise to relay a message. Reader and querant may have had a spontaneous conversation about personal associations with the cards; but no one was talking about this as a deliberate technique until innovative authors like Richard Roberts and Jack Hurley wrote about it in the 1970s.

Here are some quotes from Hurley describing the projective tarot reading method:

See a picture – tell a story.
Say the first thing that flashes in your mind, however unrelated it may seem.
There is no right interpretation of a card.
What you see is what the cards mean for you.
The goal is awareness.
Your first flash of impressions counts most.
Readings are an individual projection of an existential now.

Today, this doesn’t sound very ground-breaking; but back then it was mind-blowing.

The New Tarot Deck, self-published in Sausalito, California by Hurley and Horler in 1974, was designed to be used with the projective reading technique. The stark, black-and-white images are receptacles for unconscious projections. The stripped-down design frees the imagination to invent personal stories based on the cards.

1974 г.

Psychological Tarot/Psycho-Tarot, by WM J Hurley & J A Horler.

https://www.etsy.com/listing/1879930007/psychological-tarotpsycho-tarot-by-wm-j

Psycho-Tarot was originally created by WM J Hurley & J A Horler in 1974, but Dr Denise Roussel's name appears in connection with the project for various reasons, such as a contribution to interpretation or a psychological approach added to the game.

Take advantage of this complete set to enhance your tarot practice!

1978 г.

американският издател Стюарт Каплан отпечатва първия том от

„Енциклопедия на картите Таро”.

1988 г.

^ Visions and Prophecies. Alexandria, Virginia: Time–Life Books. 1988. p. 142

1994 г.

Giles, Cynthia (1994). The Tarot: History, Mystery, and Lore. New York: Simon & Schuster. p. 46.

1998 г.

Сад Таро (ит. Giardino dei Tarocchi) — парк скульптур в Италии, близ городка Гаравиччио, расположенного в коммуне Капальбио, на крайнем юге Тосканы.

История и художественные особенности[править | править код]

Парк Таро был разработан франко-швейцарской художницей и скульптором Ники де Сен-Фалль, совместно с её мужем, художником-сюрреалистом Жаном Тингели. Проект начал осуществляться с 1979 года. Вдохновил Ники при этом ряд других подобных скульптурно-архитектурных парков, в первую очередь Парк Гуёль Антонио Гауди в Барселоне и Священный лес мастера Пирро Лигорио в Бомарцо. Строительство и разбивка парка, занявшая почти 20 лет, стала осуществление давнишней мечты Ники де Сен-Фалль, которую она лелеяла с самых начал её художественной деятельности. В 1998 году работы были завершены, и с тех пор в летние месяцы Сад Таро открыт для посещений.

Парк, удачно вписавшийся в традиционно холмистый тосканский ландшафт, украшен 22 крупными фигурными статуями, символизирующими различные элементы карт таро. Скульптуры ярких цветов, украшены мозаиками, стеклом и керамикой, достигают высоты в 15 метров. При их создании и возведении помощь оказывали также местные тосканские художники. Собственно статуи изготовлены из бетона со стальной арматурой внутри, переплетённой и сваренной вручную. Сад Таро окружает стена, возведённая из туфа. Вход в парк в виде круглой арки возведён архитектором Марио Ботта.

В настоящее время сад Таро (по желанию Ники де Сен-Фалль) управляется специально созданным для этой цели частным фондом (Fondazione Il Giardino dei Tarocchi).

Медиафайлы на Викискладе

Официальный веб-сайт Giardino dei Tarocchi (на английском языке)
Il Giardino dei Tarocchi на веб-сайте провинции Гроссето (с многочисленными фотографиями)

2002 г.

Decker R. A history of the occult Tarot, 1870-1970 / Decker R.; Dummett M. London : Duckworth, 2002. 379 p. : col. il.

2004 г.

Alexandre Jodorowsky. The Way of Tarot (2004), with Marianne Costa

Марсельское Таро как инструмент психолога? Да!

психологи считают, что с помощью этих карт можно исследовать свою личность, потому что они могут служить проективным тестом, наподобие теста Роршаха с чернильными пятнами, вызывающими различные ассоциации. Основоположниками этой методики стали два американских психолога, Джек Херли (Jack Hurley) и Джон Хорлер (John Horler). В начале 70-х годов они обнаружили, что гораздо легче проецировать себя в очень четкие символы Таро, чем используя расплывчатые пятна. После этого они нарисовали собственные карты, чтобы их работу не отвергли, как проходящую по разделу «эзотерики».

В 80-е годы канадский психолог Дениз Руссель (Denise Roussel), заинтересовавшись результатами применения этой методики, продолжила работу над ней и смогла внедрить психологическое Таро в практику своих североамериканских коллег. Тем временем во Франции кинематографист и психотерапевт Александро Ходоровски проводит собственные исследования, реабилитирует марсельское Таро и приобщает сотни людей к «психотаро».

По сравнению с традиционными проективными тестами эти карты обладают явными преимуществами, поскольку оперируют символами, пришедшими к нам из глубины веков. По мнению основателя аналитической психологии Карла Густава Юнга, эти символы принадлежат коллективному бессознательному и поэтому спонтанно возникают в наших снах, детских рисунках, произведениях искусства… Таким образом, мы никогда не выбираем карту просто так, случайно, объясняют психологи, использующие данный метод: за несколько секунд наше бессознательное определяет ту карту, которая соответствует нашему состоянию. Изучение символов Таро и их расшифровка позволяют общаться с самим собой, выражать в словах наше душевное состояние, наши трудности, наши сомнения…

Мы предлагаем вам свой вариант психологического Таро, с которым вы сможете поэкспериментировать, чтобы лучше узнать себя и понять, как устроены отношения в вашей паре.

Филипп Камуан (Philippe Camoin) и Александро Ходоровски (Alexandro Jodorowsky) восстановили оригинальное марсельское Таро в результате многолетней исследовательской работы.

Александро Ходоровски режиссер, писатель, психотерапевт. Получил также известность как исследователь марсельского Таро. («Путь Таро», «La Voie du tarot», Albin Michel, 2004).

В чем состоит основной принцип марсельского Таро – предмета ваших исследований?

Это визуальный язык: карты «говорят» с нами при помощи зрительных образов.

Таро, будучи плодом знаний, насчитывающих многие тысячелетия, были задуманы одновременно как отражение структуры нашей психики и как модель Вселенной – огромная мандала (сакральный круг) из 78 карт, которая описывает все, что может пережить человеческое существо. Вот почему Таро позволяют получить доступ к нашему бессознательному.

В чем состоит первый этап работы с Таро?

Сначала нужно рассмотреть все карты. Изучите каждую деталь, отметьте их, но не оценивайте и не интерпретируйте. Когда вы вобрали в себя десятки подробностей, символов и несоответствий, «перезапустите» ваше бессознательное – так, как вы перезапускаете компьютер! После этого вы можете перейти к вашей собственной интерпретации.

Значит, она будет индивидуальной и субъективной…

Да! Все является одновременно субъективным и проективным. Даже повседневная реальность… Таро – это инструмент, который помогает нам обнаружить наши собственные ответы в глубине себя. Поскольку Таро не соответствуют никакому рациональному принципу организации и служат проекцией, они могут интерпретироваться по-разному: психолог-фрейдист может подходить к ним с точки зрения теории Фрейда, юнгианский психолог – с точки зрения аналитической психологии, католический священник – в соответствии с христианской символикой, и так далее… Самое важное – это то, что мы чувствуем, что мы при этом понимаем. Когда кто-то раскладывает карты и изучает, что получилось, я прошу рассказывать обо всем, что он чувствует, включая ощущения физические. Я делаю нечто противоположное Фрейду: он обучал бессознательное выражаться рациональным языком, я же учу разговаривать на языке бессознательного. Поскольку именно наше бессознательное, а не интеллект обладает разумом.

Как Таро могут помочь в повседневной жизни?

