Ех, Таро карти!
Велика вселена сте вие, необятна!
Като се вдъхнових да ви проучвам всеки ден нови неща откривам!
Днес са картите Таро, сътворени от българския художник Атанас Атанасов по стихове на моя свръхлюбим поет Едгар Алан По!
Тук представям информация за изложбата на художника в галерия Арте преди години.
Цитирам:
“Настоящият проект на Галерия Арте е замислен още преди няколко години. Поканихме Атанас Атанасов с идеята да го представим възможно най-цялостно – с изящните му рисунки, с великолепните му илюстрации, като автор на едни от най-интересните поредици на картите Таро. Списъкът от посоки на творчеството му можеше да продължи и с множеството миниатюри, стенописи, проекти за пощенски марки и други, но всичко това трудно би се съчетало в пространството на Арте. И все пак Наско, както го наричат всички приятели, успя да обедини настоящата изложба в една тема, която го занимава от години – Едгар Алън По.
Едва ли има друг български художник, който така всеотдайно да посвети своето творчество на този голям американски поет, писател и новатор. Вдъхновен от сложния му мистичен свят, удивен от способността му да вижда напред в бъдещето, Наско създава 22 карти Таро с цитати от различни стихотворения на Едгар Алън По. „Когато разбрах, че написаното през 1831г. стихотворение „Градът в морето“ , авторът описва рухването на кулите близнаци в Ню Йорк го приех като мое лично откритие и това стана повод за настоящият ми проект.“ – казва художникът. Затова и изложбата съдържа 22 оригинални рисунки – включително и емблематичния портрет на Едгар Алън По, няколко от подготвителните скици и изключително любопитните рисунки в необичайно голям формат 150/220 см. Изложбата ще бъде открита от проф. Станислав Памукчиев и от другият майстор на илюстрацията Ясен Гюзелев.”
Към сайта на галерията: https://artegallery.eu/archive/%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2-2016/%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2-%D0%BC%D0%B0%D0%B9-2016/
***.
"22 карти таро, вдъхновени от стихове на Едгар Алън По" - изложба на Атанас Атанасов Предаване: Култура.БГ, 14.06.2016
https://bnt.bg/bg/a/22-karti-taro-vdahnoveni-ot-stihove-na-edgar-alan-po-izlozhba-na-atanas-atanasov
За Атанас Атанасов в “СТАНОВИЩЕ Относно: хабилитационен труд на гл.ас. д-р АТАНАС АТАНАСОВ от проф. СВЕТОЗАР БЕНЧЕВ”
Атанас Атанасов е творец със собствено присъствие в художествения живот. Неговите рисунки не крещят, не скандализират, не провокират зрителя, но не могат да бъдат подминати с равнодушие. Те привличат вниманието с други качества – майсторство, задълбоченост, перфектна рисунка и композиция, силно послание. Това е изкуство, което може да бъде възприето на няколко нива – от една страна прави впечатление владеенето и изключителната прецизност на рисунката, на подготвеният зрител открива следващи, все по-дълбоки степени на въздействие.
Психология, портретна характеристика, асоциации с познати произведения от други епохи, осъвременени и третирани с чувствителността на човека от 21-ви век.
Този подход личи, както в самостоятелните рисунки, така и в „Картите Таро“, които Атанас проектира, във фантастичните пейзажи и илюстрациите по произведения на различни автори /Едгар Алън По/.
Зрителят може да открие вътрешната красота и дълбоката характеристика на привидно не красиви модели, които през специфичната оптика на Атанас изведнъж разкриват съвсем различни черти.
Хабилитационният труд акцентира върху две посоки в рисунъчното творчество на автора.
Едната третира рисунката като процес, търсене на посока, подготовка към следващо монументално произведение. Този тип рисунка е предназначена само за автора, тя рядко бива показвана, но тя носи цялата история на развитието на идеята, грешките и колебанията, множеството варианти, скритата биография на създадената като краен резултат произведение с монументален характер.
Независимо, че тези рисунки имат някак подчинена роля, те носят живата енергия на първата идея, неподправената спонтанност на току-що уловената характеристика на образа, композиционните варианти, които доближават финализирането на произведението. Понякога в тези рисунки можем да открием по-силни решения от окончателно завършената картина, която в името на цялото се лишава от известна спонтанност и свобода.
