Петър Дънов: За добродетелите и успеха
Автор: Петър Дънов
От петте основни качества - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Доброта - произтичат всички останали човешки добродетели. Те не само ни определят като хора, но дори стоят в основата на физическото ни здраве и благополучие. В книгата са описани качествата на истинския човек и пътят към щастието и успеха: Истинският човек е онзи, който притежава три качества: ум светъл, който мисли право, сърце любящо, което има правилни отношения към всички живи същества, и душа силна, широка, която да обхваща цялата вселена.
Сан сан, Япония. Истории за доброто, разказани със сърце
Автор: Юлияна Антонова - Мурата
Юлияна Антонова-Мурата е завършила 91-ва Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“, след което немска филология и психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Била е преподавател в Медицинския университет в София. Като дългогодишен дипломат и съпруга на японец тя има възможността да живее на различни места по света – Германия, Русия, Англия, Китай, които опознава с любопитство и описва с любов. Има дипломатически специализации в Индия и Хърватия. Сърцето й обаче завинаги остава в Япония, където живее и до днес със семейството си.
Този нов сборник с разкази е естествено продължение на стремежа й да раздипля пред читателя – пласт по пласт многоликата душа на японската култура и начин на мислене. А когато това е направено с обич, разбиране и преклонение, винаги докосва сърцето.
„Сан сан, Япония“ е онзи светъл лъч, който пронизва съзнанието, за да остави следа.
**********
ЕНЦИКЛОПЕДИЯ “ДАРИТЕЛСТВОТО”
Енциклопедията представя историята на дарителството в България от 1878 до 1951 година, чрез личните истории на хора, които са имали щедростта и волята да променят света около себе си и често са превръщали дори своята лична загуба в дарителски жест.
Част от тези личности са известни, повечето обаче са непознати за широката публика. Идеята на енциклопедията е да събере на едно място информацията за тези дарители, с кратка автобиография, мотивите им да дарят, както и със справка за фонда или фондацията, учредени по тяхна воля.
Енциклопедията разказва за общественици, политици, учители, интелектуалци, военни – хора с различни професии и с различни финансови възможности, които са били уверени, че има смисъл да завещават земи, пари, акции, имоти и така да изградят една модерна страна.
Благодарение на тях сме имали, имаме и досега, училища, университети, болници, библиотеки, културни паметници, както и дарителски фондове и фондации, които са подпомагали развитието във всички сфери на обществения живот.
Съдържанието на този труд обхваща периода до 1951 година, когато с Указ за общественото подпомагане всички фондации и дружества са задължени да ликвидират дейността си и да предадат имуществото и парите си на държавата.
В днешното напрегнато и динамично време имаме нужда да се обърнем към една забравена, но богата и благородна традиция – дарителството и взаимопомощта, да си спомним за хората, които са притежавали завиден морал, чувство за състрадание и желание да подпомогнат духовното издигане на нацията.
С вяра в бъдното, плеяда родолюбиви българи предоставят имоти и средства с мисълта да направят „едно благодеяние“ в полза на хората или страната си. Благодарение на тяхната щедрост се изграждат болници, сиропиталища, училища, читалища, библиотеки, паметници, отпускат се стипендии за следване в страната или в чужбина, дават се пари за наука и култура, за страдащи сънародници, останали извън пределите на отечеството. Чрез заветите и делото на тези знайни и забравени благодетели ние се нареждаме редом с общества с висока култура и гражданско съзнание. Това ни задължава да възобновим спомена за тази благородна традиция, защото тя е не само част от миналото, а източник на родова и национална гордост, на полезен опит за бъдещето.
Труд като настоящия е резултат на многогодишна колективна изследователска и издирвателска дейност. Научният екип получи незаменима помощ от страна на различни специалисти от архиви, музеи и библиотеки в цялата страна.
