неделя, 11 януари 2026 г.

ОРГАНИЗАЦИИ, МЕДИИ, ПОСВЕТЕНИ НА ДОБРОТО

 


Фондация "Мечтатели-Създатели"


Фондация "Мечтатели-Създатели"/Dreambuilders Mentoring Foundation е създадена с амбицията да направи света по-добър за нашите деца, стъпка по стъпка. Вярваме, че всеки малък напредък води до значими промени и затова се стремим да подкрепяме децата и младежите по пътя към тяхното личностно, духовно и професионално развитие. 

Всички обучения на фондацията са насочени да подготвим децата ни за реалния свят, да им помогнем да израснат отговорни млади хора с ясна мисъл за бъдещето им. Визията на Фондация "Мечтатели-Създатели" е свят, в който всяко дете има възможност да реализира своя потенциал, да мечтае без ограничения, да подава ръка и да твори с увереност. 

Вярваме, че чрез образование, личностна подкрепа и практическо обучение можем да създадем по-справедливо, по-добро, по-споделящо, по-подкрепящо и хармонично общество. Основните ни цели включват: Личностно развитие и презентационни умения; Гражданско образование; Мерки за предотвратяване на негативни поведенчески прояви в училищата; Развитие на емоционална интелигентност; Подобряване на комуникационни умения; Управление на лични финанси; Обучения по бизнес и предприемачество; Обучения по рейки и астрология за деца.

Реализираме образователни събития и програми в партньорство с други организации, които споделят нашата визия за образование и развитие на децата. 

Организираме собствени инициативи, които обхващат широк спектър от теми и умения, необходими за личностното и професионалното им развитие. 

В рамките на програмите ни провеждаме информационни и комуникационни кампании, които насърчават осъзнатото участие и активността на децата. Работата ни включва индивидуална подкрепа за талантливи деца и младежи, които имат потенциал да постигнат изключителни резултати в различни области.  

Как сформирахте екип? Откъде се познавате, защо решихте да работите заедно?

Основателите на Фондация "Мечтатели-Създатели" са Шенай Хасанова (юрист), Елена Яръмова-Сокачева (журналист) и Йорданка Бишкова (финансист). Събира ги документалната ТВ поредица за талантливите деца на България “Изгряващи звезди”. Авторът Елена Яръмова разказва за талантливата Тайра Ридваева, нейното семейство и дългия път на успеха. Тайра е дъщеря на Шенай и заедно с дъщерите на Елена и Йорданка, са вдъхновение техните майки да се обединят в обща мисия и да създадат Фондация “Мечтатели-Създатели”. Документалния филм от ТВ поредицата "Изгряващи звезди с Елена Яръмова" можете да гледате тук:

https://life.dir.bg/shou/dete-na-14-znae-7-ezika-programira-roboti-sviri-na-piano-i-risuva 

https://besco.bg/news/fondaciya-mechtateli-szdateli-dobrovolchestvo-v-polza-na-obshchestvoto-i-ot-deca-za-deca


Има много нестопански организации, които помагат на хората по света и в България.Имаме 

Общество на раково болните, 

УНИЦЕФ, 

Лекари без граници, 

Спасете децата, 

Червения кръст


Фондация Благотворителност и Милосърдие

https://charity.uglb.bg/


1869

Българско благодетелно братство „Просвещение“

На 23 март 1869г. към Българското читалище в Цариград се основава Българско благодетелно братство “Просвещение“. Основано е от П. Р. Славейков и негови съратници с цел да просвещава децата на бедни български занаятчии, дошли да търсят препитание в столицата на Османската империя и в близките около нея селища. 

“Просвещение“ открива редица училища, които снабдява с библиотеки, учебни пособия, книги, вестници и списания. То просъществува до обявяването на Руско-турската освободителна война. 

