“Има нещо много особено при Лорка. Когато някой чете негово произведение, има чувството, че е написано от познат и близък човек. И затова много често го наричат просто Федерико. Не е много често срещано един световноизвестен писател да се нарича по малко име. Това чувство на близост не е обичайно.”
Дърварю, отсечи ми сянката, освободи ме от мъката да се гледам безплодно. Защо се родих между огледала? Земята се върти около мен, а нощта ме повтаря във всичките си звезди. Искам да живея, без да се виждам и да сънувам, че мравките и лишеите са мои листа и мои птички. Дърварю, отсечи ми сянката, освободи ме от мъката да се гледам безплодно.
В горичката на Тамарит оловни кучета се спущат да видят клоните й голи как кършат се от само себе си.
А ябълката в Тамарит, не в плод, в ридания отпада. Славей въздишките гаси, един фазан в прах ги заравя.
Но клоните й не тъжат, че като нас – не предусещат. Дъжда не мислят, сладко спят, тъй, сякаш пънове могъщи.
И във вода до коленете две падинки очакват есен. Смрачаването, с крачка слонска, стебла и клони там размазва.
В горичката на Тамарит деца с лица невнятни чакат да видят клоните им голи Как кършат се от само себе си.
***
ПЕЙЗАЖ
Федерико Гарсия Лорка
Превод от испански: Ал. Муратов, Ат. Далчев
Полето със маслините се разтваря и затваря като ветрило. А над маслините - небе склонено и тъмна рамка от звезди студени. По бреговете на реката треперят сенки и тръстика. Куршумена се къдри маранята. Маслините от викове са натежали. Едно немирно ято от пленени птици опашки дълги и грамадни поклаща в сенките прохладни.
илюстрация Елена София В книжката на изд. „Силует“ са подбрани стихотворения и песни за деца от испанския поет Федерико Гарсия Лорка (1898–1936). Преводът е на Елена Стоилова, илюстрациите на Елена София, съставител е Николай Тодоров.
ПРЕЛЮДИЯ
Тополите си тръгват, но дават отражение. Тополите си тръгват – но дават ни ветреца. И вятърът повит е надлъж под туй небе. Но даде от гласа си в поречния ехтеж. Сред спомените ми светулчен свят се спуска. Напира сърчице и никне в мойте пръсти.
ПЕЙЗАЖ
Обърканата вечер облече хладнина.
И вси децата виждат зад мътните прозорци как се обръща в птици и жълтото дърво.
И вечерта простряна покрай реката скита и ябълкова руменост трепти по керемидите.
За Лорка:
Федерико Гарсия Лорка, един от най-големите испански поети и драматурзи на XX век, е роден във Фуенте Вакерос, в семейството на заможни земевладелци. През 1909 г. семейството му се преселва в Гранада, където младежът влиза в местните артистични кръгове и през 1918 г. издава първата си стихосбирка.
През 1919 г. Лорка заминава за Мадрид. Впоследствие напуска университета, за да се посвети изцяло на изкуството на поезията и драматургията. Сприятелява се е Луис Бунюел и Салвадор Дали, става звезда в артистичните кръгове, водеща фигура на испанския авангард. Един от т.нар. Поколение ’27, група испански писатели, художници, музиканти и други хора на изкуството. През 1928 г. излизат „Цигански балади“, които му носят широка известност. Лорка е и художник, пианист, китарист и композитор, автор и на пътеписи, импресии, поеми в проза и др. В поезията и пиесите му андалузкият фолклор е претопен през сложни сюрреалистични техники. Убит на 19 август 1936 г. от националисти по време на Гражданската война.
Няма коментари:
Публикуване на коментар