Трансформацията на Папесата във Висшата жрица в Таро
Ивайло Саралийски
департамент „Изящни изкуства“ докторант към програма „Визуално-пластични изкуства“, НБУ
Ивайло Саралийски
Папесата от картите Таро е въплъщение на женското начало, съзидателната сила, майката на мъдростта.
Тя учи хората да не се доверяват на сетивата си, а да търсят познанието в самите себе си, в своето подсъзнание.
Най-често е изобразявана, облечена в дрехи на монахиня, с пастирска тояга, разпятие и Книгата на Мъдростта (Библията). Носи папска корона.
В Папесата, от най-старите запазени карти Таро на I Tarocchi Visconti Sforza (ил. 1), рисувани от Бонифачо Бембо, може да бъде открито сходство с„Fides“ (Вярата) на Джото в параклиса Скравени в Падуа (ил.
Робърт О‘Нийл твърди, че картата представлява божеството на секта от вещици, за която Годфри Лиланд твърди, че съществува извън Флоренция, въпреки че теорията не е добре аргументирана (O‘Neill, 1986).
Популярна хипотеза идентифицира фигурата на тази карта като папеса Йоана (Waite, 1938). Хипотезата е по-пулярна по времето, когато тези колоди Таро са били изрисувани и дори съществува версия на тази теория, написана от Петрарка (Pardoe and Pardoe, 1998).
Легендата, разказва за папеса Йоана Англик, която е папа в продължение на две години, седем месеца и четири дни. Тази папеса е жена, отведена в Атина, маскирана като мъж от своя любим. В Атина тя е обучена, а след това отива в Рим, за да преподава изкуства. В крайна сметка става папа, но забременява от любимия си. Твърди се, че тя е изключена от всички списъци на понтификатите1, тъй като е жена. Според някои текстове, тя е линчувана, вързана за краката и влачена от кон в продължение на половин левга, преди да бъде погребана там, където умира. Въпреки че е сравнително достоверен, този разказ не е очевидна причина, поради която папеса Йоана да бъде изобразена в тестето на I Tarocchi Visconti Sforza. Освен това, изображението на картата на Папесата не прилича на традиционните изображения на папеса Йоана, която обикновено е илюстрирана как кърми или държи бебе (Newman, 2005). За разлика от фигурата на картата на I Tarocchi Visconti Sforza, папеса Йоана никога не е била монахиня.
Първата, която прави връзка между „La Papessa“ и сестра Майфреда да Пировано2 е Гертруда Мокли и тази идентификация получава широко признание. Жената на картата е облечена като монахиня и седи на трон. Тя носи тройната диадема, обикновено свързана с папата. В лявата си ръка държи книга, а в дясната – тояга.
Около 1260 г. в Милано пристига жена на име Гуглиелма, която избира да живее като пинцохера – религиозна жена, която живее самостоятелно в дома си. Не е ясно откъде идва, макар да се предполага, че е дете на краля на Бохемия. Тя практикува и проповядва алтернативна, феминизирана версия на християнството, в която предсказва края на времето и собственото си възкресение като въплътен Свети Дух.
Майфреда да Пировано е първа братовчедка на Матео Висконти, който от 1287 г. е генерал капитан, а до 1300 г. е господар на Милано. Барбара Нюман теоретизира, че Матео Висконти конфискува и запазва инквизиционния запис на делата на Гуглиелма и нейните последо-
ватели (Newman, 2005). Нюман описва, че думите на Гулиелма опорочават кариерата на първия владетел на Милано – Матео Висконти, но като компенсация нейната святост е озарила жи- вота на последната Висконти – херцогиня Бианка Мария (1472 – 1510), съпруга на военния капитан Франческо Сфорца.
Картата на Папесата от колода Таро на I Tarocchi Visconti Sforza, поръчана от херцогиня Бианка Мария Висконти, представлява сестра Майфреда да Пировано. Картата е открита от Гертруда Мокли през 1966 г., много преди съвременните историци да преоткрият Гуглиелмитите.
В тестето The Budapest Tarot (ил. 3) Папесата държи епископски жезъл и ключовете на Свети Петър.
Френската Папеса от средата на XVI век е много подобна на по-ранните италиански колоди. Тя държи книга и много голям ключ, който е почти иден- тичен с ключа на папата. Във всички тези примери, както и в ко- ладата Марсилско Таро от следващия век, нейната корона има две нива, а не три, което е отличителен белег на Папата.