Сред по-известните ученици, поддържани от братството, са Трайко Китанчев, Георги Измирлиев и др.

https://plevenzapleven.bg/blog/2025/03/23/%d0%bd%d0%b0-23-%d0%bc%d0%b0%d1%80%d1%82-1869%d0%b3-%d0%bf%d0%b5%d1%82%d0%ba%d0%be-%d1%81%d0%bb%d0%b0%d0%b2%d0%b5%d0%b9%d0%ba%d0%be%d0%b2-%d0%be%d1%81%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0%d0%b2%d0%b0-%d0%b1-2-341832/


1878 година

БЪЛГАРСКИ ЧЕРВЕН КРЪСТ

Първите Червенокръстки дружества са учредени след Освобождението на България през 1878 година. Тяхната цел е подпомагане на болните и ранените от войната. Местните организации възникват както в Княжество България, така и в Източна Румелия. Популярността им и осъзнатата нужда от съществуването им бързо се разрастват. Започват да получават подкрепата и доброволческия труд на много видни българи. На 20 септември 1885 година, след Съединението на България, утвърдена с указ на княз Александър Батенберг, е създадена Националната организация на Българския Червен кръст. На 20 октомври БЧК получава писмено признание от Международния комитет на Червения кръств Женева. Създава се обширна мрежа сред окръзите в страната. 

Царското семейство покровителства Червения кръст. Основни фигури на благодеяние са царица Елеонора – втората съпруга на цар Фердинанд, и царица Йоанна – съпруга на цар Борис IIIЦар Борис III е върховен патрон на Българския Червен кръст от 1918 до 1943 година.

Уикипедия

1898 година

Основан е ФОНД “ЕКАТЕРИНА – ЙОСИФ”

Дарители:  Йосиф Ковачев – учен, народен представител в учредителното Велико народно събрание в Търново, кмет на София, един от първите преподаватели по педагогика във Висшето училище, филантроп и съпругата му Катерина.


През юни 1898 г., месеци преди да напусне този свят, той прави завещание. Определя съпругата си Екатерина за универсален наследник. Разпорежда да ползва приходите от имуществото му и да създаде фонд "Екатерина-Йосиф" при Висшето училище в София. Управлението се поверява на Историко-филологическия факултет. От лихвите всяка година след конкурс да се връчват награди за трудове в сферата на образованието. Освен това се определя стипендия предназначена за студент, който се е дипломирал във Висшето училище, за да специализира в чужбина славянска филология и педагогика. Със същото завещание Ковачев дарява личната си библиотека на Българската гимназия в Солун или на Българската духовна семинария в Цариград, там където след преценка на специалисти тя би била най-полезна. В следващите десетилетия капиталът на фонда нараства значително. През 1927 г. Екатерина Ковачева продава къщата си на ул. "Солунска" и включва нови 200 000 лева, а през 1951 г. финансовите средства са над 380 000 лева. Година по-късно обаче капиталът е включен в държавния бюджет и фондът престава да съществува.


Цел на дарението: поощряване проучванията върху “българското отечественоведение”. за студентски научни студии по история на българския език, българска етнография и българска културна история, и за стипендия за чужбина на студент от Софийския университет за усъвършенстване по славянска филология, българска история, българска география, философия или педагогика.

Източници: https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/istoriya/dariteli,

Уикипедия: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%99%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%84_%D0%9A%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%B2

1913 година

ФОндация “Рокфелер”

През 1913 г. петролният магнат Джон Дейвисън Рокфелер – Старши регистрира в САЩ една от най-мощните филантропични организации в света – Фондация “Рокфелер”.
Фондацията има за цел да увеличи благосъстоянието на човечеството в САЩ и целия свят, а девизът ѝ е “Добруване на човечеството в целия свят”. 

