ЛИЛИЯ СТАРЕВА: “ПУ, ПУ, ПУ, ДА ЧУКНЕМ НА ДЪРВО

 
Пу, пу, пу, да чукнем на дърво!
 
Дървото е, може би най-първата рисунка на децата, заедно със слънцето. Знак и символ е на магия, вълшебство, основа за философски трудове  и приказна митологема, стълб на разбирания за устройството на света, остновен атрибут на празниците на българина – календални и семейни. И поради толкова богатство от образи и символи, надали може да има завършен образ в което и да е изследване.  Във фолклора по чуден начин се преплитат философия и религия, мит и легенда, ритуал и магия профано и сакрално в присъствието на дървото в бита и празниците на българина. Можем да видим как осмисля празничните ритуали, как благославя и защитава в тях.  Можем да тръгнем от изначалната философска представа за възникването на света и неговата подреденост, в която дървото заема централно място. Можем да изследваме връзката му със стари езически вярвания и  след това с християнската ни вяра. Или да погледнем направо строежа на човешкото тяло и да потърсим приликите и връзката с дървото на символно ниво.  Но колкото и надълбоко да стигат откритията във всяка област, те няма да могат да да стигнат докрая, както няма да могат и едно без друго. Във фолклора символите се преплитат, просто присъстват заедно без да търсят научно обяснение. По интуиция и тънка чувствителност към света наоколо старите българи са умеели да свързват  символите и да ги прилагат в своите вярвания и ритуали.  Дървото в тях присъства навсякъде. В празниците е сакрално, в приказките е вълшебен  сюжет, в песните – част от представата за човешки двойник. Младите се сравняват с младо дръвче, болните със сухо дърво, старецът на голяма фамилиа –  с дърво столовато. Воблеклото дървото е избродиран знак –амулет и благослов,  в лечебните практики -  магически ритуал и надежда за оздравяване. Дървото като огън, като вестител и връзка между световете, като здраве и жизненост ... Дървото  в годишните времена, строежа на нов дом... Ще се опитам да подредя малка  частица  от присъствието на дървото символ в разбиранията, вярата и празниците на народа ни.
 
