НЕВЕНА СТЕФАНОВА. СТИХОВЕ

 

Невена Стефанова (1923–2012)

КЪМ ЕДНО УДАРЕНО ОТ ГРЪМ ДЪРВО

Защо с такава сила

този гръм се сгромоляса върху тебе,

о, пеещо дърво,

със клони тънки като струни?

Ти, чудо на природата,
откликваше на всеки порив лек.
С какво усърдие невидимият вятър
те караше от всичко да трептиш!
Сега мълчиш.
Дали ще оздравееш,
ако всмучеш соковете на земята?
Ще напъпиш ли отново?
Листата ти ще зашумят ли да прикрият
кухината
на мястото на твоето сърце?

Или е по-добре да си умреш,
та пепелта поне да храни
младите фиданки!

Майа Праматарова за Невена Стефанова:

Няма изкуство, което да не привлича Невена Стефанова от най-ранна възраст: поезия, изобразително изкуство, театър, музика… Свързана е с литературните и художествени среди в София чрез приятелите на баща си, писателя Борис Светлинов. За някои от тях като Давид Перец след години ще издаде книги с новаторски приноси.

Животът ѝ е като абстрактна картина — тръгнеш ли да го разглеждаш през фокуса, да речем, на изобразителното изкуство, ще забележиш, че учи рисуване при Илия Петров, че много рядко прави изложби, но когато прави, представя наред с акварелите си и свои книги със стихове. Център за нея е поезията, съпътства я през целия ѝ живот — и като автор, и като преводач… След първите си литературни успехи Невена Стефанова отдава все повече сили на преводната и редакторска дейност. Наред с авторските ѝ книги през 1966 г. излиза „Антология на съвременната френска поезия“ — важна за рецепцията на френската поезия у нас, образец за съставителство, на която мнозина дължим знанието и обичта си към френските поети.

https://kultura.bg/web/%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0/