петък, 16 октомври 2015 г.
петък, 2 октомври 2015 г.
Синдромът на Адели
Кадър от филма ”Историята на Адели Ю.” (1975) на режисьора Франсоа Трюфо
с участието на Изабел Аджани
През пролетта на тази година се навършиха 100 години от смъртта на Адели Юго – дъщерята на великия френски писател Виктор Юго, автор на „Клетниците" и „Парижката света Богородица".
Адели е петото дете в семейството на световноизвестния французин. Нейната история дава повод на психолози и психиатри да дадат името ѝ на синдром, описващ опустошителната и страстна, но, уви, несподелена любов, която преживяват някои дълбоко емоционални личности.
Терминът „Синдром на Адели“, макар и да не е с официален медицински статут в психиатрията, е придобил широка популярност. Още
Връзки:
СИНДРОМ НА АДЕЛИ: ПРИЧИНИ, ПРИЗНАЦИ, МЕТОДИ НА БОРБА. СИНДРОМ НА АДЕЛИ: СИМПТОМИ. МЕТОДИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА СИНДРОМ НА АДЕЛ
четвъртък, 1 октомври 2015 г.
понеделник, 28 септември 2015 г.
Джеки Стоев: Опасна е комбинацията между социализъм и български национален характер
.jpg?token=31ed53ff7a127273cb80e45c43799e09)
"...комбинацията между социализъм и български национален характер е много страшна. Защото българинът е много податлив към аморалност. "
"...Лъжата ни е вродена, натъпкана е тук, вътре в нас."
Към целия текст
петък, 18 септември 2015 г.
Николай Слатински. Какъвто нашият народ, такава и демокрацията ни
Българският народ не желае Демокрация – но такава, която е пълноценна и пълнокръвна, а иска да живее в управляема с твърда ръка анархия, под която управляема анархия той разбира Ред;
Българският народ не желае Свобода, щом тя не му е поднесена на тепсия и не е мъничка, частична, стигаща му да си я кара както той си знае, с хляб и зрелища, а е тясно свързана като скачени съдове със Сигурността и трябва ежедневно да се търси и намира - с труд и почтеност - баланс между Свободата и Сигурността;
Българският народ не желае да е Общество, да е жизнен организъм от отговорни и отговарящи за себе си и за житейските си стратегии хора, а си иска да е стадо с овчар и охраняващи го овчарски кучета, при това да е стадо овчедуушно, без черни овци и без такива, които не блеят в общия хор;
Българският народ не желае Европа, ако тя не е шведска маса и с даром субсидии, фондове и келепири, ами изисква от него принадлежност, съпричастност, жертви и морал, и отгоре на това настоява за продължителни, съзнателни, упорити усилия за нормализиране, демократизиране, модернизиране и европеизиране на държавата, обществото и всеки един от нас…
Не, не и не - както и да пъшка, панкя, жали, хленчи и стене българският народ, той не само е функция на социалния контекст, в който живее – той също така и създава този социален контекст. Не само както живеем, такива ставаме, но и каквито ставаме, така живеем.
Ние ставаме все по-лоши и все по-зли защото живеем все по-лошо и все по-зле, но също така и живеем все по-лошо и все по-зле, защото ставаме все по-лоши и все по-зли.
Каквато демокрацията ни, такъв и нашият народ. И какъвто нашият народ, такава и демокрацията ни…
Даже второто от горните две изречения за мен е с по-висока степен на вярност и приоритет. Абсолютно съм убеден вече в това.
Ето защо ще приключа този текст именно така:
Какъвто нашият народ, такава и демокрацията ни, такъв ще бъде и настъпващият еднопартиен тоталитаризъм…
Към целия текст ...
Абонамент за:
Публикации (Atom)