СВЕТОВНОТО ДЪРВО
е един от най-древните и важни образи, нарисуван от митологическото съзнание на древните хора.  Както за децата дървото е любим обект за рисуване, така и за древните хора – деца, дървото се е оказало най-добрият начин да изразят себе си и целия непознат, но близък космически свят. В детските свои рисунки, те успяват да пресъздадат в различни форми универсалната концепция за света. Невероятно, но са го сторили. 
Заради различните негови „лица“, дарове, го наричат дърво на живота, на плодородието, на извисяването, небесно дърво, шаманско, мистическо, дърво на древно познание, световен център, ос, стълб, световен човек, първочовек, храм, триумфална арка, обелиск, трон, крепост, стълба, кръст... Колко имена само! Какво огромно разнообразие на културно-исторически и митологически образи!
Може да се каже, че образът на световното дърво възниква на границата на световете. Идва да обозначи, че тя  е вече прекрачена, че на мястото на хаоса идва ред, че нещата имат своята ценностна значимост и опозициите добро – зло, горе – долу, небе – земя, вече са осъзнати и създадени. Триизмерността  по вертикала също е „на лице“ и образът на дървото я показва ясно. На върха са птиците, често орелът е там. В средната част има кон, елен,  рядко пчела и доста по-късно в средата се появява човекът. Най-долу, в корените са създанията на хтоноса  – змей, жаби, мишки, бобри видри, риби, фантастични и  страшни чудовища
Хоризонтално световното дърво структурира света наоколо, най-вече около ствола – средата. Затова и най-често от двете страни на ствола са човешки фигури /митологични герои,  светци, жреци/ или създания, свързващи хората с горе или долу /елен/. Ако вертикалната структура е свързана с космологичното разбиране за света, хоризонталната се отнася към земните ритуали и техните участници. Всички ритуали като основна сцена изобразяват благополучието, плодородие, потомство, богатство на хората. Самият ритуал е възпроизвеждане на мита. 
Хоризонталните плоскости,  в които се разполага митът – послание, са кръг и квадрат. Ако е квадрат – всяка от четирите му страни показва посоките на света. Хоризонталната структура позволява да се различи усвоеното място, пространство, което наричаме култура от  неусвоеното, хаоса, дивото, което наричаме хтонос. 
В известен смисъл и в определен контекст световното дърво е модел на културата като цяло, символ и образ на цивилизацията, изтръгната от природния хаос. Моделът задава норми, съдържа в себе си набор от митопоетически числови константи, подрежда космическия свят.  Той е триизмерен по вертикала,  с триада божества, има по трима приказни героя и т.н. Като образ на абсолютното съвършенство всеки динамичен процес предполага възникване, развитие и завършване. По хоризонталната ос числото е четири – четири посоки на света, четири сезона, четири космически века....
Седем, пък е сборът на статичното и динамичното, на  3 и 4 и всичко, което те изобразяваха на световното дърво. Седем са дните на седмицата.
Умножени пък едно с друго, дават месеците на една календарна година.12 дни са необходими на всеки слънчев преход, граница,  в календара, за да се осъществи той безопасно.  В духовен план 12 са апостолите Христови.
Не малко факти показват, че представата за световното дърво е съотносима с общия модел на брачните отношения и още по-широко – с приемствената връзка на поколенията. При един малочислен народ в Далечния Изток /нанайците/ световното дърво се изобразявало задължително на сватбените халати. За да изрече в образ това, което очакват всички от невестата –  раждане, плодовитост, деца, продължаване на живота.
Всеки род си имал свое дърво, в клоните на което се раждала душата на човек, след това се спуска като птичка на земята и влиза в жената от този род.
Дървото на живота  е един от вариантите на световното дърво.  Осмисля се като култ към майчинство и плодородие. В много традиции се представя като женски образ. В различните култури се появява различно, обикновено в дървета, чиято продължителност на живота значително превишава тази на човешкия. Най-често това са  дъб, кедър, върба,  ябълка... В корените на върбата  е полегнал змей, в клоните й пеят птици /Шумерския епос за Гилгамеш/.
Скритият смисъл на неговия образ е животът, висша цел – безсмъртието. Притежава жизнена сила, вечен живот. Плодовете му – ябълка, нар... също са символи на безсмъртие. В корените му е скрита жива вода. В превод от староеврейски името Ева, заради която човек е изгонен от рая, означава живот. В известен смисъл може да се каже, че на земята точно тя, Ева, жената, е тази която дава живота и осигурява безсмъртието. Сякаш самата тя става заместител на дървото на живота. Силната, раждаща, осигуряваща възпроизводството на човешкия живот жена. Ева! Първата най-главна богиня! Почитана дълги дълги години, епоха, която историците наричат „матриархат“. Изключително интересно съвпадение. И пряко обяснение защо толкова често присъства в празничните ритуали.
В славянската митология корените на дървото оплитат цялата земя, а клоните му застилат небето.
 
. “Пу, пу, пу, да не чуе дяволът!” Дървото – врата между световете 
Защо  очакваме дървото и почукването по него да защити доброто, което искаме да споделим от лошото, което винаги е нащрек да чуе и попречи. За изследователите, това е защото световното дърво  е чудна, но все пак възможна връзка между световете. Короната му опира в облаците и общува с небесните създания, корените му се спускат дълбоко, дълбоко надолу, достигат в подземните владения и знаят какво замислят техните по-често страшни за хората обитатели. Дървото е в основата на живота – на неговото създаване, поддържане, устройство на света и връзката му с човека е  съдбовна..
 