Карты Таро могут помочь принять решение: они могут стать ответом на выбор, который предлагает нам жизнь, при условии что мы правильно ставим вопрос. В случае Таро есть большой соблазн спрашивать о будущем… Но это не инструмент предвидения! Не спрашивайте: «Скоро ли я найду своего мужчину?» Скорее нужно спросить: «Почему сегодня у меня нет мужчины?» Вот почему этот инструмент самопознания может помочь вам очень быстро развиваться и меняться. Вы можете работать с одними и теми же картами на протяжении нескольких недель, и вы каждый раз будете открывать что-то новое, соответствующее вашему состоянию.

И это при том, что мы вытягиваем карты наугад…

Именно это самое удивительное, когда имеешь дело с Таро: за тридцать с лишним лет моей практики люди, с которыми я работал, всегда вытягивали именно те карты, которые в точности соответствовали их проблеме. Почему так? Это загадка. Те случайности, которые происходят в нужный момент, – это то, что Юнг называл «синхронией». Я же называю их «психочудесами». Отнеситесь к делу серьезно и поработайте со всей колодой: через некоторое время вы будете вынуждены признать, что в этом мире действуют таинственные силы, не имеющие отношения к сознанию. И кроме того, при любом исходе эта работа научит вас смотреть на мир по-другому.

Беседовал: Эрик Пигани, www.psychologies.ru

*****

Ивайло Саралийски представя мултижанровия проект „БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ В МИНАЛОТО“ – първите български гадателски карти, вдъхновени от Прехода, съчетаващи изкуство, история и окултизъм.

2005 г.

Michelsen, Teresa. The Complete Tarot Reader: Everything You Need to Know from Start to Finish. Llewellyn Publications. p. 105.

2006

Таро на търсещия, Джоузеф Ърнст Мартин

https://knizhen-pazar.net/products/books/3198590-taro-na-tarseshtiya

2009 г.

David J.-M. Reading the marseille tarot : a self-paced tarot course based on the Jean-Noblet 1650 Paris deck. Victoria : Association for Tarot Studies Edition, 2009. 538 p. : il.

2010 г.

Caldwell R. S. Explaining the Tarot : two italian Renaissance essays on the meaning of the Tarot pack / R. S. Caldwell, T. Depaulis, M. Ponzi. Oxford : Maproom Publications, 2010. 72 p.

2013 г.

The History of the Occult Tarot

Ronald Decker, Michael Dummett

Duckworth Books, 18.07.2013 г. - 400 страници

An essential volume for the libraries of all serious students of the Tarot.

When the Tarot was invented in Italy during the early fifteenth century, it was simply a pack of cards used for playing games. Esoteric interpretations of the pack date from late eighteenth century France, and were confined to that country for a hundred years. But today the cards are used throughout the world and not only for fortune telling - for true believers they are the key to secret knowledge and the meaning of life.

A History of the Occult Tarot is the classic work on the history of the Tarot deck and its use in occult circles. Starting with the late nineteenth century, the Decker and Dummett examine how the Tarot became the favoured divination tool of occultists, a bridge to the spirit world, and a map of the unconscious. From Theosophical to Aleister Crowley to the Order of the Golden Dawn and P.D. Ouspensky, this compelling survey of the Tarot's history describes the many fascinating decks imagined over time as well as the secret histories of mystics.

« По-малко

Информация за автора (2013)

Ronald Decker is an art historian and curator of a notable collection of antique cards. He has taught art and art history at all levels of education and has studied Tarot cards in public and private collections across Europe.

Michael Dummett was Wykeham Professor of Logic at Oxford and is the author of The Game of Tarot and other books on the Tarot as well as many books on philosophy

2015 г.