Полето на благотворителна дейност на фондацията обхваща различни области – естествени (експериментална биология) и хуманитарни науки, медицина, социология и пр. Тя развива дейност на практика по целия свят в сътрудничество с местните правителства и създаденото след Първата световна война Общество на народите и неговите хуманитарни структури.
България е включена в програмите на Рокфелеровата фондация за финансова помощ за страните от Югоизточна Европа, предложени от структурите ѝ в Европа – Международен съвет по здравеопазване (Здравен съвет) и Международен съвет по образование. По нареждане на УС на фондацията посочените съвети извършват през 1920 г. предварително проучване на състоянието на промишлеността, селското стопанство и здравеопазването в региона, с цел да се набележат най-неотложните проблеми и областите, в които фондацията може да окаже помощ.






1933 година

Ротари клуб

Първият Ротари клуб в България е основан в София на 22 април1933 г., а 3 години по-късно е удостоверен (на английскиcharted – „присъдена му е харта, сиреч удостоверение“) Ротари клуб и в Русе. Следва чартирането на Ротари клуб в Бургас, във Варна, в Пловдив и Плевен.

По време на Втората световна война Ротари клубовете в Царство България са забранени със Закона за защита на нацията (ДВ, бр. 16 от 23 януари 1941 г.) и са разпуснати като тайно общество.

През 1951 г. организацията отново е забранена от болшевизираните комунисти в НРБ.

Ротарианството е възстановено през 1990 г., след като демократичните промени вече позволяват това.

 Към края на 2008 г. в България има 80 Ротари клуба с над 2200 ротарианци.

Към 1 юли 2016 година в Дистрикт 2482 България има 86 ротари клуба.





1981 година

НАЦИОНАЛЕН ДАРИТЕЛСКИ ФОНД “13 ВЕКА БЪЛГАРИЯ”


Националният дарителски фонд „13 векаБългария“ е учреден с Постановление № 51 на Министерски съвет от 17 декември 1981 г. като първата и единствена по рода си държавно-обществена организация за дарителска дейност у нас във връзка с честването на 1 300 години от създаването на българската държава.



На 22 май 1981 Фондът регистрира първото дарение от скулптора Хенри Мур – бронзовата му творба „Глава-шлем № 6“,1975 г., днес в колекцията на Националната галерия.



В годините след формирането си НДФ „13 века България“ обединява щедрия принос, усилия и воля на над 80 000 дарители и чрез тях участва в създаването и развитието на 250 национални обекти на културата, просветата, науката, здравеопазването, спорта… 


Сред тях са обществени институции, национални и регионални музеи и галерии, църкви и манастири, монументи, посветени на българската история,  възстановени паметници на войнската слава.


Със Закона за Националния дарителски фонд „13 века България“, ДВ. бр. 12 от 9 февруари 2001 г., той е преобразуван, утвърдени са структурата и начинът му на управление, както и основните му цели и задачи. 


Определена е неговата мисия „да организира и подпомага дарителската дейност от български и чуждестранни физически и юридически лица в подкрепа на образованието, науката, културата, възстановяването и опазването на исторически и културни ценности, здравеопазването и други социални сфери“.

В съответствие със задачата си да утвърждава и развива дарителството и със съвременните световни практики в тази сфера, Фондът формулира своите приоритети:

 

  • Образование, което променя живота
  • Наука за устойчиво бъдеще
  • Опазване на културното наследство
  • Утвърждаване на българската култура като съвременен образ на националната идентичност

НДФ „13 века България“ работи за национални каузи и организира кампании в полза на обществено значими проекти, привлича нови дарители, изпълнява стриктно дарителската воля.

 

От 2015 Фондът е със статут на официални отношения с ЮНЕСКО. С решение на Генералния директор на ЮНЕСКО, организацията подновява официалните отношения с Фонда до 2027 година.


1993 

“КАРИТАС БЪЛГАРИЯ”

Създадена през 1993, с решение на Епископската конференция на Католическата църква в България, “Каритас България” е федерация на независими епархийни католически организации: “Каритас Витания”, “Каритас Русе” и “Каритас София”. Целта на “Каритас България” е подкрепа на нуждаещите се за изграждане на хуманно общество. В изпълнение на това, “Каритас България” подкрепя своите организации членки, които извършват социална дейност чрез своите структури по места.