Представените подготвителни рисунки са от реализацията на стенописите в католическия храм „Дева Мария от Фатима“ – гр. Плевен. Виждаме отговорния подход
съпътстващ изграждането на идеята, която се подчинява както на архитектурното пространство, така и на известни канонически изисквания. В тази рамка Атанасов развива поредицата сакрални сцени и характеристиката на присъстващите портретни и въображаеми персонажи.
Този шестгодишен труд е наистина впечатляващ с резултата си и изминатия път фиксиран в подготвителните рисунки. Усеща се желанието на автора да спази канона, но и да изрази личното си отношение, да изведе портретна характеристика на образа, което прави изобразените светии живи хора със собствено присъствие. Дори ангелите са индивидуализирани /виж двустранния олтарен триптих „Дева Мария от Фатима“/. Остра наблюдателност излъчват и образите на децата от същата сцена. Те са по-въздействащи като рисунка от завършения вариант съхранили светлина и известна недоизказаност, която изпълва с живот изобразените момче и момиче.
Интересни са и рисунките към триптиха „Възкресение“. Проучването на образа преминава през етюд на гола фигура в позата на възкръсващият Исус Христос, която Атанасов последователно интерпретира достигайки безплътността на завършения вариант. Този централен образ е заобиколен от коленичили светци и духовници, които с остра портретна характеристика внушавайки конкретност и достоверност на иначе мистичната сцена.
Заслужават внимание и рисунките към „Кръстния път“, които също биха имали самостойно значение със запечатаната драматичност и лаконична композиция.
Във втората част на хабилитационният труд озаглавена „Рисунката – самостоятелно завършено произведение“ Атанас Атанасов представя предимно портретни рисунки с цветни моливи, техника която владее с впечатляваща вещина.
От включените в хабилитационния труд няколко портрета, бих отличил този на майката на художника „Портрет на Диди“ – лаконичен, монументален, не спестяващ нищо от отпечатаната върху лицето биография, но същевременно топъл и изпълнен с дълбоко чувство.
Вариантът на „Портрет на Иван“ е може би четвъртия или петия, който аз познавам от 2007 г. насам.
Не напразно Атанасов се връща няколкократно към композицията и характеристиката на този образ.
Заложената монументалност и парадност определени от ниския хоризонт и фронталното решение, неочаквано се промъква чувство за хумор, закачка с модела и зрителя, което е с противовес с тържествената поза. Мярката е много точна и крайния резултат е далеч от гротеска. Внимателното вглеждане разкрива силно пластично изграждане и портретна характеристика. Този образ се развива в годините и сякаш бавно остарява пред очите ми заел се все със същата псевдо тържествена поза. Би било интересно да се изложат едновременно всички варианти на „Портрет на Иван“.
Портретът на Яна „Яна на стол“ е също една от любимите теми на Атанасов. Този модел от академията многократно рисуван от студентите в най-различни пози, неочаквано открит от автора и поставен в съвършено нова светлина.
Отново фронтална композиция, в голото тяло липсва каквато и да било еротика, то просто е пред нас с цялото си несъвършенство особената поза, която модела естествено заема, но някак погледът се плъзга по него за да спре върху лицето и там острата наблюдателност и умението на Атанасов изграждат впечатляваща портретна характеристика.
За да развие идеята за самостоятелната рисунка в нейното многообразие, в хабилитационният труд е включен цикъл свободни рисунки на тема „Морски фар“. В тях отново личи прецизността на рисунката, но някак стоплена от неочакваното избухване на свободно нанесени и оставени /контролирано безконтролно/ да се разлеят цветни петна.
Дългогодишната работа на Атанас Атанасов в НХА, активният контакт със студентите, забележителната творческа биография, разкриваща художник със собствен облик в българското изкуство, както и личните му качества ме карат убедено да препоръчам на Уважаемото жури да присъди на гл.ас. д-р Атанас Атанасов академичната длъжност „Доцент“ по рисуване.
С уважение:
/проф. Светозар Бенчев/
https://www.nha.bg/uploads/ckeditor/STANOVISHTE-BENCHV-ZA-ATANAS.pdf
Няма коментари:
Публикуване на коментар