Дърводелецът Йосиф
Дали е случайно, че Йосиф, съпругът на Богородица  е бил дърводелец? Все повече си мисля, НЕ. Защо НЕ? Защото ако наистина дървото е връзка между световете Йосиф дърводелецът има за своя мисия в живота си да закриля и помогне на Мария Богородица да роди Младенеца,който трябва да приближи земните люде към небесните селения и законите там.
 
Дървото в празничния календар
 
ИГНАЖДЕН
Дървото носи щастие и от  всичко по много на Игнажден. Носи го първият гост влязъл в дома. Нарича се полазник. Чака се с радост и се посреща като скъп гост. Той идва рано. Рано са станали и всички от семейството. Поздравява с “Добро утро! На много весели години! Да ви е честита младата година!”. В ръката си задължително носи нещо, добре е това да са шумки, дърво, трески от дръвника. Защо точно от дърво? Сигурно заради многото листа и трески, които могат да се превърнат в благослов за много. А може би и заради изначалната вяра за сакралната принадлежност на тези листа и трески, като докоснати от небесното, като благословени от него.. 
 
БЪДНИ ВЕЧЕР
Бъдни вечер е вечер в която се бди да се роди Младенеца и заедно с него да се защити бъдещето. Най-свят символ на вечерта е бъдникът. – горящо в огнищата дебело дъбово или крушово дърво. Символизира световното дърво, изобилието, което то дава и ролята му да свързва небето и земята, да бъде път към света на прадедите. Огънят и космическото дърво като връзка между небето и земята, са в основата на всички чудеса вечерта. Тази нощ огънят от бъдника  трябва да даде светлина за бъдещото, но и да събере хората в бъдната нощ, да пазят  връзката с небесата. Светлината за нейните обитатели е светла пътека към домовете на хората. Дървото – свят е святата жертва, която носи подородие, дава знаци за бъдещето и учи хората да разчитат послания от различни световни посоки, от шумолене на листата, полъха на  вятъря, догарящите въглени. От целия вълшебен космически свят.
Малки коледари с дрянови пръчки в ръка обикалят домовете и благославят „Да сероди, да се роди, дето рало ходи и дето не ходи“.
 
КОЛЕДА И НОВА ГОДИНА
Всеки жест, знак, слово на големите ни празници е магически. Портите на световете, горе и долу, са леко открехнати. Създанията небесни, но и от долната земя, виждат, чуват, знаят какво правят хората от средната земя, как ги почитат. И решават как да ги наградят или подминат. Думите могат да се чуят, знаците да се разчетат, пожеланията и благословиите да се изпълнят. Още повече това важи за Коледа и Нова година. И предците ни не са се страхували да общуват със световете. Да гледат с надежда нагоре. Да казват с трепет „Ела, Боже да вечеряме“, да канят светците, от които се страхуват и обичат на трапезата си, да изричат думите молитви и благослов, да показват с действия желанията си. Ритуалите приличат на детска игра, каквито всъщност били някогашните хора – деца в центъра на един огромен триизмерен свят.  Деца, със самочувствието , което остарелите техни предци от днес, сме загубили. Нямаме три свята, имаме си само нашия, среден земен човешки свят. 
Знак за предизвикване на плодородие на Коледа може да направи първият, който стане от празничната трапеза. Прави го пак като на игра – ходи приведен  като отрупано сплод дърво. Какъв по сигурен образ на изобилието от отрупано с плод дърво. И какъв по сигурен вестител от дървото.за небесните обитатели.
Орех
Магия за плодородие  може да направи и малко момче юначе като се закани с брадва на нераждащо плодно дърво. Трябва само някой друг кротко да му каже: Не го сечи, то догодина ще започне да ражда!Казват, че наистина така се получавало. Следващата година дървото се отрупвало с плод. Дали защото се е уплашило, дали за да не сърди хората? Кой знае! Забравили сме езика и жестовете на дървото. Ритуалът се нарича „Трифоносване“ и на Трифоновден пак има същия ефект.
 
Коледуване
Една от основните цели на коледуването е по своеобразен начин да се оповести раждането на ново състояние на вселената, подреждането и организирането на света. Затова в голяма част от коледарските песни е запазен образът–символ на световното дърво, а предсказаното в тях звучи съдбовно. 
Не само песента, но и с удрянето на дървените си тояги  коледарите сякаш чукат на небесната порта, подготвят обитателите отвъд да чуят надеждите на всеки от дома – дядо, стопанин, майка, млада невеста, моми и момци, малки деца....  Тази е и ролята на сурвакниците на малките сурвакари.
 
Сурвакари
В деня преди Коледа тръгват да благославят със сурвачки - пожелания /сурови дрянови клонки/ и малките коледари /деца от 4-5 до 11-12 г./  Затова и денят наричат Малка Коледа. Ще ги видим отново на Нова година, Васиьовден или Сурва. Дряновата сурвачка в ръката на детето е пряката връзка с небесните създания.  Тя ще им предаде благослова на детето за радостт, здраве, блага и късмет. Ще чуят те думите му, ще изпратят своите дарове.
Сурвакарите благославят и наричат за живот, здраве и плодородие: “Пълна къща с дечица, Пълна кесия с пари, Пълни обори със стока”. С дрянавата пръчка удрят по гърбовете подред по старшинство всеки член от семейството и наричат:
 
”Сурва, сурва година,
Весела година,
Златен клас на нива, 
Зелен грозд на лозе,
Жълт мамул на леса,
Червена ябълка в градина,
Пълна къща с коприна,
Живо-здраво догодина,
Догодина до амина!” 
 
Благословията им се нарича още “блаженка”, “слава”, “молитва”, “сорвакия” и е всъщност вербална магия - изреченото слово, пренесено през вълшебната дрянова клонка , да бъде чуто и да се сбъдне. И още, в опасните дни от Коледа до Йордановден, когато земята е на решето и по нея бродят опасните същества на отвъдното, каракондули и  техни побратими, сурвакалите  със своите дрянови сурвачки, са най-страшните им врагове и защитници на света от злото. Казват, че караконджото се появява точно в този ден, или когато се прекади трапезата на Бъдни вечер. Злото  броди в тъмните нощи до Сурваки, или докато децата не извикат “Сурва, Сурва”. И ако за човек суровата дряновица е здраве и живот, за обитателите на тъмнината и страшна.
От този, който пръв дойде на гости или да сурвака, зависи късмета на къщата. Той трябва да е с добри намерения, да му върви, да е с лека ръка и добро сърце. Точно такава ръка трябва да държи сурвачката, чиста и лека. Като ръка на дете!.
 
Обикновено свързваме с децата сурвакането  Но  и майките го правят. В  Родопите със сурова клонка от дърво майките рано- рано сурвакат децата си, а после и всички от дома. Да за здрави, жилави като клонката, издръжливи на болести и труд. Да поемат от жизнеността на клонката. Чудна вяра за единността на природата, от която сме част. За това как се предава топлина и здраве от дървото на човека. Силна е вярата на народа ин, че дървото може да предаде своята енергия, топлина, живот,здраве на човека, който го прегърне, застане до него, почувства се свързан с него. Някои от празниците ни и лечебни пракитики са свързани с тази вяра.
 
И  човек може да предаде на дървото изобилие и плод. Правят го пак жените. Ако тази, която е месила празничната пита,  прегърне с тестени ръце плодно дърво, или дори само го полее с вода, в която е измила точилката, с която е месила хляба, то пролетта ще роди  в изобилие. Някога човекът е  бил  сигурен че дърветата имат душа. С годините е спрял да вярва.
 
Сурвакница
Прави се от клонка от дрян /или слива/, символизираща връзката с дървото на живота. Дрянът е символ на дълголетие, сливата - на изобилие. Украсата е свързана  с характерния за региона основен поминък, с червена и бяла вълна /символ на любовта, чистотата, женското начало/, люта чушка /символ на мъжкото начало/, с наниз пуканки или сушени плодове /трябва да осигурят плодородие и изобилие/, малки кравайчета, дребни парички /за финансово и стопанско благополучие/. В по-ново време се  украсява и с различни станиолови, разноцветни хартии. Всички те, елементите на украсата, са символи на нашите желания.
 
 
НОВА ГОДИНА, ВАСИЛЬОВДЕН, СУРВА!
 
Как се вика орисницата
В нощта срещу Васильовден едно младо дръвче, фиданка, може да ни срещне с нашата орисница. Вярва се, че тя ще предскаже в съня нещо добро или ще отмени записани в тефтера й нещастия. Вълшебната връзка може да направи младо дърво, фиданка. Който иска, без да излиза от двора на къщата, разклаща дървото и казва: “Фиданке, фиданке, фиданке, аз клатя тебе, ти разклати гората, да разклати земята, земята да разклати небето. Дали е на небето, дали е на земята, дали е в гората, дали е в полето, помоли моята орисница да дойде тая нощ, да се видим с нея, да си похортуваме, с поклон нозе да й целуваме!” Повтаря се три пъти, като не се дърпа дръвчето много силно. То не трябва да изпука, защото работата няма да стане. Към вълшебната молба – баилка всеки може да прибави свои съкровени въпроси – за любов, женитба, богатство, кой каквото  му е на сърце. Трябва обаче много да внимава да не употребява думи, свързани с вода, чешма, река, езеро, кладенец, воденица, беда, море и т. н. – за да несе удави орисницата, преминавайки ги. Това, съвсем ясно, ще донесе нещастие, на тези, които е орисала.
 
ЙОРДАНОВДЕН
На Йордановден е време да се събере пепелта от бъдника, горял през дните от Коледа до Великден. Тя може да покаже плодородието на дома и селището. - ако дървото - свят изгори и стане на пепел, годината ще е добра и плодородна.
И също, ако се хвърлят трески от бъдника в лозята, те ще раждат, ако – в реката, тя ще донесе здраве и дълъг живот.
 
9 МАРТ, БЛАГОВЕЩЕНИЕ, БЛАГОВЕЦ 
Вярва се, че нощта срещу празника всяко дърво или растение навежда връх, за да целуне корените си и оттогава започва да расте. Да целунеш корените си, за да започнеш да растеш. Каква красива картина, философия и доброта!
 
СИРНИЦА
Сирница е празник на огнени ритуали, в които горящото дърво носи вести, поддържа светлината на слънцето, част от нея е. Памтящи клади, които прескачат младите за здраве, горящи огньове по високите места, които защитават от град и бедствия нивите и селището. Запалени кошове, намазани с катран. Наричат ги  “оруглици” /.  “Оратници” /дърво, разцепено и набъркано със слама, която се пали и върти/, “олелии” /въртящо се запалено каче с катран/.И най-любимите на младите – огнени стрели.  Вместо любовни обяснение в двора на любимите се хвърлят запалени стрели от див дрян /”чавги”, “перници”, “лугачки”/. Всяка, естествено, се радва да получи повече светещи признания.
Огнените стрели са лъчите на слънцето. “Оратници” символизират движението на слънцето  и слънчевата енергия. Запалената слама на върха на специалните прътисимволизира световното дърво и слънцето над него.
 
СПАСОВДЕН
Вярва се, че от Велики четвъртък до този ден душите са били на свобода, бродели са по земята ни, кацали са по цветята и дърветата. Вече им е време да се прибират, вратата към отвъдното, леко открехната, е на път да се затвори и границата отново да е ясна и непреодолима. В ролята си на връзка със света на душите влиза дървото – орех. С орехови клони се мамят душите, за да се приберат отново. На някои места до този ден не се ядат череши, чак като си отидат гостите, това вече е възможно. 
 
Гергьовден
Гергьовден е ден – магия за всичко. И, разбира се, за любов и здраве.  Младитевръзват люлки по дърветата. Най-добре на ореховия клон, за да усетят от неговатамагическа сила и жизненост.
Добре е децата да се премерят. Но кантарът трябва да се върже да младо, силно дърво. За да предаде младостта и силата си на този, когото мерят.
Болните се провират три пъти под корените на вековно дърво. Провирането, преминаването през някакъв отвор, преобръщането е магически начин за избавление. Трябва да означи преминаването от болест към здраве, от беда към спасение, от света на душите в света на живите. Провира се през дреха, пояс, платно, между корените на вековно дърво. Практиката лекуване чрез провиране е много използвана в народната медицина. Най-сигурно, обаче, преминаването към здраве е през корените на вековно дърво.
 
27 ЮЛИ, СВ. ПАНТАЛЕЙМОН
По странджанското Черноморие болни и сакати палят свещи по клоните на смокиновите дървета, под  които са пренощували
 
 
В семейните празници
 
Дървото е на всички етапи от човешкия живот. Дървена люлка ще го залюлее в първите му земни дни. Под цветно и плодно дърво ще обръснат младоженеца и сплетат бъдещата невеста. В дървен ковчег ще изпратят изживелия дните си на земята човек. 
В народната поезия се пази и митологемата дърво – човешки двойник. Младите се сравняват с младо дръвче, болните - със сухо дърво, старецът на голяма фамилия – със столовато дърво. 
Човешкото тяло е също сплит от магически символи, които активно се използват във всички вълшебства и магически ритуали. То е символ на световното дърво, на триизмерния вертикален свят – горе, среда, долу. Съдържа и балансира полюсите ляво -дясно, близко – далечно. Поясът дели горната от добната половина на тялото. Горната е свързана със слънцето и небето, долната с мрака и ада. Предната част е страната на светлината – задната на тъмнината. 
 
 
РАЖДАНЕ
Дървото е свързано с невидима магическа нишка не само с хората наблизо, но и с неродения още човек. Може да защити бъдещата майка от тежко раждане, може да дари детенцето със стройна снага и здраве, да му предаде своята собствена красота, може да му помогне и защити от болести в тези първи най-важни негови дни на земята.. 
В къща с бременна жена, слагат дърветата в огнището с върха надолу, за да не се роди детето наопаки /седалищно/.
Ако открадане бременната право дърво от от нечий двор, детенцето ще е право и стройно като дървото.
Ако бременната застане под ябълково дърво в градината вечер и погледне нагоре към клоните зиме или плодовете му, лете, бузките на детето ще са бели и червени.
Плацентата на родилката се заравя в градината под плодно дърво, веднага след изваждането, а част от нея се хвърля в огнището, за да оживее детето.
 
Около 40-ия ден детето може да заболее от “детишко”. Ако това стане бащата трябва да намери младо дръвче в гората, да го разцепи на две, майката да промуши през процепа детенцето си три пъти и да го преповие, а старата ризка да остави на дървото. Обредът се изпълнява  при пълно мълчание и после двамата родители трябва да се приберат у дома пак при пълно мълчание.
 