Katz, Marcus; Goodwin, Tali. Secrets of the Waite–Smith Tarot. Llewellyn Publications.

https://www.barnesandnoble.com/w/secrets-of-the-waite-smith-tarot-marcus-katz/1119693766

Overview

Discover newly revealed secrets, hidden for a century, about the fascinating origins of the most widely used tarot system in the world. With never-before-seen material from Arthur Edward Waite's own secret order, an exploration of the world that inspired Pamela Colman Smith, and a practical guide to interpreting the cards, Secrets of the Waite-Smith Tarot will breathe new life into your readings.

Drawing on Waite's unpublished writings, historic photographs of Smith, and much more, Secrets of the Waite-Smith Tarot unlocks the symbols and correspondences of the cards. Explore the comparisons between the court cards and the stage characters that influenced Smith; learn about her intuitive understanding of the Tree of Life and how that wisdom is reflected in her minor arcana. From stunning artwork and sample spreads to influential colors and music, this groundbreaking book draws back the curtain to reveal the true legacies of Waite and Smith.

Praise:
"Astonishing revelations of Pixie Smith's contributions to the Tarot! Masterful, and not to be missed."—Mary K. Greer, author of The Complete Book of Tarot Reversals

****

Dean, Liz (2015). The Ultimate Guide to Tarot: A Beginner's Guide to the Cards, Spreads, and Revealing the Mystery of the Tarot. Beverly, Massachusetts: Fair Winds Press. p. 9.

https://dn790009.ca.archive.org/0/items/TheUltimateGuideToTarotABeginner/The%20Ultimate%20Guide%20to%20Tarot%20-%20A%20Beginner.pdf

Книгата е преведена на български през 2025 г.

2018 г.

Graham, Sasha. Llewellyn's Complete Book of the Rider–Waite–Smith Tarot. Llewellyn Publications.

Kaplan, Stuart R. Pamela Colman Smith: The Untold Story. Stamford, Connecticut: U.S. Game Systems. p. 371.

Reviving a Forgotten Artist of the Occult

Today, more than 100 million copies of Pamela Colman Smith’s Tarot card designs, the Rider-Waite-Smith Deck, are in circulation in over 20 countries, making it the most popular set ever made.

PAMELA COLMAN SMITH: THE UNTOLD STORY BOOK US GAMES SYSTEMS BY STUART R. KAPLAN | eBay

2025 г.

Лиз Дийн. Основен наръчник по таро за начинаещи

Основен наръчник по таро за начинаещи】Книгомания • Цена | Ciela.com

В този наръчник специалистката по таро Лиз Дийн предлага сведения за всичко по-важно, отнасящо се до таро – от основните елементи и символи в отделните карти до тяхната връзка с астрологията, кабала и нумерологията. В книгата е включена и информация за всички класически подреждания в таро, в това число за Келтския кръст, Подковата, Звездата и предстоящата астрологическа година, както и кратки примери, отнесени към всичките 22 главни таро карти (Големи аркани), чрез които да упражнявате своите гадателски умения.

References

Place, Robert M. (14 May 2015). "Levi's Chariot and Smith's Chariot Versus Waite's Chariot". Tarot & Divination Decks. Archived from the original on 12 August 2020. Retrieved 21 August 2020.

ВИДЕО:

История на картите Таро: видео

https://www.youtube.com/watch?v=RUyII57xQiY

———————————————————————

TAROT

Tarot is central to the philosophies of the New Age.

The Major Arcana cards are numbered and bear mysterious scenes that look magical in the twenty-first century. These cards are The Magician, The Popess, The Empress, The Emperor, The Pope, The Lovers, The Chariot, Justice, The Hermit, Wheel of Fortune, Strength, The Hanged Man, Death, Temperance, The Devil, The Tower, The Star, The Moon, The Sun, Judgment, The World, with The Fool.

Tarot cards were invented in northern Italy towards the beginning of the fifteenth century. The innovation was the addition of the trump cards to the regular playing card deck which was popular at that time. Duke Filippo Maria Visconti, the brutal ruler of Milan, is credited with their invention and the oldest surviving decks come from this former city-state. Though the imagery on those original cards looks very mysterious to us, the scenes depicted were commonly found in Italian art. It is thought that Duke Visconti used the cards’ imagery to represent various aspects of political, cultural and spiritual life. For example, The Emperor, The Empress, and The Pope all represented the political struggles between the Holy Roman Empire and the Papacy. And The Popess is most likely to represent a famous relative of the Viscontis, Sister Maifreda da Pirovano, a member of a heretical sect called the Guglielmites.

