НИКОЛ ДАНЕВА. СТИХОВЕ

 

ПРЕРАЖДАНЕ

Бих избрала,
            ако можех,
                      битието на дърво.

Корени-крака ще вкопча здраво
                                          във земята -
сокове да пия от недрата мъдри.
Клоните-ръце ще вдигна с устрем
                                              към небето -
Космосът да влее в мене своите сили.

Искам с летния кипеж
                              да се опиянявам,
птиците гнезда да свиват
в моите разлистени коси,
в слънчевата жар звънтяща
неспокойно да потрепвам
и при всяка буря
                     от възторг
                               да подлудявам.
Искам щедростта на есента
                                       да ме залива,
в златни багри - обредни огньове
жертвено да грейвам,
царствено с килим безценен
пак земята да застилам,
в нея семенца - делата мои
кротко да полегнат
                         и пребъдат.

ДЪХАВА ЛИПА ДА БЯХ

Дъхава липа да бях
в твоята градина,
в сянката ми би седял,
ласкаво ти бих шептяла.

Клон разлистен аз да бях
в твоите прозорци,
първо мене би видял,
обич бих ти пожелала.

Липов цвят с листо да бях
на леглото твое,
сладък аромат би пил,
сластна нега бих ти вляла.

Полъх от липа да бях
край челото твое,
мен би вдъхвал всеки миг,
бих чрез теб живяла…

За Никол Данева накратко:

Никол Данева (псевдоним на Йорданка Стефанова Николова), e родена на 6.05.1954 г. във Варна. Живее от 1962 г. в София, къдетo завършва Немската езикова гимназия. Висшето си образование получава в Техническия университет като инженер по компютърни системи, но работи твърде кратко по специалността в Института по Изчислителна техника в София. 

Няколко години е редактор в списание „Киноработник”, където първоначално отговаря за материалите с техническа насоченост, после работи и като водещ на брой, автор на статии, автор на интервюта с наши и чужди кинодейци, участва в кинофестивали като редактор. Завършва курс по кинознание във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”. В годините на „перестройката” завършва кинорежисура в Москва, където се обучава в групите на кинорежисьорите Глеб Панфилов и Александър Митта. 

Режисьор е на две късометражни игрални новели („Мъжки момчета”, 1988 г., и „Гаф”, 1990 г.), заснети в Студия за игрални филми „Бояна” с участието на едни от най-добрите ни актьори, между които Георги Русев, Павел Поппандов, Георги Мамалев, Анани Явашев, Катерина Евро, Антон Радичев и други. 

Автор е на романите „Третият или Реквием за един убиец” (2006), „Черната котка” (2007), „13 рози” (2008), „Заклинанието” (2010), „Трите вещици и Лабиринтът” (2011). Предстои излизане на документалната й книга „Шифърът на кръста” и на пътеписа й „Аляска. Едно българско момиче в Земята на Последната граница

https://literaturensviat.com/?p=94046