СВАТБА
Магията на дървото да свързва световете и предава желания е навсякъде в сватбения ритуал. За плодовитост, за връзка щастлива и единствена, за здраве, дълголетие  и любов, за предпазване от беди. Наред с иконите, на места канели на сватба три плодни дървета. Сипвали в корените им капка вино и казвали навярно тихо  в себе си, елате при младите, елате с плодородието, жизнеността и красотата си.
Сватовниците носят сливови или от друго плодно дърво пръчки. Плодното дърво, особено сливовото, е символ и пожелание за плодородие.Елховата клонка в зимния период замества овошките.
Кумовото дърво е пряк символ на световното дърво, на космическата връзка между световете. 
Дръжката на сватбеното знаме е от дрян, за да предаде на бъдещото семейство здраве, жизненост, трайност. Овощното дърво пък е символ на плодовитост. Отсичането й отведнъж е магически знак, “да не повтори” с брака.
Шипката предпазва сватбата от вредоносни влияния.
В   ритуалното месене на хляба с част от водата за месене месачката измива ръцете си до плодно дърво или трендафил. Остатъка от водата хвърлят на покрива или на плодно дърво, за да са плодовити младоженците, като зълвата на три пъти прехвърля вода над клонче от дървото.
При бръснене, младоженецът сяда на трикрако столче насред двора, на дръвника или под ябълково, или въобще, плодно зелено дърво, на “зелена морава, където не се стъпва”.дават му да пие вино от купа, на дъното на която са сложени орехови ядки /орехът е символ на дървото на живота и дълголетие/.
Като влиза в двора  на новия си дом невестата отива на дръвника и пресича с брадва, решително като клетва и отведнъж, едно дърво - за да не се жени повторно.
Булото на невестата се сваля на двора под цъфнало дърво. Разбулването става със сурова пръчка от плодно дърво, трендафил или шипка, лозови пръчки. Трендафилът и плодното дърво предсказват здраве, любов и плодовитост. 
 
Дърво за любов
Някъде е прието младоженците да ходят в гората заедно за дърва. Те донасят дървото, с което се разгаря пещта и се надяват огънят, който се разгаря между двамата, никога до не угасва. 
...
Вярвания 
Който отсече дърво или клон от дърво, близо до параклис или друго свято място, ще умре, защото в него седи светецът.
Бременна жена не сече дърво. На лошо е. 
Ако невестата изпере брачната си риза напролет, като цъфнат дърветата, ще цъфти и ражда като цвете или като плода, който те ще дадат.
 
СБОГУВАНЕ
Световното дърво, като връзка с душите на мъртвите, се проявява задължително в погребалните ритуали, в честата практика на гроб на неженени, т. нар. “погребение – сватба” да се сади дръвче.
 
 
РАЗЛИЧНИТЕ ДЪРВЕТА
Босилек
Вечнозеленото растение, което е задължително за сватбените китки и венци, символизира дървото на живота, връзката между световете, организираността и подреждането на света по вертикала.Както е подреден светът, така да подредят младите и своя нов дом, нов живот.
Върбата трайно се свързва с Входа Господен в Йерусалим. Неделята от която започва една седмица в която страстите се сменят от Осанна до Разпни го, избухват, обичат и мразят, прегръщат и разпъват Спасителя. Символ е на бърз растеж и ранно разлистване.
Бук – от “бучи” – дава мощ и пролетни сили.
Габър – символ на здраве и издръжливост. С клонки от габър препасвали кръста си, да не ги боли по време на жътва.
Дрян 
Счита се от народа за най-здравото дърво след чемшира, затова е символ наздраве и дълголетие. Той цъфти рано и това е връзката му с младостта и радостта.Основна обредна функция има в целия новогодишен празничен цикъл, както и в сватбените ритуали.
Дъб 
Предците ни от Поволжието са смятали дъба за дом на боговете. По късно този божествен дом ще го видим в стилизираното дърво или цвете. От двете му страни пеят птици /Ихтиманско, Самоковско, Дупнишко/. Може дори да го открием в два коня и между тях борче. Различни стилистични модификации на една идея – този голям и свързан свят от който ние сме част. Горе, долу и в средата.  Човекът между корените си под земята и небесното пространство на богове, ангели, закрилници на доброто в този свят. И в тази здрава връзка която държи световете, открива своето човешко тяло, стройно, устояващо като дъба – свят на бури и ветрове, на болки и страдания, на сили, които се мъчат да го превият, пречупят, но не успяват.
 
Леската е свещено дърво за змията. Сок от леска, както и листата й, лекуват от ухапване. Добре е също да не се произнася името на змията, а да се нарича с табуираните “Шаро”, Анаста” и пр.
Рана от змия се лекува с листа от ясеново дърво. Вярва се, че явор, ясен и леска /лешник/ притежават вълшебна сила да прогонват змии, змейове и самодиви.
 
Лоза
Според един апокриф /Откровение Варухово/ лозата е посадена в Рая от АрхангелСатанаил, който по-късно станал сатана. Затова и природа й е двойна  – райска е, но и дяволска в същото време. Това е дървото на прегрешението и Бог го проклина зарадинамесата на сатаната.
В християнското изкуство лозата е  дърво на живота, а гроздето – на надеждата за щастливия отвъден свят. В Евангелието Христос е сравнен с лоза, а учениците му –  с лозови пръчки /Йоан 15: 1-8/.
 
В древен Рим и Гърция вярвали, че орехът увеличава плодовитостта. Някога, когато по време на големия потоп, Господ хапвал орехи. И черупките от тях станали спасителни ладии за малцината, избрани да се спасят. 
 
Плодно родовито дърво – дюля, слива, круша, ябълка…
Тези дървета раздават щедро своято плодовитост. Прехвърлят я чрез различни магически ритуали, апонякога и неведимо, върху хората, носят радост в живота им, плодовитост, цъфтеж. 
За строителствоне се използват и плодни дървета, които са дар Божи. С тях се отбелязват местата на камъните за темел, които след началото на строежа се запазват.При завършване на строеж се прави дар на къщата – кръст от плодно дърво, обърнат на изток, на който с червен конец е завързана китка или венец. При окачването на кръста на покрива и при освещаването, “чисти” дървета и цветя поемат ролята на добър вълшебник, предпоставящ добруване на всички от дома.
 
Първата зеленина
Държането на зелени клонки в ръце може магически да пренесе тяхното  плодородие, цъфтеж, свежест, зеленина, жизненост върху хората, животните, дома, на всяко място, на което се поставят и до което се докоснат. Те имат вълшебната сила да пренасят пролетта, живота и неговия вечен кръговрат.
Особено магическо е действието на първата зеленина. Откършената шума на Гергьовден се пази за здраве през цялата година.
При обредното обхождане на нивите на Гергьовден, стопаните бодват в тях букова пръчка, върбова, зелени клонки или листа. По тях силата на природата, напъпила за живот и плод, се пренася и върху земята.
Жените, които ги боли кръст, се препасват със зелени клонки, за да им мине болката. Моми и ергени се препасват, за да са жизнени и здрави.
 
Ябълка, дървото в рая, забранения плод на познанието, заради който човек бил изгонен от Рая и натирен на земята да се труди и в мъка да изкарва хляба си. 
Ябълката свързва света на живите с царството на мъртвите. Смята се, че Архангел Михаил взима душата с този плод. Ябълки слагат и в специална торба до мъртвеца. Тях той трябва да занесе на своите роднини, починали преди него. Ако умре неженен, цяло малко ябълково дръвце, “уруглица” се забива на гроба вместо кръст. То е  отсечено до самия корен и на заострените му клони се слага по една “позлатена” ябълка. Уруглицата  върви с душата по пътя й към рая. Когато изсъхне, се разделя с нея, защото не може да влезе през вратите на рая, те са отворени само за душите. Това е всъщност интуитивното прозрение на идеята за световното дърво като посредник между двата свята, като част от приобщаването към света на праотците ни. Св. Петър е пазачът на райската градина, затова на него се принася в жертва ябълка, Петровка. Ябълката е плода от райската градина. Около ябълковото дърво в Рая кръжат като мушици душите на децата. Само когато майките им раздават на земята, светецът им позволява да си хапват от плодовете на райското дърво.
От ябълка се правят поливки за лекуване на различни болести. Ако бременна жена иска да роди здраво дете с червени бузки трябва да излезе след залез слънце и да погледне към ябълковото дърво през зимата, или плодовете му през лятото и тогава всичко ще се получи точно както си го е пожелала.
Плод от ябълка не трябва да се оставя неприбран на дървото през зимата. Ако сняг затрупа ябълка на дървото, късметът на къщата ще се стопи като снегът през пролетта.