Позоваването към незнанието е техника на доказване, която често се прилага в живота и съответно е често срещана логическа грешка.
Основава се на липсата на доказателства за противоположното твърдение. Това се смята за достатъчно основание дадено твърдение да се приеме за вярно, само защото не е доказано, че е невярно. И обратното – твърдението е невярно, тъй като не е доказано, че е вярно.
Аргументът към незнанието е специфичен случай на „фалшива дилема“ тъй като допуска, че за всички твърдения трябва да е доказано или че са верни, или – че са неверни. Но, както е известно „липсата на доказателства не е доказателство“.
а/ Твърдението Х не е доказано.
Следователно не-Х е вярно.
б/ Изказването не-Х е недоказано.
Следователно Х е вярно.
Често тази логическа грешка се среща при дискусиите за съществуването на Бог, на НЛО, на духове, на телепатията и други спорни явления. Когато някой твърди, че те не съществуват, защото не е доказано, че съществуват, той допуска тази логическа грешка .
Примери:
„Можеш ли да докажеш, че Бог съществува?“ – „А ти можеш ли да докажеш, че не съществува?“
„Щом като науката не може да докаже, че глобалното затопляне ще настъпи, най-вероятно то няма да настъпи.“
Избягване на грешката:
Когато обсъждаме дадено твърдение, не бива да забравяме, че отговорността по доказване на истинността му пада върху формулиралия твърдението.
Да не забравяме и факта, че твърдението може да е вярно, независимо от това, че ние не разполагаме с нужните доказателства.
Източници:
philosophy.lander.edu
onegoodmove.org
Douglas Walton. The Appeal to Ignorance, or Argumentum Ad Ignorantiam
