Произхожда от архипелага Сокотра в Индийския океан. Името му произлиза от червения сок, който изпуска.
Първото описание на драконовото дърво е направено през 1835 г. от генерал-лейтенант Wellsted. По това време той участва в експедиция на Източноиндийската компания за проучване на остров Сокотра. По-късно, през 1880 г. , шотландският ботаник Isaac Bayley Balfour му дава името
„Dracaena cinnabari“. Драконовото дърво е застрашено от изчезване и за него се полагат много грижи, както и за цялостната уникална флора и фауна на архипелага Сокотра, която е част от световното наследство.
Приложение: от древни времена от дървото се събира пурпурно червена смола, наречена драконова кръв, която се използва широко и до днес.
Интересно: Италианските майстори на цигулки използват смолата като лак още от 18 век и до днес.
Името му идва от червения сок, който тече от растението, смятан от местни жители за кръв на дракон.
Най-характерното за драконовото дърво е видът му - често е оприличавано на чадър, заради зелената корона от гъсто разположени клони.
Клоните са дебели и здрави и на много места по дължината се разделят на две части и създават тази уникална форма на растението.
Интересно е, че всички листа на дървото се сменят едновременно, на всеки 3 – 4 години.
Продължителността на живота на драконовото дърво може да надмине цели 400 години!
Друг любопитен факт е, че още през 18 век смолата от това дърво е била използвана от италианските лютиери като лак за музикалните инструменти, а днес все още продължава оцветяването на цигулките, с помощта на драконовото дърво
БНР
——————
Soqotra's Misty Future
Less than 250 kilometres off the Horn of Africa lies the forgotten island of Soqotra, for centuries home to some of the world's most bizarre plants. Can the island join the 20th century without destroying itself, ask Diccon Alexander and Anthony Miller in the following text taken from an article originally published in New Scientist in July 1995.
Perhaps the most strikingly primitive plant is the dragon's blood tree (Dracaena cinnabari), sometimes called the "inside-out umbrella tree" because of its strange shape. Its nearest relative is the dragon's blood tree of the Canary Islands, also a relic of an ancient flora. Twenty million years ago the trees stretched from the Canaries, through the Mediterranean region to Southern Russia.
Legend has it that the tree sprung up from congealed blood shed by a dragon and an elephant as they fought to the death. Cinnabar, the crimson red resin from the tree's leaves and bark, was highly prized in the ancient world. It was used as a pigment in paint, for treating dysentery and burns, fastening loose teeth, enhancing the colour of precious stones and staining glass, marble and the wood for Italian violins. Although it no longer has a commercial value, cinnabar is an important resource for the 40 000 people who live on Soqotra. They use it to cure stomach problems, dye wool, glue pottery, freshen breath, decorate pottery and houses and even as lipstick.
Сокотра е може би най-прочута с дърветата си, идеално адаптирали се към горещия климат и силните ветрове. Звездата сред тях е драконовото дърво (Dracaena cinnabari), известно още като драконова кръв, заради тъмночервената смола, която отделят плодовете му. Тя е била позната на древните римляни и се споменава в техни източници от I век, но островът е важен център за търговия с продукта поне от времето на египетската династия на Птолемеите (305-30 г. пр.Хр.). В античността „драконовата кръв“ е била широко използвана в Средиземноморието като боя и лекарство.
В долния си край стъблото на драконовото дърво от Сокотра изглежда нормално, но после се разклонява в гъста плетеница от дебели, напомнящи пръсти, клони, увенчани с дълги, тесни и още по-гъсто разположени листа. Те придават на короната чадъроподобен вид, а цялото дърво си прилича на гъба. Въпреки че е широко разпространено, драконовото дърво е застрашен вид заради човешката дейност и все по-упоритото засушаване на острова. Най-добре запазеният му ареал е на скалистото плато Рокеб ди Фирмихин.
Само тук вирее и краставичевото дърво (Dendrosicyos socotranos). To е от същото семейство като краставиците (семейство Тиквови) и е единственият му дървесен представител. Формата му също наподобява краставица, а оскъдните клони и листа връщат спомена за прическата на ранния Сийл.
Местната пустинна роза пък (Adenium obesum socotranum) е наричана бутилково дърво, заради тумбестия си ствол, от чийто горен край обикновено стърчат няколко клона, цъфтящи с розови цветове. Един посетител на острова през XIX век го нарича „най-грозното дърво в света“, но всъщност формите му са по-скоро забавни. Сухият климат кара бутилковото дърво да събира вода в стъблото си и да расте дори на голи скали. Неблагоприятните условия не му пречат да е много по-голямо от разновидностите на пустинната роза в близките Африка и Арабски полуостров.
Пустинна роза се нарича бутилковото дърво с тумбест ствол и розови цветове. Getty Images
На Сокотра има и цели гори от тамянови дръвчета. Рядката ароматна смола, използвана при религиозни обреди и в парфюмерията, се добива, като кората на дърветата се разсече. Изтеклият от нарезите млечен сок се втвърдява под влиянието на въздуха, за да се получат жълтите парченца тамян, наричани „сълзи“. Според някои изследователи именно Сокотра е родината на тези дървета, откъдето те били пренесени в континентален Йемен, а оттам – разпространени в Сомалия, Етиопия и Индия. С течение на времето тамянът добил изключителна популярност и като универсално лечебно средство.
Още от древността като парфюм и с медицински цели се използва и смолата на едно друго местно дърво – смирната. Именно тя е причината елинистичният свят да обърне внимание на Сокотра. Интереса към нея разпалва Аристотел, който някъде около 330 г. пр.Хр. съветва ученика си Александър Македонски да колонизира острова заради изобилието от лековита смирна и алое.
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар