Образът на дърветата в стиховете на чуждестранни автори

 

Отровното дърво

Уйлям Блейк

На един дъб в Нюстед

Джордж Байрон

Емили Дикинсън

Утрините са все по-меки

Смеещата се песен

Уилям Блейк

ХАЙКУ

Мицуо Башо

ЛИПАТА

Вилхелм Мюлер

КИПАРИСИ

Дейвид Хърбърт Лорънс

ПРИЛОЖЕНИЯ

 

Гинес на Дърветата

https://roads13.blogspot.com/2024/01/2.html

Цитати

https://roads13.blogspot.com/2024/01/blog-post_11.html

Пословици, поговорки, притчи за дърветата

https://roads13.blogspot.com/2024/01/blog-post_19.html

Лични имена, произхождащи от имена на дървета 

https://roads13.blogspot.com/2024/01/3.html

Дърветата на известни личности

https://roads13.blogspot.com/2024/01/8.html

Тест за дърветата, горите, градините

https://roads13.blogspot.com/2024/01/9.html

Дървета на известни личности

https://roads13.blogspot.com/2024/01/8.html

Организации и институции, свързани с опазването на горите и дърветата - международни и български

https://roads13.blogspot.com/2024/01/blog-post.html

Регистри, списъци, информация за вековните дървета у нас и по света

19 вековни дървета

https://pochivka.bg/vekovni-darveta-f140

Регистър на вековните дървета територията на РИОСВ - София

https://www.riew-sofia.org/ftp/docs/zp/SOFIA-WD.xls

Регистър на вековните дървета

https://eea.government.bg/v-trees/bg/

Списък на най-старите дървета в България – Уикипедия

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

Любомир Чолаков. Най-старите дървета на земята. Най-старите дървета на Земята - Искам да знам

Приложение 7

Значими личности, свързани с изучаването и опазването на дърветата и горите, на природата на България

ЗА ГРАДИНИТЕ И ПАРКОВЕТЕ НАКРАТКО

История

Древен Египет:

Преди около 5000 години е имало обширни градини около пирамидите, гробниците и храмовете. Били са много ценени и са изпълнявали светски и религиозни функции – те са били място за разходки и медитация и където жреците са общували с боговете. Градините, които са били създадени към частни домове и вили, са използвани главно за отглеждане на земеделски култури. В градините отглеждали растения, използвани в медицината, а също и такива, използвани за украсата на храмовете и дворците.

Източник:

https://www.gradinata.bg/index.php?page=article&article_id=869

Висящите градини на Семирамида

Легендарни, едно от седемте чудеса на света, но неоткрити и досега. Смята се, че са построени във Вавилон към 575 г. Пр. Хр. От цар Навуходоносор II, а според друга теория - от асирийската царица Семирамида (810 пр.н.е.) 

Представляват терасирани и изкуствено напоявани градини.

Персийските, китайските и японските градини имат 3000-годишна традиция

От около 1720 г. насам се създава английската пейзажна градина

Най-характерното за нея е нейната естественост, за разлика от геометричната барокова градина.

Градината на Хесперидите

Градините в българската култура

Княз - Борисовата градина

Началото ѝ е поставено през 1882г. 

Идеята е на тогавашня кмет на София Иван Хаджиенов, който предлага на това място ? 

да се направи разсадник (пепиниера),

където да се развъждат цветя и дървета за бъдещите обществени градини на града.

За тази цел Хаджиенов кани градинаря на румънския кралски двор – швейцарецът Даниел Неф. 

Той изработва първия план на градината, организира разсадник в долната част при реката и си построява къща за живеене. 

За него Момчил Попов пише в блога си: “Заслугата на Даниел Неф за създаването й, наричана до 9 януари 1895 г. „Пепиниера", „Разсадна градина" и най-вече „Цариградска градина" заради близостта й до Цариградското шосе, е голяма и безспорна, още повече, че той е участвал и в устройството на градинките при Народното събрание, гарата, Докторския и Руския паметник, Александровата градина и други. “(http://izsofia.blogspot.com/2010/04/blog-post.html)

Искра Ценкова пише: 

“Делото на първия паркостроител на Борисовата градина продължават Карл Неф и Емил Аман. За разширяването на парка има неоценима заслуга и Петър Беров, назначен за софийски градски инспектор. Бесарабски българин, завършил образованието си в Москва, той пристига в България, воден от родолюбиви подбуди. Но срещу намерението му да разшири парка за сметка на пустеещите земи, използвани от слатинските шопи за пасища, въстава цялото село. Слатинци многократно пребиват с колове Витан Минков, единствения работник и надзирател в разсадника. През февруари 1903 г. градоначалникът изпратил конна полиция срещу разбунтувалите се скотовъдци, но селяните набили полицаите и ги принудили да отстъпят безславно. Тогава цял военен ескадрон се намесил в разпрата. Шопите се окопали в мерата и завързали кървава престрелка, при която паднали двама убити, а ранените били десетки.

Въпреки скъпоплатената цена Борисовата градина ставала все по-обширна, по-красива, по-китна и облагородена. 