Въпреки че са конвенционални, религиозни фигури Папата и Папесата се разглеждат като проблематични и са за- менени със светски фигури в някои региони през XVIII век.
Ил. 3
Понтификат (на латински: Pontificatus), според съвременното разбиране на този термин, е периодът на управление на папата – от деня на интронизацията му, след като е избран от конклава, до момента, в който той престава да бъде папа поради смърт или абдикация.
Майфреда да Пировано (???? – септември 1300 г.) е италиански мистик.
В някои части на Франция, Германия и Швейцария в колодата The Besancon Tarot римските божества Юпитер и Юнона са заместени от Папата и Папесата (ил. 4). Тези промени са направени в силно протестантски райони, където хората не са искали да виждат като- лически образи в картите си.
До края на XVII век картата се е установила по модела Марсилско Таро.
Френската „La Papesse“ е стандартизирана в седнала жена, носеща тежко наметало и папска диадема, докато държи с две ръце отворена книга в скута си. Религиозните предмети, изложени в по-ранните колоди – тоягата с троен кръст или епископския жезъл и ключовете на Свети Петър, са премахнати. Остава само папската тройна корона. В ил. 5, ил. 6, и ил. 7 са показани примери с карти Марсилско Таро от три различни века, показващи как изображенията остават последователни във времето.
През вековете около тази карта са се натрупали разнообразни значения.
Когато Папесата се разглежда като образована
жена с висок статут, която държи книга, картата може да се тълкува
като научно познание, умствена яснота или жена, която е мъдър
съветник.
Когато Папесата се възприема като въплъщаваща интуитивно знание или духовно разбиране, тази фигура е докосната до
отвъдното, способна да види зад фасадата на реалността. Тя може
да крие нещо зад завесата, което я прави пазител на езотеричните знания или измамник, който укрива информация. Тази карта, в крайна сметка, придобива качествата на лунна богиня. От друга страна, понякога върху нея се проектират негативни стереотипи за женственост, като – нестабилност, прекомерна емоционалност или повърхностност.
Папесата е наречeна „Върховната жрица“ за първи път в книгата на Антоан Корт дьо Гебелин от 1781 г. за псевдо-антропология – „Le Monde Primitif“. Дьо Гебелин твърдо вярва, че колодата Таро е картинна книга, съхраняваща най-дълбоката мъдрост на древен Египет. Той превръща в своя мисия връщането на колодата Таро в първоначалната ѝ египетска чистота. Дьо Гебелин пре- именува Папата и Папесата в „Le Grand-Prêtre“ и „La Grande-Prêtresse“ (Първосвещеник и Върховна жрица) и пише, че са семейна двойка, подобно на египетските религиозни водачи, които носят тези титли. В описанието на картата му има Висша жрица, носеща рогата на Изида, но илюстрацията му е почти идентична с тази на Папесата от Марсилското Таро (ил. 8).
Най-голямо влияние върху последващото развитие на картата на Папесата има описание- то на Елифас Леви – в неговата книга от 1856 г. „Трансцендентална магия“ – на жена, увенчана с диадема, носеща рогата на Луната и Изида, с глава обвита в мантия и със слънчев кръст на гърдите, държаща книга на коленете си, която скрива с мантията си. Следвайки френската окултистка тра- диция, Леви свързва тази карта с втората буква от еврейската азбука – Бет. Това свързва картата с Божия дом, светилище и гнозис, което води до идеята, че Върховната жрица седи на входа на вътрешно светилище. Леви, също, приписва на картата: Луната, окултната църква, речта, съпругата и майката.
Освалд Вирт, влиятелен френски окултист от XIX век, казва за тази карта, че е Жрицата на мистерията, Изида, Богинята на дълбоката нощ, и без нейната помощ човешкият дух не би могъл да проникне в тъмнината. В началото на XX век Вирт преработва оригиналната си колода от 1887 г., за да я приведе в съответствие с оригиналната концепция на Леви. Тронът на Върховната жрица е из- дълбан сфинкс. Тя опира книгата на коляното си, с пръст поставен
между страниците. Вирт интер-
претира папската корона, като
два реда скъпоценни камъни,
представляващи херметизъм3 и
гнозис4, след което поставя по-
лумесец на върха. Той подчерта-
ва двойствеността на слънцето/
луната, интелекта/интуицията
и екзотеричните/езотеричните
знания с червени и зелени ко-
лони, сребърни и златни клю-
чове и символa ин/ян в картата.
