Ясен Гюзелев
“Колелото на съдбата“
В оригиналното Таро виждаме изобразен кръг в небето, с хикс в центъра и букви по краищата. Кръгът е задвижван от змия и дявол. Върху кръга е седнал египетски сфинкс. В четирите ъгъла на картата на четири облака са седнали: ангел, грифон, бик с криле и лъв с криле, всички четящи книга. Картата е с номер X.
Значение в Тарото:
*късмет
*успех
*съдба
*етапи
*карма
*повратен момент в позитивен смисъл
Картата се показва при онези, които имат нужда от късмет и ще го получат. Символизира също кармичните действия и сили, и вярата в „случайността“. Случайности има, но те, сами по себе си, не са случайни. Най-добрият вариант, по който може да се случат нещата, е този, по който се случват.
Символика:
- X, символизира завършването на кармични цикли и се счита за перфектното ангелско число, тъй като е съставено от 1 и 0. Ако съберете 1+2+3+4, ще получите 10. Числото символизира обединение.
Ако го разложим, получаваме:
1 – символ на лидерството, началото, личността, и
0 – символ на безкрайното и материята.
Елемент: *огън
Зодиакален знак: *Водолей (ангелът в горния ляв ъгъл)
*Скорпион (грифонът в десния ляв ъгъл)
*Лъв (лъвът в долния десен ъгъл)
*Телец (бикът в долния ляв ъгъл)
Планета: *Юпитер
Източник:
Графика на Ясен Гюзелев "Таро - Колелото на съдбата" | Elephant Bookstore https://share.google/qnH0n0tOUidHjWKhL
СТИХОВЕ:
ЯВОРОВ
На нивата
Недей дочаква и зори,
Върви ори, ори, ори...
Като няма прокопсия,
Плюл съм в тази орисия!
Немигнал, ставай: ей, месец още
насред небето, дълбока нощ е.
Главата тегне, а сън очите
залепя сякаш. Какво е време?
Великден иде, пак оран, семе
земята чака, нижат се дните.
По-скоро, хайде! Че да се впряга;
съседа, чуваш, и той се стяга.
Излезеш, идеш, в земя корава
напънеш рало, халосаш вола...
Мъглата нощна затъне в дола,
огрее слънце и чак тогава
за отдих спреш,
а свяст се вий -
и пак поглеж:
Дий...
Дий, воле, дий!
*
С трънак и плевел се бори,
весден ори, ори, ори...
Като няма прокопсия,
плюл съм в тази орисия!
Настане утро, гори небето,
цветя миришат, ехти полето:
овчар засвирил, стада заблели,
по всички храсти пилци запели.
И гледаш, слушаш, не знам досадно
защо ти стане: их, опустяло!
В гърдите нещо така заяло,
че кръв застива в сърцето страдно...
Ручок дохажда и слънце-пламък
прежуря, пали дърво и камък:
а в пот възвряла, гори снагата.
Да караш вече къде ти може?
И кръст изправиш най-сетне, боже,
па вземеш гладен завчас торбата.
И лучец еж,
водица пий -
И пак поглеж!
Дий...
Дий, воле, дий!
*
До гроба слънце те гори,
и все ори, ори, ори...
Като няма прокопсия,
плюл съм в тази орисия!
Дома се връщаш окапал вече
по късна вечер и отдалече
зачуеш в село и плач, и врява...
Какво ще бъде? - недоумява
кратуна проста; а виж, излиза,
че бирник царски дошел е днеска
и сиромаси - тресе ги треска:
„Не взема само от голо риза,
дете от майка!“ - тъй всеки дума.
И ще помислиш, че бие глума:
„Да готвиш толкоз!“ О-хо, в главата
почешеш ли се най-на еднъжки,
пари да падат наместо въшки!
И смяташ, мислиш, до механата.
Там, колко щеш,
на вяра пий,
че то поглеж!
Дий...
ОРИСИЯ
Пенчо Славейков
Три орисници злокобни
в полунощний мрак дълбок
спряха се до златни люлки
при заспалия отрок.
Първа рече и нарече:
„Да живее ден за ден,
за живот да му е свидно -
от живота отчужден.
Сам на себе си омразен
и за другите недраг,
зарад милост да подлага
той ръка от праг на праг.
И в съзнание горчиво,
да кълне живота свой,
и себе си, и твореца —
нека бъде Б о ж е к той!“
Втора рече и прирече:
„Пораз да го порази!
Неговий живот да мине
в пот и кървави сълзи.
Да не знай в умора отдих,
в люта зима, в летен зной —
не светът да го прехраня,
а светът да храни той!
До живот в калта притъпкан,
като църв — от църв по-слаб —
да се гърчи и превива...
Нека той да бъде Р а б!“
Третя рече и дорече:
„Орисии за света!
Но беди ли са бедите,
чийто свършек е смъртта?
С ваште орисии нека
на живот да бъде клет...
С моята и след живота —
нека бъде той П о е т!
Нека тленна плът изтлее,
а живее дух терзан —
за да има що да хули
жадната за хули сган.“
Рекоха и отлетяха...
А злочестият отрок
заживя — за да изпълни
техния завет жесток.
Пенчо Славейков, „Орисия“, Стихотворение
Колело на съдбата
и непрестанно се мени,
а колелото на съдбата
не спира в миг да се върти.
И ето, днес съм на върха,
уверен, горд, със сили свежи,
светът е в моите крака
и следвам своите копнежи.
Но в следващ миг стремглаво падам
и озовавам се в прахта,
загубил всякаква опора,
и търсещ вярната следа.
Изправям се, глава повдигам,
готов за нови висоти,
знам, колелото на съдбата
не спира в миг да се върти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар