пътеки13

събота, 5 септември 2015 г.

ТРИМА МЪЖЕ ПРАВЯТ ЕДИН ТИГЪР

"Трима мъже правят един тигър" е китайска поговорка, която визира склонността на човек да повярва в истинността на абсурдно твърдение, ако много хора го повтарят и приемат за вярно.

Поговорката се появява в епохата на Воюващите царства (475 г. пр.Хр. - 221 г. сл.Хр.) когато съветникът на императора го пита, дали би повярвал на свидетел, който твърди, че тигър се разхожда из пазарите на столицата. Императорът отговаря отрицателно. Съветникът задава следващ въпрос: "Ами ако не един, а трима свидетели твърдят, че са видели тигър да се скита из столичните пазари?" Тогава императорът отговаря, че би повярвал на това твърдение. Съветникът обръща внимание на императора, че историята е невероятна, тъй като пазарите в столицата са изпълнени с хора и един тигър не би се осмелил да пристъпи там. Съветникът на императора имал много врагове и искал да внуши на императора да не вярва на слухове.

Грешката, която е в основата на тази поговорка, е същата като при Argumentum ad populum (лат. аргумент към народа)

Източник: Уикипедия

НЕ Е ДОКАЗАНО, ЧЕ БОГ СЪЩЕСТВУВА, СЛЕДОВАТЕЛНО, БОГ НЕ СЪЩЕСТВУВА

В твърдението "Не е доказано, че Бог съществува, следователно Бог не съществува" лесно откриваме неформалната логическа заблуда или грешка, наричана "аргумент от незнание" или на латински - argumentum ad ignorantiam

Позоваването към незнанието е техника на доказване, която често се прилага в живота и съответно е често срещана логическа грешка.

Основава се на липсата на доказателства за противоположното твърдение. Това се смята за достатъчно основание дадено твърдение да се приеме за вярно, само защото не е доказано, че е невярно. И обратното – твърдението е невярно, тъй като не е доказано, че е вярно.

Аргументът към незнанието е специфичен случай на „фалшива дилема“ тъй като допуска, че за всички твърдения трябва да е доказано или че са верни, или – че са неверни. Но, както е известно „липсата на доказателства не е доказателство“.

Структурата на тази аргументация е с две разновидности:
а/ Твърдението Х не е доказано.
Следователно не-Х е вярно.

б/ Изказването не-Х е недоказано.
Следователно Х е вярно.

Най-голямо приложение Argumentum ad ignorantiam намира в нашата правна система: човек е невинен до доказване на противното. Но - ако обвинението не успее да представи необходимите доказателства, това не означава, че обвиняемият е невинен, а само че задачата по представяне на доказателствата не е изпълнена. Като правило процесът започва с позитивното твърдение „Човекът е виновен“ и имено то следва да се докаже.

Често тази логическа грешка се среща при дискусиите за съществуването на Бог, на НЛО, на духове, на телепатията и други спорни явления. Когато някой твърди, че те не съществуват, защото не е доказано, че съществуват, той допуска тази логическа грешка .

Примери:
„Можеш ли да докажеш, че Бог съществува?“ – „А ти можеш ли да докажеш, че не съществува?“

„Щом като науката не може да докаже, че глобалното затопляне ще настъпи, най-вероятно то няма да настъпи.“

Избягване на грешката:
Когато обсъждаме дадено твърдение, не бива да забравяме, че отговорността по доказване на истинността му пада върху формулиралия твърдението.

Да не забравяме и факта, че твърдението може да е вярно, независимо от това, че ние не разполагаме с нужните доказателства.

Източници:
philosophy.lander.edu
onegoodmove.org
Douglas Walton. The Appeal to Ignorance, or Argumentum Ad Ignorantiam

петък, 4 септември 2015 г.

Психология на скъперничеството

"Скъперничеството е един вид отсъствие на чест и достойнство в правенето на икономии."

Теофраст. Характери

"Стиснатите хора приличат на хипохондриците, които живеят в постоянен страх, навсякъде виждат опасности и се боят да не повредят от съприкосновение с каквото и да било"

Клод Адриан Хелвеций

"... скъперничеството е болестно невротично състояние, което по презумпция има нужда от лечение. Парадоксът е, че евентуалното лечение би струвало пари, които скъперникът в никакъв случай няма да похарчи. Това логично води до заключението, че скъперничеството е нелечимо заболяване...""Скъперникът е рядко и екзотично животно. От психологична гледна точка е полярно интровертен тип, почти изцяло капсулиран в собствената си Вселена. Обикновено живее сам, но в никакъв случай не се чувства самотен. Характерна за него е проявата на частични социопатни черти, имплицитно включени в общи екстравагантни поведенчески модели, като и в двата случая, цялата му същност е подчинена на интровертната база. Разликата между него и класическия социопат е, че при социопата поведението е насочено към привличане на вниманието на другите, докато при скъперникът социопатните черти са по-скоро резултат от игнорирането на социалните правила извън неговата Вселена и стремежа му да държи другите настрани. Скъперникът определено не държи на вниманието на външния свят. Даже напротив - за него външният свят е заплаха. По тази причина поведението му спрямо другите е изключително опростено, консервативно и реалните контакти с тях са сведени до възможния минимум."

Добромир Димитров

ИЗВЕСТНИ СКЪПЕРНИЦИ:

Основателят на IKEA, шведският милиардер Ингвар Кампрад има славата на най-стиснатия богаташ в света. Прочети повече на: http://profit.bg/news/Deset-tsitata-ot-naj-golemiya-skupernik-v-sveta//nid-102633.html

Микеланджело - принц или просяк

Ренесансовият гений е обичал да се показва в ролята на гладуващ артист, но новооткрити факти го представят в една доста по-различна светлина. Още...

СТАТИИ:

ТЕОФРАСТ. ХАРАКТЕРИ. СКЪПЕРНИКЪТ
БЯГАЙТЕ ДАЛЕЧЕ ОТ МЪЖА СКЪПЕРНИК

ЕДНА СЕРИОЗНА ПРИЧИНА ДА НЕ СТЕ СКЪПЕРНИК

Скъперниците са по-стресирани хора и по-често са обхванати от чувство за безпокойство, отколкото щедрите, установи австралийско проучване, пише Daily mail.ПСИХОЛОГИЯ МАНИПУЛИРОВАНИЯ. СКРЯГА

СКЪПЕРНИКЪТ В ЛИТЕРАТУРАТА:

Стоян Михайловски. Скъперник
Николай Райнов. Юнак и скъперник. Приказка
Ангел Каралийчев. Малкият скъперник. Приказка
Скъперникът и неговата риза
Хитър Петър дава урок на един скъперник
Йоселе - светият скъперник. Притча
Скъперникът от златната епоха на човечеството

ТЕАТЪР:

Жан Баптист Молиер. СКЪПЕРНИКЪТ в Малък градски театър "Зад канала"
Пиесата „Скъперникът” е създадена през 1668 година. И днес, почти 350 години по-късно, необузданите пориви на героите са също толкова актуални. Една от най-известните комедии, поставена с много смях, страст и сатира. От сцената блика невероятна и заразяваща енергия - актьорите не спират нито за секунда, забъркват се в комични и трагични каши, борят се един с друг и със себе си (словесно и физически) и не дават миг спокойствие на публиката.

Награда „Икар” за водеща мъжка роля на Владимир Пенев Награда „Икар” поддържаща мъжка роля на Александър Кадиев