Завесата зад „La Papesse“ е при-
крепена към стълбове, затвърж-
давайки идеята, че тя пази вхо-
да на вътрешното светилище от
всички, с изключение на достой-
ните посветени (ил. 9).
Ил. 8
Ил. 9
3 4
Херметизмът е философско-религиозно течение с езотеричен характер.
Гнозисът е гръцкото съществително за знание (γνωσις, gnōsis, f.). Терминът се използва в различни елинис- тически религии и философии. Той е най-известен от гностицизма, където означава духовно познание или прозрение за истинската природа на човечеството като божествено, което води до освобождаването на божествената искра в човечеството от ограниченията на земното съществуване.
248
Трансформацията на Папесата във Висшата жрица в Таро
Ивайло Саралийски
Вирт и неговият колега Папус наричат тази фигура „Жрицата на мистериите“ и „Богинята на нощта“, която при- тежава по-висша езотерична мъдрост и тайни, известни само на малцина. Те подчертават лунните качества на от- разената светлина, пасивната възприемчивост и знанието.
В началото на XIX век Папесата се отдалечава от средновековния си християнски образ. Френският окулти- зъм преминава отвъд Ламанша през 1888 г. и се възражда в Лондон, като Херметически орден на Златната зора. Ор- дена нарича втория коз „Жрицата на Сребърната звезда“ и я свързва с Луната, Изида и върховния израз на водата. По асоциация тя ръководи неща, които се колебаят и са час- тично скрити. Според Златна зора тази карта е свързана с еврейската буква Gimel – камилата, която позволява дълго пътуване, защото съхранява вода (ил. 10).
Най-емблематичната Върховна жрица на XX век е създадена от двама бивши членове на Златната зора, А. Е. Уейт и П. С. Смит. Тяхната карта следва отблизо египетската концепция на Леви. Висшата жрица носи рогата на Изида на главата си, представляваща трите фази на Луната. Кръ- стът с еднакви страни на гърдите ѝ представлява баланси- рана двойственост. Вместо книга, тя държи свитък, на който пише Тора, за да подчертае тайните ѝ знания. Черно-белите стълбове са изписани с буквите B и J – Боаз и Яхем, предста- вляващи свободно активна/пасивна двойственост – които се предполага, че са изписани на стълбовете на Соломоно- вия храм в Йерусалим. Върховната жрица седи пред перде, избродирано с нарове и палми, пазейки входа на вътреш- ното светилище на храма (ил. 11).
В книгата си „Картинен ключ към Таро“ Уейт нари- ча Върховната жрица – Тайната църква, Шекината, духовна- та булка, свръхестествена майка, дъщеря на звездите. Той пише, че в някои отношения това е най-високата и свещена карта от Голямата Аркана. Гадателските значения на Уейт за тази карта включват: тайни, мистерия, мъдрост, мълчание, неразкритото бъдеще и жена, която се интересува от чете- нето.
Тази карта се отдалечава от първоначалния си християнски образ и се асоциира с всичко лунно и мисте- риозно, с времето започва да бъде оприличавана с вещица, магьосница, гадателка или мъдра жена.
Според създателите на колодата Chrysalis Tarot от 2016 г. младата магьосница е Моргана Ла Фей. Облечена в цигански стил и придружена от гарван, тя разбърква зла- тен котел за трансформация, докато вълшебни гъби растат в краката ѝ (ил. 12).
Ил. 10 Ил. 11
249
Висшата жрица от колодата The Robin Wood Tarot, като представител на лунната богиня на Земята, е готова да води своите последователи в ритуал по пълнолуние. Черно-белите дървета на заден план и книгата на знанието, както и кристалната топка на интуицията, илюстрират същите дуалности, подчертани в езотеричните карти. Тази жрица проявява зрелите качества, необходими за водене на сборище: практически опит, лидерски умения и интуиция (ил. 13).
Въпреки че започва като символ на конвенционалното християнство, Висшата жрица е свързвана с еретици и светци, а понякога е замествана и от езически фигури. Нейният загадъчен външен вид насърчавал учениците на окултизма да проектират своите романтични египетски фан- тазии върху нея. По времето, когато Таро пристигнало в англоезичния свят, нейните християнски и италиански корени били забравени. След като Таро навлязло в Новата епоха, нео-езическите и феминистките субкултури в средата на XX век, тя се превърнала във вещица, магьосница или ек- страсенс.