Сред тях са: Институт за исторически изследвания при БАН, ЦДА, държавните архиви в Русе, Пловдив, Варна, Габрово, Велико Търново, Сливен, Кюстендил, Хасково, Бургас, Военноморски музей във Варна, градските музеи в Клисура, Плевен, Свищов, Варна, Ихтиман и др. Многобройни са справките и податките, които направи за нас дългогодишният ръководител на отдел „Ретроспективна библиография“ при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ доц. Кирил Ставрев, понастоящем пенсионер.
В края на тези уводни думи дължим да изкажем своята признателност на хората и институциите, които обезпечиха в материално отношение появата на Енциклопедията. Първоначално това бяха Съюзът на българските фондации и сдружения (СБФС), фондациите „Отворено общество” и Ресурсен център на неправителствените организации в България, Министерството на образованието и науката. Не бихме пропуснали да споменем името на тогавашния изпълнителен директор на СБФС Огнян Липовски, благодарение на когото успяхме да извършим проучвания в най-големите архиви, музеи и библиотеки в страната. За нас беше удоволствие да работим с хората от Американската фондация за България, които организираха и координираха изданието. Не бихме отминали съпричастието и на двамата ръководители на АФБ Дико Михов и Теодор Василев, които дадоха съгласие да се подкрепи научен проект, който съществено се отличава от останалите полета на дейност на фондацията.
Благодарение на общите усилия на много хора – автори, редактори, спонсори, колеги и приятели, имате достъп до труд, който е продължение на вече започнатото от „Златните книги” в началото на миналото столетие. Надяваме се от него да научите повече не само за забравеното дело на дарителите, но и да се докоснете до една страна от народопсихологията на българина, който въпреки кризите, преживени след войни и национални катастрофи, съумява да съхрани чувството за състрадание, да запази своята висока нравственост.
Енциклопедия Дарителството“, издадена в 3 тома, която можете да поръчате от офиса на БДФ или да купите от книжарница „Български книжици“, както и да намерите онлайн на daritelite.bg.
В ТЕМЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА НАУКА ДАРИТЕЛСТВО И БЛАГОДЕТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ 1869 - 2019 г.
Изданието се посвещава на 150-годишнината на Българската академия на науките, София • 2015, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“
Даряването е една от най-древните форми на установя- ване на позитивни отношения в човешкото общество. Що се отнася до обособяването и развитието на науч- ното познание в по-ново време, те неминуемо са свърза- ни с материално подпомагане „отстрани“. Това важи и за създаването и началния период на Българското книжовно дружество.
Дарителството за научни изследвания обаче като че ли никога не е било толкова атрактивно в българско- то общество, колкото подкрепата за дейностите на образователните институции. За съжаление, така е и в съвременността - трудно се осъзнава фундаментал- ната роля на науката и за образованието, и за другите аспекти от живота.
Дарителството за наука, олицетворявана от Българ- ската академия на науките, е особено активно преди и между двете световни войни. Даряват хора, за които Академията е символ на устоите на държавността и прогреса. Именно затова до закриването им в зората на тоталитарната система дейността на БАН подпома- гат над 60 частни фонда!
През последното десетилетие се забелязва, макар и бавно, възраждане на интереса към частното дарител- ство за наука. Почти пълното отсъствие на частни ин- веститори в науката може би се дължи на схващането, че финансирането ѝ е задължение само на държавата. За държавата обаче научните изследвания не са приоритет. Ето защо днес е наложително да избършем праха от име- ната на дарителите отпреди одържавяването на БАН, които мислеха за бъдещето на страната и даваха сред- ства за наука.
Съвременниците ни трябва да знаят, че дарителство- то за наука е морален акт, който рано или късно ще донесе плодове, а имената на дарителите ще останат завина- ги свързани с напредъка на обществото. Дано тази малка книга, написана с много внимание от колегите историци Илияна Марчева, Росица Стоянова и Цветана Величкова, стигне до повече хора и ги пробуди за дарителство в пол- за на знанието и духовността.
Чл.-кор. Васил Николов, зам.-председател на БАН
Няма коментари:
Публикуване на коментар