Though tarot cards soon became common in Italy, they were used to play a game very similar to modern-day Bridge. This game was called Tarocchi or Trionfi (or Triumphs). The game, and variations upon it, soon became popular across Europe. It wasn’t until the last part of the eighteenth century, that tarot was used for fortune-telling. This transformation occurred in France just before the French Revolution. This was an intriguing time in France, when there was a great interest in every aspect of the paranormal. Astrology was very popular, as was kabbalah, ritual magic, Rosicrucianism, alchemy, and all forms of divination. It was in this charged milieu, that a French Freemason, Antoine Court de Gébelin (1719–1784), first sighted tarot and declared it to be the work of ancient Egyptians. He declared tarot to be the remnants of the lost Book of Thoth, a mythical work supposedly penned by the ancient Egyptian god, Thoth. The symbolism, taken from its original context in Renaissance Italy, was very mysterious to Court de Gébelin. He wrote about the deck in his grand multi-volume work, The Monde Primitif, published in 1781, and altered the tarot imagery to incorporate Egyptian motifs.

At that time in France, Egypt was seen as a magical land because of the mysterious monuments and hieroglyphs that were found there. At that time, hieroglyphs has not been deciphered and were believed to carry all manner of magical meaning. Many French occultists would build on the esoteric interpretation of tarot, often producing their own rectified decks, incorporating additional symbolism. Etteilla, a major influence on the development of tarot, was the first to ascribe meanings to reversed cards, a practice that remains to this day. Magus Éliphas Lévi (1810–1875), amalgamated many forms of esotericism including kabbalah, ritual magic, alchemy, Hermeticism, astrology, and animal magnetism into a coherent doctrine of which tarot was an integral part. Lévi did not believe that tarot should be used for fortune-telling, instead believing it contained all the wisdom of the universe.

From France, the interest in tarot spread to England where its use was codified by a magical society, the Hermetic Order of the Golden Dawn. It was this group that first associated the tarot trumps with the twenty-two pathways of the Kabbalistic Tree of Life. Two Golden Dawn members were to have a significant influence on the development of tarot: A. E. Waite (1857–1942) and Aleister Crowley (1875–1947). The tarot deck envisioned by Waite and painted by Pamela Colman-Smith in 1909, is perhaps the most popular tarot deck in use today. The innovation in this deck was the illustration of the Minor Arcana cards which now carried elaborate scenes and symbolism. Waite also published a popular guide to tarot reading, A Pictorial Guide to the Tarot, in 1910. Aleister Crowley, at the time called ‘the wickedest man alive’, also conceived of a tarot deck which he called The Book of Thoth. The deck was painted by Lady Frieda Harris as a series of paintings between 1938 and 1943. The deck is resplendent with elaborate symbolism and remains popular to this day.

As time has gone on, the tarot deck has been reinterpreted and recast along just about as many themes as could be conceived. There are tarot packs that incorporate feminist imagery, various types of religious imagery, psychological imagery and all sorts of cultural references. These different tarot packs still generally retain a similar structure to those original Milanese packs but with the substitution of various Major Arcana cards, usually to align with the overall themes depicted in the cards. There are many ways to read cards, often depending on the purpose of the reading. One thing we can be sure of is that tarot will continue to evolve, reflecting the thoughts, ideals and values of the culture in which it is considered.

——————

Trionfi - not only Playing Cards

Trionfi - when not related to playing cards. Triumphal processions and the origin of Tarot. Research of the history of Tarot.

Trionfi is the earlier name of Tarot cards

,where these objects come from and how they developed.

The picture showing the virgin Daphne transmuting in a tree and embraced by the god of divination, Apollo, was done around the year 1470.