“Каритас България” е регистрирана като сдружение с нестопанска цел за обществено-полезна дейност и заедно с още 165 организации членува в световното семейство “Каритас Интернационалис” – конфедерация на благотворителните организации на Католическата църква.

“Каритас България” намира опора в Евангелието и социалното учение на Католическата църква и следва принципите за:

  • неприкосновеност на човешкото достойнство, без оглед на расова, етническа, религиозна, полова и политическа принадлежност;
  • солидарност, при която личният интерес отстъпва на общността;
  • въвличане на нуждаещите се в социалните дейности и стимулиране да поемат отговорността сами да си помогнат;
  • помирението и диалогът са най-доброто средство за разрешаване на конфликтите.


https://caritas.bg/

2001 година



Българското училище за политика „Димитър Паница” –  неправителствена организация, която от 2001 година насам обучава политическите и гражданските лидери на България.  Създадени сме по идея на Димитрий – Иван Евстатиев Паница – родолюбив българин и филантроп, който до смъртта си работи активно за развитието на демократичното общество в България. Ние сме съучредител на Мрежата от училища по политически науки под егидата на Съвета на Европа,

 в която членуват 21 училища от различни региони на света – Централна и Източна Европа, Кавказ, Северна Африка.Нашата мисия е да подпомогнем създаването на общност от граждански и политически лидери, с активна позиция в националния, европейския и световен политически процес, водени от съвременни демо















2003 година

Национална мрежа за децата

Национална мрежа за децата е създадена през 2003 г. като свободен алианс от неправителствени организации. През 2006 г. придобива статута на неправителствена организация в обществена полза.

От 2007 г. организацията отговаря за реализирането в България на международната програма PROCOPIL за борба с малтретирането на деца, съ-финансирана от Министерството на външните работи на Франция.

От лятото на 2009 г. Национална мрежа за децата работи и по проект „Имам право” за по-добра закрила на детските права в България, финансиран от фондация OAK и УНИЦЕФ.

https://nmd.bg/


2005 година


ФОНДАЦИЯ "СИЙДЪР"

Фондация „Сийдър“ е българска неправителствена организация, създадена през 2005 г., която работи за промяна на държавните политики и обществените нагласи към децата и възрастни в неравностойно положение.


2012

ДОБРОТОЛЮБИЕ

“Добротолюбие“ е православна медия, създадена през 2012 г. В началото функционира единствено с цел публикуването на православни проповеди, но впоследствие дейността на „Добротолюбие“ се разрастна. В момента в „Добротолюбие“ има над 5000 публикации, развити са 20 рубрики, сред които: „новини“, „коментар“, „беседи“ и др. Периодично в сайта се публикуват преводни текстове на видни богослови и църковни отци, интервюта, анализи, коментари и новини за актуални събития, касаещи Православието и Православната църква в България и по света. Към медията функционира канал в социалната видео мрежа YouTube.

В началото на 2015 г. към дейностите на „Добротолюбие“ бе включено издаването на православно електронно списание „Светодавец“.

Списанието бе различно по своята същност, защото показваше визията на младите християни, списващи сайта за света. В него могат да се открият интересни факти, истории и новини. Читателите могат да прочетат интервюта със знаменити духовници и богослови, изкуствоведи, интелектуалци и писатели. Целта на „Светодавец“ бе да допълни „Добротолюбие“ и да доразвие визията на създателите и екипа на „Добротолюбие“ за света и случващото се около нас. Издаването на списанието се преустанови в края на същата година. 