В периода 1906-1933 г. градината е разширена и препланирана от френския паркостроител Йосиф Фрай, който оформил двете алеи - кестеновата и липовата, както и розариума. По негова идея се построяват фонтанът в Рибното езеро и балюстрадите пред него. 

В началото на ХХ век в парка е създадено емблематичното езеро Ариана. С появата му софиянци за пръв път видели лодки в града.”(Приказка наопаки - https://web.archive.org/web/20160308002825/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=131&aid=3477)

В споменатат по-горе статия Момчил Попов изрежда още много имена на хора, допринесли по един или друг начин за създаването на “този столичен парк, справедливо наричан “Втори Булонски лес”. А това са: 

столичният кмет Димитър Петков;

градинарят Марин Пенчев от Килифарево, работил близо 10 години по създаването на градината - до 1893 година;

лесовъдът Стефан Дончев от Клисура;

чешкият лесовъд Юлиус Милде;

лесовъдът Петър Беров, който въпреки заплахата, че ще бъде убит от селяните, продължил с успех залесяването до 1899 г., когато преминал на друга работа във Велико Търново.

И още имена: 

градинарят Йосиф Фрай, 

лесовъдите Стефан Гърдов, 

Стоян Брънчев, 

Димитър Киров, 

Тодор Марков, 

Георги Купенов, 

Минко Фетваджиев, 

Константин Байкушев, 

Витан Минков и други. 

Източници:

Момчил Попов. Създателите на Втория Булонски лес - (http://izsofia.blogspot.com/2010/04/blog-post.html)

Искра Ценкова. Приказка наопаки - https://web.archive.org/web/20160308002825/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=131&aid=3477

 “История на Борисовата градина” - https://borisovagradina.com/istoria/

Иван Хаджиенов, кмет на София - https://sofia.media/news/%D0%9A%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5_18762/%D0%98%D0%92%D0%90%D0%9D-%D0%A5%D0%90%D0%94%D0%96%D0%98%D0%95%D0%9D%D0%9E%D0%92_13783.html

Марин Бъчева̀ров, първият професор по астрономия в Софийския университет и в България. По негова идея през 1892 г. в Борисовата градина започва строежа на астрономическата обсерватория на Софийския университет, която е завършена през 1894 г. - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD_%D0%91%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2

https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=pfbid05gRwLzDHNHb3a5LW7HVMHNAo9EXskWgG2SyrX4PG7cYZx7MwkTfe3w3hDJAKccsil&id=100000052428222

Паркът Гюел, Барселона

ДВОРЦОВИТЕ ГРАДИНИ НА ЕВРОПА

Те се развиват в продължение на векове, изграждани край манастири, замъци и дворци.

• Идеята за сложни замъчни градини процъфтява по времето на Луи XIV от средата на 17-ти век. 
• Кралят Слънце е един от първите, които сливат величието на замъчната архитектура, ландшафта и интериорния дизайн. 

Няколко невероятно красиви дворцови градини:

Шато Вю-льо-Виконт, Менси, Франция

Дворецът Во-льо-Виконт във френския град Менси и паркът са създадени между 1656 – 1661 г. Градините в парка са проектирани от ландшафтния архитект Андре льо Нотр и се смятат за предшественик на градините на Версай. 

Класическият стил на Луи XIV се характеризира с повдигната градина, пълна с водни басейни, канали, фонтани, чакълени пътеки и партери с различни къдрави шарки. Постигната е хармония между ландшафт и архитектура.

Снимка:  www.all-free-photos.com 

Градини Херенхаузен, Хановер

Те са признати за  „най-голямото съкровище“, което град Хановер притежава.

• електрисата Софи, която ръководи създаването на градините в продължение на три десетилетия с майстор градинар Мартин Шарбоние. 

Херенхаузен се състои от четири градини с над  12 000 растения. Тук могат да се видят редки растителни видове, портокалови дървета, Фонтанът на камбаните, Големият партер ??

Тук се организира една от най-големите постоянни изложби на орхидеи в Европа.

Снимка: www.commons.wikimedia.org

 

Ренесансовите градини на замъка Розенборг - една от емблемите на Копенхаген. Създадени са през 17 век. Тук се намира най-старата кралска градина в Дания, също парк с павилион, еспалиери, розови градини и множество красиви склуптури.

Снимка: www.commons.wikimedia.org

Брюкселските кралски оранжерии 

Построен през 1873 г. от архитект Алфонс Балат за крал Леополд II, кралският комплекс от оранжерии, наречен Идеалният стъклен дворец , се намира на територията на замъка Лаакен на площ от 6 акра. За построяването му са били необходими над 30 години.

В Кралската оранжерия Има богати колекции от камелии, азалии и палми. Истинско чудо , изработено от стъкло и метал! Отворени са за обществеността само за три седмици годишно, през пролетта.

Снимка: www.commons.wikimedia.org

Градината на Двореца Шонбрун във Виена 

Красива с елегантни алеи, красиво оформени дървета, зелени лабиринти, склуптури, шадравани и много зелена и перфектно окосена трева.

Градините и дворецът са обявени за световно културно наследство на ЮНЕСКО.