50 years earlier the Milanese Duke Filippo Maria Visconti commissioned a card deck, in which, as we analysed it, the figure of Daphne was concentrated as the central theme. The card deck is lost, however, by an accompanying manuscript we know a little bit about the content and how the cards looked like.

There are reasons enough to assume, that this were the oldest Tarot cards, however, it was rather different to that, what later developed to be the standard Tarot deck.

Curiously the strange motif chosen by Filippo Maria Visconti contained a symbol, which - magical oracle - predicted somehow what much later happened: The rather unbelievable success of the Tarot cards as a tool of divination.

Apollo is the god of divination. He seeks love, but the virgin he choses transforms in a laurel tree with leaves. Well, paper is done using wood, the development of playing cards depended on paper production and the tree of Tarot, as we know it, has many leaves full of colorful pictures used just for that, what Apollo stands for: divination.

Also it is curious, that the laurel was the sign of the triumphal winner,

and that the decks, which somehow followed the tradition, which was set up by Filippos Maria Visconti, later were called Trionfi cards. - триумфи

The term "Trionfi" was already in the world, when playing cards were created for the first time. The following pages, reachable under the menu to the left, show other forms of "Trionfi", such, which existed independently and before the name was borrowed to name a card deck.

————————————

Tarocchi di Mantegna

Master of the E-Series Tarocchi | Poetry (Poesia XXVII) | The Metropolitan Museum of Art

Italian

ca. 1465–67

The fifty engravings of the so-called Tarocchi di Mantegna

do not form a true tarot deck, for they lack

suits,

number cards,

and face cards.

Possibly intended as a didactic game or booklet, the series of images illustrates the hierarchy of the universe, from the lowly beggar to the celestial spheres.

After the ten prints

representing the states of man

and those of the nine Muses with their leader, Apollo—mediators between humanity and knowledge—

come the ten that depict personifications of the arts and sciences.

The seven traditional liberal arts have been augmented by poetry, philosophy, and theology.

Poetry is shown seated in front of Parnassus, playing the flute—symbol of eloquence—as she irrigates the earth with the inspirational waters of the Castalian spring.

Poetry (Poesia XXVII)

Master of the E-Series Tarocchi Italian

ca. 1465–67

————————————

Tarocchi di Mantegna, c.1465

Published June 05, 2017 • Updated June 26, 2023

The so-called Tarocchi di Mantegna (c.1465) reflect an ideological structure bringing to mind the soul's progress towards perfection.

The so-called “Tarocchi di Mantegna” is a double series of 50 instructional engravings each, the E series and the S series. They weren’t produced by Andrea Mantegna (1431-1503), however, the subjects of the set are mentioned by Giorgio Vasari who writes in his Lives about Mantegna that he created copper prints of trionfi - another name for the tarot Trumps.

Right: detail from Iliaco, no. XXXI, depicting the winged male genius or spirit of the sun, his name sharing the root with Helios (Elios). He embodies light and energy.

There are no suits and the images are numbered consecutively from 1 to 50, divided into the following groups: Society ⋄ Apollo and the Nine Muses ⋄ the Arts and the Sciences ⋄ the Seven Virtues and Sun, Time and the World ⋄ the Planets and the Spheres.

Tarocchi di Mantegna, c.1465 — Tarocchi di Mantegna, c.1465 — The World of Playing Cards

——————-

КАРТИТЕ ТАРО

Картите Тарокки Мантеньи (итал. Tarocchi del Mantegna) —

две различные колоды карт, созданные двумя разными неизвестными по имени итальянскими художниками XV века и состоящие каждая из 50 гравюр на меди. Известны как «Тарокки Мантеньи, серия Е» и «Тарокки Мантеньи, серия S». Их авторы соответственно известны как «Мастер Тарокки Мантеньи серии Е» и «Мастер Тарокки Мантеньи серии S»[1].

Карты Таро появились в Италии между 1420 и 1440 годами.

В 1450 году в Милане появляется колода Таро Висконти — Сфорцы.

