Джеки Стоев: Опасна е комбинацията между социализъм и български национален характер

"...комбинацията между социализъм и български национален характер е много страшна. Защото българинът е много податлив към аморалност. "

"...Лъжата ни е вродена, натъпкана е тук, вътре в нас."

Към целия текст 

Николай Слатински. Какъвто нашият народ, такава и демокрацията ни

Народ, решил да си живурка в режима а-ла Тато, не може лесно да бъде променен. Независимо от това как бе осъществена демокрацията в България – а тя бе осъществена по възможно най-лошия начин, ние трябва да признаем и поражението си, и дълбоките причини за това поражение:

Българският народ не желае Демокрация – но такава, която е пълноценна и пълнокръвна, а иска да живее в управляема с твърда ръка анархия, под която управляема анархия той разбира Ред;

Българският народ не желае Свобода, щом тя не му е поднесена на тепсия и не е мъничка, частична, стигаща му да си я кара както той си знае, с хляб и зрелища, а е тясно свързана като скачени съдове със Сигурността и трябва ежедневно да се търси и намира - с труд и почтеност - баланс между Свободата и Сигурността;

Българският народ не желае да е Общество, да е жизнен организъм от отговорни и отговарящи за себе си и за житейските си стратегии хора, а си иска да е стадо с овчар и охраняващи го овчарски кучета, при това да е стадо овчедуушно, без черни овци и без такива, които не блеят в общия хор;

Българският народ не желае Европа, ако тя не е шведска маса и с даром субсидии, фондове и келепири, ами изисква от него принадлежност, съпричастност, жертви и морал, и отгоре на това настоява за продължителни, съзнателни, упорити усилия за нормализиране, демократизиране, модернизиране и европеизиране на държавата, обществото и всеки един от нас…

Не, не и не - както и да пъшка, панкя, жали, хленчи и стене българският народ, той не само е функция на социалния контекст, в който живее – той също така и създава този социален контекст. Не само както живеем, такива ставаме, но и каквито ставаме, така живеем.

Ние ставаме все по-лоши и все по-зли защото живеем все по-лошо и все по-зле, но също така и живеем все по-лошо и все по-зле, защото ставаме все по-лоши и все по-зли.

Каквато демокрацията ни, такъв и нашият народ. И какъвто нашият народ, такава и демокрацията ни…

Даже второто от горните две изречения за мен е с по-висока степен на вярност и приоритет. Абсолютно съм убеден вече в това.

Ето защо ще приключа този текст именно така:

Какъвто нашият народ, такава и демокрацията ни, такъв ще бъде и настъпващият еднопартиен тоталитаризъм…

Към целия текст ...

Евгени Дайнов. Анализ на масовия българин

"Време е да се заемем с анализ на масовия българин.
Той въздиша по социализма не, защото тогава му е било изобилно или евтино. Неговата въздишка не е по салама „Кучешка радост”, а по друго – по социалистическите обществени отношения. А те, за разлика от демократическите такива, не са между равни. Равните са там, „на Запад”. При социализма структурата на обществото е вертикална, отгоре-надолу. Това е общество на не-равни, с много точно разписани правила на това не-равенство.

Всеки някому е началник. А началника законите не го ловят. Колкото е по-голям началник – толкова по-малко закони го ловят. Толкова повече може да прави, каквото си иска. Да е свободен. Така се формира убедеността, че за да имаш свобода в решенията си, трябва: а/ да си се сдобил с правото да погазваш закона; б/ да можеш някого да тормозиш (да си началник).

Между това положение и западната подредба – че всеки е свободен, наравно с другите, в рамките на равен за всички закон - разликата е като разлика между две вселени. Или – между феодалния и модерния начин на живот.
Ето ви разликата „в лицах”, както казват руснаците (или умееха да казват, преди да заменят езика на Тургенев с ръмженето на Путин)."

Към целия текст

Интервюта с психолози и психиатри

Ървин Ялом: Подложих на терапия самия Шопенхауер

Ървин Ялом е професор по психиатрия в Станфордския университет, психотерапевт и писател. Неговите нехудожествени книги се използват като учебници по психотерапия в различни университети, а през 2000 г. получава наградата на Американската психиатрична асоциация заради изключителния си принос в областта на религията и психиатрията. Романите му „Когато Ницше плака“, „Изцелението (на) Шопенхауер“ и „Проблемът (на) Спиноза“ са международни бестселъри и са преведени на над 30 езика.

Expanded Maslow's Hierarchy of Needs, Human Needs, Self Actualization, H...