На 4.10.16 г. екипът на „Добротолюбие“ започна излъчването на свое информационно, публицистично онлайн предаване „Православието днес“.

https://dobrotoliubie.com/


*****************************************

2013 година

ДОБРИТЕ БЪЛГАРИ


ДОБРИТЕ БЪЛГАРИ” е общност за доброто. Каузата стартира на 9 март 2013 г. Мотото на „Добрите българи“ е „Бъди ДОБРОТО, което искаш да видиш в света“. Целта й е да популяризира добрия пример на онези българи, които с добри дела са направили нещо повече за своята общност, квартал, град. Още в самото начало стотици споделят в социалната мрежа разказаните истории на “Добрите българи”. На 20 декември 2019 г. е официалният старт на медията dobrite.bg. Основна концепция на dobrite.bg е да бъде медия и общност в едно чрез споделено изграждане от много личности и организации, с доброволни репортери и нулева търговска реклама

https://dobrite.bg/


*********



********************************************************


СДРУЖЕНИЕ “САМАРЯНИ”

Защо точно "Самаряни"?

Името „Самаряни” беше избрано като изразител на основната идея на екипа – християнско милосърдие и грижа за онеправданите и пренебрегнатите от обществото деца и групи от хора.

За самарянката идея почерпихме вдъхновение от разказаната притча в Библията, записана в Евангелието от св. Лука, 10 глава, 25 - 37 стихове. Според нея Исус Христос бил предизвикан от един религиозен водач да коментира някои от най–фундаменталните въпроси, свързани със смисъла на човешкото съществуване – оправданието пред Бога, стремежът към вечен живот и взаимоотношенията ни с ближните. В отговор на това Христос разказал притчата за добрия самарянин.

https://www.samaritans.bg/za-nas


ЧУЖДЕСТРАННИ ДОБРОВОЛЧЕСКИ ОРГАНИЗАЦИИ, ПРЕДСТАВЕНИ В БЪЛГАРИЯ


2018 година

ФОНДАЦИЯ „МИСИЯ КРИЛЕ”

Организацията е учредена през 2018 г. в Стара Загора. 

Мисията на организацията е да подкрепя, насърчава и допринася за разгръщането на пълния потенциал на уязвими деца и възрастни, които да реализират постижения в различни сфери на живота, приоритетно в регион Стара Загора, България.

https://nmd.bg/members/fondacziya-misiya-krile/






2024 година


Обществени нагласи към дарителството в България през 2024 г.

18.03.2025 | Анализи

Как даряват българите и какви са нагласите на индивидуалните дарители у нас през 2024 ч.? Това разкрива проучване на агенция „Алфа Рисърч„, проведено по поръчка на Български дарителски форум в началото на 2025 г.

Данните от проучването бяха представени по време на дискусия „Дарителството през погледа на социологията и медиите“, което бе организирано от Български дарителски форум на 18 март 2025 г.

Малко под 48% от българите са дарявали, а близо 53% – не. Проучването регистрира лек отлив в процента на дарявалите през последните 12 месеца. Така ситуацията с индивидуалното дарителство се връща към равнището от 2020 – 2021 г.

Като генерална тенденция за последните 5 години обаче има лек тласък на активността в дарителството, особено в годините, когато има природни и ли хуманитарни кризи. По думите на Геновева Петрова „Бавно и полека дарителството в България преминава от спонтанна реакция на съчувствие и съпричастност към по-осъзната активност“.

В подкрепа на тази теза, дори и слаб, е ръстът в регулярността на даренията. Макар практиката на ежемесечни дарения да се прилага от сравнително малка част от дарилите, дарявалите повече от веднъж в рамките на годината нараства с три пункта. Наблюдава се и ръстът в дарените суми – като съществена положителна тенденция (особено на фона на охладената дарителска активност) се очертава ръстът на отделилите над 100 лв. за дарения – от 20% до 33%.). Сред позитивните тенденции са откроява ръстът на получилите обратна връзка дарители, както и нарастване на онлайн даренията.

