Трансформацията на Папесата във Висшата жрица в Таро
Ивайло Саралийски
департамент „Изящни изкуства“ докторант към програма „Визуално-пластични изкуства“, НБУ
Откъс от публикацията:
Това изследване се фокусира върху трансформацията, произхода и сложната история на Папесата в Таро. Репродукциите на избрани карти илюстрират развитието ù от Папесата във Висшата жрица през последните шест века. Въпреки тези радикални промени през нейната история минава една непрекъсната нишка.
Папесата е икона на дълбока духовност, която надхвърля догмата и официалната религия. Тя ни призовава да забавим темпото, да влезем в собственото си вътрешно светилище и да открием мъдростта, която ни очаква там.
Папесата от картите Таро е въплъщение на женското начало, съзидателната сила, майката на мъдростта. Тя учи хората да не се доверяват на сетивата си, а да търсят познанието в самите себе си, в своето подсъзнание.
Най-често е изобразявана,
облечена в дрехи на монахиня, с пастирска тояга, разпятие и Книгата на Мъдростта (Библията). Носи папска корона.
Първата, която прави връзка между „La Papessa“ и сестра Майфреда да Пировано2 е Гертруда Мокли и тази идентификация получава широко признание.
През вековете около тази карта са се натрупали разнообразни значения. Когато Папесата се разглежда като образована
жена с висок статут, която държи книга, картата може да се тълкува като научно познание, умствена яснота или жена, която е мъдър съветник.
Когато Папесата се възприема като въплъщаваща интуитивно знание или духовно разбиране, тази фигура е докосната до
отвъдното, способна да види зад фасадата на реалността. Тя може
да крие нещо зад завесата, което я прави пазител на езотеричните знания или измамник, който укрива информация. Тази карта, в крайна сметка, придобива качествата на лунна богиня. От друга страна, понякога върху нея се проектират негативни стереотипи за женственост, като – нестабилност, прекомерна емоционалност или повърхностност.
Папесата е наречeна „Върховната жрица“ за първи път в книгата на Антоан Корт дьо Гебелин от 1781 г. за псевдоантропология – „Le Monde Primitif“. Дьо Гебелин твърдо вярва, че колодата Таро е картинна книга, съхраняваща най-дълбоката мъдрост на древен Египет. Той превръща в своя мисия връщането на колодата Таро в първоначалната ѝ египетска чистота.
Дьо Гебелин преименува Папата и Папесата в „Le Grand-Prêtre“ и „La Grande-Prêtresse“ (Първосвещеник и Върховна жрица) и пише, че са семейна двойка, подобно на египетските религиозни водачи, които носят тези титли. В описанието на картата му има Висша жрица, носеща рогата на Изида, но илюстрацията му е почти идентична с тази на Папесата от Марсилското Таро (ил. 8).
Най-голямо влияние върху последващото развитие на картата на Папесата има описанието на Елифас Леви – в неговата книга от 1856 г. „Трансцендентална м
Юлиана от Норич
8 ноември 1342 г. – ок. 1416 г.)
е считана за една от великите английски мистици.
Катерина Сиенска
е италианска богословка, мистичка и дипломатка.
„Сибилата на Рейн“
Богослов. Писател. Композитор. Философ. Мистик. Лекар. Абатиса на манастир. Всичко това може да се отнесе към личността на Хилдегард от Бинген. Тя влиза в историята на Църквата и на германските земи с прозвището си „Сибилата на Рейн“, с което нейните съвременници я удостояват заради мистичните ѝ проникновения и послания1. И макар че до ден днешен информацията за тази удивителна жена остава ограничена, нейният авторитет и приноси са добре известни и ценени в християнския свят, особено сред римокатолиците, англиканите и лутераните.
Една необикновена монахиня и лечителка
Хилдегард от Бинген е родена в края на XI век (вероятно през септември 1098 г.), като последното, десето дете в семейството на благородник. Доста болнава и едва навършила осем години, тя е поверена на грижите на една отшелничка-бенедиктинка. През Средновековието е било обичайна практика родителите да изпращат невръстните си деца в манастири и абатства, за да получат образование и/или да се посветят на монашески живот. Още като момиче Хилдегард има видения. В нейната автобиография четем:
На осмата година от живота си бях посветена [от родителите си] на Бога за духовен живот (oblata) и до петнадесетата си година бях човек, който видя много неща, а още повече и по-просто изрече – така че тези, които чуха тези неща, питаха удивени от къде са дошли и кой е техният източник.
Под ръководството на наставничката си Хилдегард получава солидно образование по латински, за да ѝ бъде поверена отговорността да пее в църква Псалмите: изключителна чест за жена по онова време. На 38 години тя е единодушно избрана за „майка“ (magistra) на нейната монашеска общност и по-късно оглавява абатството Рупертсберг. За двайсетина години общността се разраства и уважаваната абатиса основава втори манастир.
Съвсем младата Хилдегард става известна с невероятните си видения, но най-вече с нейното посвещение и любов към Бога. Макар че не е била получила съответното образование, тя печели признание със задълбочените си познания и изследвания на природата и особено на различните билки и лечебните им свойства. Според свидетелствата на някои монаси, тя получавала проникновения по тези теми в съзерцание и общение с Бога. Нейната популярност и репутация нарастват толкова много, че привличат вниманието и благосклонността на папа Евгений III (1145-1153).
https://spisanie.harta.bg/rubriki/hristianska-istoria/1081
Няма коментари:
Публикуване на коментар