Сохранившиеся фрагменты этих колод послужили прототипом современной колоды Таро из 78-и листов.

Тарокки Мантеньи

также ранняя колода, которая наряду с колодой Висконти — Сфорцы признаётся наиболее ранней известной подобной колодой.

Сходство некоторых карт из Тарокки Мантеньи с картами Таро Висконти — Сфорцы значительно, но вопрос о том, кто на кого оказал влияние, остаётся открытым из-за отсутствия точных датировок.

Предполагали, что Тарокки Мантеньи может быть даже более ранней колодой, нежели Висконти — Сфорцы. Вероятно, и создатели Таро Висконти — Сфорцы, и составители серий Тарокки Мантеньи почерпнули свои идеи из общего источника — мистической символики Ренессанса, которая содержала много языческих, неоплатонических, герметических идей.

С точки зрения Уильяма Хьюза Уилшира источником вдохновения создателя Тарокки Мантеньи являются: 1) трактат начала XV века по геральдике, в котором содержится описание Девяти муз и Семи искусств, включенных в колоду Тарокки Мантеньи, 2) детская игра «naibi» о которой говорилось в «Хронике» Морелли[2].

В Тарокки Мантеньи нет мастей. В некоторых

Атанас Атанасов:

историята на картите Таро, е изпълнена с противоречия, взаимно отхвърлящи се теории относно произхода и разпространението им.

Близо сто и петдесет години езотериците се опитват

да налагат мнението, че картите произхождат от древен Египет или пък имат еврейски

произход, но за съжаление изследователите не разполагат с достатъчно артефакти и

документи, за да се преборят успешно с тази „митология“.

Едва в началото на XX век, добива популярност теорията, че произхода на

изображенията от колодите трябва да се търси в епохата на Ренесанса в Италия.

В книгата си „Картите таро. История, иконография, езотерика“ (Лион, 1947 г.) холандецът Герхард

ван Рийнберг анализира отделните аркани, като търси корените им в класическата

литература и средновековната иконография и стига до извода, че Таро се заражда в края на средновековието в Италия.

Друг изследовател на Таро е американската библиофилка Гъртруд Моукли, която

през 1966 година издава книгата си „Картите Таро нарисувани от Бонифачо ...

за фамилията Висконти-Сфорца“, където авторката прави връзка между Големите Аркани

(Триумфите) и някои средновековни празници, карнавалът и процесиите организирани по

повод бляскавите победи на големите благородни фамилии, също наречени триумфи.

Друга заслуга на нейния труд е опита да датира и локализира възникването на таро –дворовете от долината на река По, през XV век.

През 1978 година американският издател Стюарт Каплан отпечатва първия том от

„Енциклопедия на картите Таро”.

Голяма част от най-детайлните проучвания на различни

изследователи намират място в тази книга. Тя съдържа огромен брой илюстрации,

архивни документи, стари тестета карти от личната му колекция, които потвърждават

теорията, че картите Таро са възникнали в този си вид именно в Италия.

Художници като Салвадор Дали и Ники дьо Сен Фал са изкушени да навлязат в тази

територия на езотериката. По нататък в текста се отделя специално внимание на техните

произведения, особено на „Градината на Таро” на френската художничка Ники дьо Сен

Фал, която интерпретира темите и героите на Арканите в огромни пластики и ги разполага

в парково пространство.

В желанието си да издаде колоди от най-големите художници, в началото на

деветдесетте години, Пиетро Алиго, артистичен директор на издателство “Lo Scarabeo”

Торино, възлага на българския илюстратор Ясен Гюзелев да нарисува колода от 22 карти

по произведения на Леонардо да Винчи. Това дава начало на една голяма серия таро по

произведения на:

Албрехт Дюрер, гравирани и колорирани от италианеца Джиачинто Гауденци (78 карти);

Йеронимус Бош, нарисувани от Атанас Атанасов (78 карти); Брьогел,

от Гуидо Зиборди (78 карти); Ботичели, от Атанас Атанасов (78 карти); Джото, от Гуидо

Зиборди (78 карти); Густав Климт, от Атанас Атанасов (78 карти).

