МАГЕСНИКЪТ
В памет на Илия Иванов - Черен
Живееше в страна мъглива
магесник с черни очила,
през тях той в истината жива
откриваше лъжата зла.
Пред взора остър и навъсен
безсилен беше всеки щит,
животът криеше лика си,
от своята лъжа опит.
И пред магесника в уплаха
човекът губеше устой,
през черните стъкла горяха
два въглена с небесен зной.
В скръбта той виждаше близнака
на всяка радост по света,
душите - в капища на мрака,
сърцата - в горка нищета.
И често, гонен от съмнения,
мълвеше странен чародей,
не са ли вси лъжи свещени,
с които всякой днес живей,
не е ли храм животът шумен,
сграден от майстор непознат,
не е ли еретик безумен
и всеки втори Херострат?
Ала в мига на вси надежди,
той клетва в своя блян стори,
и бунт под сключените вежди
очи небесни покори.
Той влезе на лъжата в храма,
размахал пламнали главни,
но скръцна крепкото му рамо,
любов духа му осени.
Пробил бе час на бран велика,
народи тръгваха да мрат,
където - жива, многолика -
лъжата бе самата смърт!
Той, в плен на земната мистерия,
обрече в жъртва дух и кръв,
смъртта си с песен да намери,
за братятта да падне пръв!
С какъв ли танец на душата
от своя труп се е простил,
какви ли истини в лъжата
в мига предсмъртен е открил?
И досега над бранна Тракия,
щом бурна нощ надуй гърла,
из гроб безкръстен светят в мрака
оче през черни очила.
Теодор Траянов
http://www.palitrabg.net/18pa.htm
МАГЕСНИК
Далеко в здрача синкав потъват бели сгради,
там чужд съм аз на всичко, на всеки храм и дом,
забравил съм злините, не помня и наслади,
а мило ми е всичко — и сетния атом!
Но неми са нещата и нищо не обади
за втория си смисъл, за тайний лик, и щом
разискрен взор, аз виждах заключени огради,
а твърд не разрушиха — ни псалми, нито лом!
И претворих аз всичко, всесилният магесник,
среднощно отражение, на звезден ход предвестник,
миражите събудил в пустинните сърца!
Но често в свежа утрин над гроб далечен спирам,
най-бедния от всички, с набожна скръб да сбирам
от твойте първи рози случайни листенца!
Теодор Траянов
![]() |
| Моя интерпретация на Магьосника от Марсилското Таро |
![]() |
| Моя интерпретация на Магьосника от колодата на Райдър - Уайт |
Боян Магесника – най-силната мистификация на българския гений
Различни „вълни“ в нашата литературна и културна история подемат и явяват този „единствен по сила мистичен образ в нашето минало“, както го нарича Николай Райнов.
В заключението към изследването си проф. Стойчева пише за „загадката на Боян Магесника“: Самият той, роден от въпроси, поражда още въпроси, които само понякога мимикрират в отговори. Докато го „тестваме“, той нас „тества“. Като се замислим, въпросът Кой е той? Излъчва въпроса Кои сме ние?; докато се питаме Защо е той?, по някакъв начин сме се озовали пред въпроса Защо сме ние?“
литература:
Васил Пундев публикува своята историко-литературна студия „Боян Магьосникът”, 1923 г.
Георги Раковски, „Горски пътник”
Димитър Маринов, студия “Боенец”, “Известия на Етнографическия музей в София”, 1907 г.
Антония Велкова-Гайдаржиева
ЗА МАГИЧЕСКИТЕ ОДЕЯНИЯ НА БОЯН МАГЬОСНИКА
("Боян Магьосникът" на В. Пундев и "Хилядогодишнината на Боян Магесника" на Н. Шейтанов)
д-р Найден Шейтанов, „Хилядогодишнината на Боян Магесника”, “Златорог”, 1923 г.
Гръцки и латински извори за вярата на прабългарите - ИЕИМ, 8-9, 1929 г., стр. 165. /Liutprandus. Antapodosis, III, 29/, Превод Веселин Бешевлиев
Презвитер Козма, „Беседа против богомилите”
Николай Райнов. „Цар Петър” от „Книга за Царете”. Издателство Стоян Атанасов, София, 1918 г.
Светият Граал - съкровището на богомилите бугри
Петър Димков, „Българска народна медицина”,
Константин Иречек, “История на българите":
Боян Мага и кървавата зора на богомилството
Димитър Иванов
Умберто Еко, „Баудолино”
какво е прочел Николай Райнов в Малта - летописите на „добрите хора”.
Там пише, че учението е създадено от Боян Мага
Поп Богомил е само един от апостолите,
Основите полага издънката на най-прочутия и победоносен български цар Симеон Велики, синът му Вениамин, който е наричан от людете си Боян Мага.
Боян Магът е основоположник не само на богомилството..., но и на народната медицина... Това духовно движение, възглавявано от великия български Маг (от ранга на апостол Йоан), е най-голямата гордост и заслуга на българския народ, защото с него той даде Реформацията на света.”
Живата енциклопедия на Средновековието -
Превод Веселин Бешевлиев, Гръцки и латински извори за вярата на прабългарите - ИЕИМ, 8-9, 1929 г., стр. 165. /Liutprandus. Antapodosis, III, 29/


Няма коментари:
Публикуване на коментар