Други ключови тенднеции:

  • Хората все още предпочитат да даряват пари, на второ място идват даренията под формата на вещи, храни, стоки, на трето място остават даренията под формата на доброволчески труд.
  • Използваните начини за даряване са сходни с предишни години: предпочитани са дарения в кутия и/или чрез SMS. Най-позната с най-високо доверие сред дарителските платформи остава DMS.
  • Основен мотив за дарителите остават солидарността и съчувствието – желанието да се помага, лично отношение към даден проблем, стремеж към подкрепа на конкретен човек. Нарастват мотивите, свързани с важност на каузата за обществото.
  • Водещи каузи за подпомагане и през тази година са здравните и социалните, както и дарения, свързани с преодоляване на последствия от бедствия и аварии.
  • Хората продължават да избират да даряват директно на други хора в нужда.
  • Изключително нисък продължава да бъде делът на деклариралите даренията си с цел данъчни облекчения.
  • Сред основните бариери пред дарителството остават притесненията от финансовото състояние на хората, макар и този фактор да бележи спад от почти 10 пункта. За разлика от него обаче, съществено нарастват фактори като съмнения от злоупотреби, нежелание да се дарява, позицията, че тази дейност е ангажимент на институциите.

Топ 3 на източниците, от които хората черпят информация за каузи и нужди са информацията от близки, социалните мрежи, телевизията.

Вижте пълното проучване тук – Обществени нагласи към дарителството_2024

Проучването е реализирано с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на БДФ и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.


2025 година

  • L’EUROPEO: ДАРИТЕЛИТЕ





    Извънреден брой
    Ние, българите, все пак сме способни да правим добро не само за себе си. Доказва го този извънреден брой на списание L’Europeo, посветен на големите дарители в новата българска история. Национални герои, чието дело е напълно съпоставимо с големите ни революционери, духовници, просветители, държавници. И нека да сме честни, до съвсем скоро умишлено изтрити от националната ни памет. 

    Благодетели като 
    братя Георгиеви, 
    Палавеев, 
    Филаретова, 
    Кудоглу, 
    Коджакафалията, 
    Семов, 
    демонизираната Кобургска династия, всички те бяха зачеркнати след 1944 г., 
    дарените от тях суми – присвоени и вкарани в бюджета, 
    построените от тях сгради – индустриални, културни, 
    домове с различна благотворителна и социална дейност – национализирани.

    Днес имаме задачата да възстановим историческата справедливост с плахата надежда, че ще се появят други като тях, подобни на 
    Лъчезар Цоцорков в най-ново време, 
    чиято благотворителна фондация днес измива срама от десетилетната забрава
     на българските добротворчески традиции.
    Току виж някой ден отново се научим да правим добро не само да себе си.

    СРЕД ТЕМИТЕ В БРОЯ
    •Традиции на благотворителността у нас: 
    от Средновековието до Третото българско царство
    анализ на Бойко Василев
    •Заветите на Васил Априлов – от Боряна Тодорова
    •Арендаторите родолюбци или що е то „мошия“ 
    анализ на доц. Юрий Проданов
    •Отлежалото дарение на Христо и Евлоги Георгиеви
     от Мартин Димитров
    •Причудливият образ на Коджакафалията
    от Александра Гюзелева
    •„Госпожата“. Йорданка Филаретова
    от Димитър Стоянович
    •Хаджи Ненчо Палавеев, гражданин на света,
     но най-вече на България – от Драгомир Симеонов
    •Зачеркнатият благодетел Димитър Кудоглу – от Даниела Лалова
    •Рокфелер от Габрово: Пенчо Семов – от Деян Драгиев
    •Мария Влайкова и последното квартално кино
     от Димитър Коцев – Шошо
    •Благотворството като монархически дългюот проф. Петър Стоянович
    •Лъчезар Цоцорков и съвременното начало на българското добротворчество

    Проектът е реализиран в партньорство с фондация "Лъчезар Цоцорков".

    Това и още много в L’EUROPEO: ДАРИТЕЛИТЕ


 

Няма коментари:

Публикуване на коментар