Литература

Сугарев Д. Градинско-парково и пейзажно изкуство, 1976 г. 

2. Кулелиев,Й., История на градинско-парковото изкуство, 2007 г.

Градинско-парково изкуство е художественотворческо и ландшафтно-архитектурно проектиране и оформяне на частни или обществени открити пространства.

Градинското изкуство е предшественик на градинската иландшафтната архитектура, в която на преден план са поставени научните и технически аспекти. 

Репутацията на градинско-парковото изкуство като достига своя връх през епохата на барока - парковете Во-ле-Виконт и Версай 

ГРАДИНАРСТВО, ЛЕСОВЪДСТВО, ПАРКОСТРОИТЕЛСТВО

 Градинарство, лесовъдство, паркостроителство, ландшафтна архитектура

Разбиране на градинарските общества

Дефиниция, история и преглед

Градинарското общество е общество, в което хората живеят чрез отглеждане на растения за консумация на храни, без да използват механизирани инструменти или на животни за издърпване на плугове. 

Това прави градинарските общества различни от аграрните общества , които използват тези инструменти, и от пастирните общества , които разчитат на отглеждането на стада за препитание.

Градинарските общества се развиват около 7000 г. пр.н.е. в Близкия изток и постепенно се разпространяват на запад през Европа и Африка и на изток през Азия.

Те бяха първият тип общество, в което хората създадоха собствена храна, вместо да разчитат стриктно на техникатана ловците . Това означава, че те са и първият тип общество, в което селищата са постоянни или поне полу-постоянни. В резултат на това е възможно натрупването на храни и стоки, а с това - по-сложно разделение на труда, по-значителни жилища и малко количество търговия.

Има едновременно прости и по-напреднали форми на култивация, използвани в градинарските общества. Най-лесните инструменти за употреба като оси (за почистване на гората) и дървени пръчки и метални лопати за копаене. По-напредналите форми могат да използват фуражни плугове и тор, терасиране и напояване, както и да почиват парцели земя в периоди на угар. В някои случаи хората комбинират градинарството с лов или риболов или с отглеждането на няколко домашни животни.

Броят на различните видове култури, присъстващи в градините на градинарските общества, може да бъде толкова висок и често е комбинация от диви и опитомени растения.

Тъй като използваните инструменти за култивация са елементарни и немеханични, тази форма на земеделие не е особено продуктивна. Поради това броят на хората, съставляващи градинарско общество, обикновено е доста нисък, въпреки че може да бъде относително висок, в зависимост от условията и технологията.

Социални и политически структури на градинарските общества

Занаятчийските общества са документирани от антрополози по целия свят, използвайки различни видове инструменти и технологии, в много различни климатични и екологични условия. Поради тези променливи имаше и разнообразие в социалните и политическите структури на тези общества в историята и в тези, които съществуват днес.

Градинарските общества могат да имат матрилиална или патрилийна социална организация. И в двете, връзките, свързани с родството, са често срещани, въпреки че големите градинарски общества ще имат по-сложни форми на социална организация. През цялата история много от тях бяха матрични, защото социалните връзки и структура бяха организирани около феминизираната работа на отглеждането на култури. (Обратно, обществата на ловците и събирачите обикновено са патриарктивни, защото техните социални връзки и структура са организирани около мъжката работа на лов.) Тъй като жените са в центъра на работата и оцеляването в градинарството, те са много ценни за мъжете. Поради тази причина полигията - когато съпругът има няколко съпруги - е обща.

Междувременно, в градинарските общества е обичайно хората да поемат политически или милитаристични роли. Политиката в градинарските общества често се съсредоточава върху преразпределението на храната и ресурсите в общността.

Еволюция на градинарските общества

Видът на селското стопанство, практикуван от градинарските общества, се счита за прединдустриален начин на живот. В повечето места по света, тъй като технологията е разработена и където има животни за оран, се развиват аграрните общества.

Това обаче не е изключително вярно. Градинарските общества съществуват и до днес и могат да бъдат намерени предимно в мокрия, тропически климат в Югоизточна Азия, Южна Америка и Африка.

Актуализирано от Ники Лиза Коул, доктор

Also see

КНИГИ ЗА ДЪРВЕТАТА

 

The Wild Trees: A Story of Passion and Daring is a non-fiction book by Richard Preston about California's coastal redwoods (Sequoia sempervirens) and the recreational climbers who climbed them. It is a narrative-style collection of stories from climbers who pioneered redwood climbing, including botanist Steve Sillett, lichenologist Marie Antoine, and Michael Taylor. They inadvertently discovered a thriving ecosystem hidden among the tree tops, 60–90 meters (200–300 ft) above, of redwood lattices, berry bushes, bonsai trees, epiphytes, lichens, voles, and salamanders.

The book was #83 on Amazon's Best Books of the Year. It was illustrated by Andrew Joslin.

The Wild Trees introduces several characters and provides backgrounds for them, as far back as their childhoods. Throughout the book, information about trees, forests and logging is woven into the story.

Several of the largest and tallest known redwoods are introduced, including descriptions. Details are provided about how these trees are climbed, explored and studied, although many of their specific locations are not given.