**(((((

Историята на картите датира от древни времена.

Първоначално картите Таро са били карти за игра.

Смята се, че родното място на Таро е Италия. Именно там, в Милано, известният художник БОНИФАЦИО БЕМБО (Bonifacio Bembo, * ок. 1420 в Бреша, † ок. 1480 в Милано) създава колодата Висконти-Сфорца в чест на 10-ата годишнина от сватбата на Франческо и Бианка Мария Висконти.

Бианка Мария и съпругът ѝ избират Бембо да рисува картите, защото той е любимият им художник, известен с портретите си за двора на Миланските херцози.

Картите таро се появяват малко преди средата на петнадесети век, което прави Бембо един от първите художници, които рисуват тесте от тях.

Общо Бембо и неговата работилница сигурно са рисували седемдесет и осем карти от цялото тесте.

Бембо и неговите асистенти рисували на ръка всяка отделна карта с умение, успявайки да включат мотото на Висконти в много карти от четирите основни бои. Върху петата боя той успял да добави символи на Сфорца.

Смята се, че тестето е било рисувано около 1455 г., защото символът с три пръстена на Франческо Сфорца може да се намери на картите на Императора и Императрицата.

Всяка карта е рисувана и осветена върху дебел картон и е с размери 175 на 87 милиметра.[3]

Предвид красотата и елегантността им, картите са били играни много рядко, ако изобщо са били, от семейство Сфорца, поради относителното износване на картите в сравнение с други тестета, притежавани от семейството.[3]

Дори и днес красотата на картите оказва влияние върху хората. Итало Калвино написва роман, озаглавен „Замъкът от кръстосани съдби“, базиран на тестето карти, създадено от Бембо.[5]

Днес картите могат да бъдат намерени на две различни места, тъй като комплектът е бил раздробяван през годините. Библиотеката и музей „Морган“ в Ню Йорк придобива 35 от картите през 1911 г. и оттогава те остават там. В библиотеката „Морган“ картите се съхраняват в прозрачни пликове, за да могат да бъдат разглеждани, без да се пипат.

Те се съхраняват и във френска кутиот четиринадесети век, украсена с реле

На снимката - The Popess tarot card from the Visconti-Sforza deck drawn and painted by Bonifacio Bembo.

——————

TAROT

Tarot is central to the philosophies of the New Age. If you look in any of the numerous popular books about tarot, you will read that ancient Egyptians encoded their secrets into these mysterious cards when they were threatened by brutal invaders. Yet others say that tarot were invented by the Gypsies, then thought to be Egyptians. Alas, neither of these theories are true!

The tarot deck consists of 56 numbered cards distributed across four suits called the Minor Arcana, and the Major Arcana with 21 trump cards and one ‘wild’ card. The suits of the Minor Arcana cards are unfamiliar to us, but are very familiar to those who play with regular cards in Italy. The tarot suits are variously represented but are generally Cups, Batons, Coins and Swords. The Major Arcana cards are numbered and bear mysterious scenes that look magical in the twenty-first century. These cards are The Magician, The Popess, The Empress, The Emperor, The Pope, The Lovers, The Chariot, Justice, The Hermit, Wheel of Fortune, Strength, The Hanged Man, Death, Temperance, The Devil, The Tower, The Star, The Moon, The Sun, Judgment, The World, with The Fool.

See also: Divination, New Age, Occultism, Ritual Magic,

пътеки13

неделя, 31 август 2025 г.

ИСТОРИЯ НА КАРТИТЕ ТАРО

Учение и ритуал на висшата магия

Елифас Леви

Таро: Изкуството, което (не) разбираме, Ивайло Саралийски

Няма коментари:

Публикуване на коментар

неделя, 31 август 2025 г.

ИСТОРИЯ НА КАРТИТЕ ТАРО

Учение и ритуал на висшата магия

Елифас Леви

Няма коментари:

Публикуване на коментар

неделя, 31 август 2025 г.