Въпреки тези радикални промени, през нейната история минава една непрекъсната ниш- ка. Папесата е икона на дълбока духовност, която надхвърля догмата и официалната религия. Тя ни призовава да забавим темпото, да влезем в
Библиография:
1. Newman, B., 2005, The Heretic Saint: Guglielma of Bohemia, Milan, and Brunate. Cambridge University Press on behalf of the American Society of Church History, p. 1–38.
2. O‘Neill, R. V., 1986, Tarot Symbolism, Fairway Pr; 1st edition, p. 58.
3. Pardoe, R. and Pardoe, D., 1998, The Female Pope: The Mystery of Pope Joan (Wellingborough: Crucible),
p. 29–30.
4. Waite, A. E., 1938, Shadows of Life and Thought: A Retrospective Review in the Form of Memoirs (London: Selwyn and Blount), p. 188.
Илюстрации:
Ил. 1.
Ил. 2. Ил. 3.
Ил. 4. Ил. 5. Ил. 6. Ил. 7. Ил. 8. Ил. 9. Ил. 10. Ил. 11. Ил. 12. Ил. 13.
Папесата от колодата I Tarocchi Visconti Sforza, 1450 г., Репродукция от Il Meneghello, Милано, 2002 г. Колекция от библиотека Пирпонт Морган, Ню Йорк.
Fides (Вярата) на Джото ди Бондоне.
Папесата от колодата Budapest Tarot, създадена около 1500 г., репродукция от Съливан Хис- манс през 2017 г., Tarot Sheet Revival.
Папесата от колодатa Tarocco di Besançon, началото на XIX век, пресъздадена от Il Meneghello през 2000 г.
Папесата от колодата Jean Noblet Tarot, създадена през 1650 г. в Париж, Франция. Пресъзда- дено от Жан-Клод Флорной през 2007 г.
Папесата от колодата Tarot Pierre Madenié, създадена в Дижон, Франция през 1709 г., пресъз- дадена от Ив Рейнауд през 2016 г.
Папесата от колодата François Gassman Tarot, създадена през 1840 г. в Женева. Пресъздаде- на от Ив Рейнауд през 2020 г. Колекция на Swiss Game Museum.
La Grande-Prêtresse от „The Encyclopedia of Tarot Volume II“, Stamford: U.S. Games Systems, 1986 г., с. 337.
Папесата от колодата Oswald Wirth Tarot, създадена през 1887 г. Колекция на Националната библиотека, Париж, Франция.
Папесата от колодата Golden Dawn Magical Tarot, нарисувана през 1977 г. и прерисувана от Сандра и Чик Чикиеро, издадена от U.S. Games Systems, през 2000 г. в Стамфрод.
Великата жрица от колодата The Rider Tarot Deck, A. E. Уейт and П. С. Смит, 1909 г., пресъзда- дена през 1971 г. от U.S Games Systems.
Великата жрица от колодата Chrysalis Tarot, създадена от Тони Брукс и Холи Сиера през 2016 г. от U.S Games Systems.
Великата жрица от колодата The Robin Wood Tarot, създадена през 1998 г.
13
Откъс от публикацията:
Това изследване се фокусира върху трансформацията, произхода и сложната история на Папесата в Таро. Репродукциите на избрани карти илюстрират развитието ù от Папесата във Висшата жрица през последните шест века. Въпреки тези радикални промени през нейната история минава една непрекъсната нишка.
Папесата е икона на дълбока духовност, която надхвърля догмата и официалната религия. Тя ни призовава да забавим темпото, да влезем в собственото си вътрешно светилище и да открием мъдростта, която ни очаква там.
Папесата от картите Таро е въплъщение на женското начало, съзидателната сила, майката на мъдростта. Тя учи хората да не се доверяват на сетивата си, а да търсят познанието в самите себе си, в своето подсъзнание.
Най-често е изобразявана,
облечена в дрехи на монахиня, с пастирска тояга, разпятие и Книгата на Мъдростта (Библията). Носи папска корона.
Първата, която прави връзка между „La Papessa“ и сестра Майфреда да Пировано2 е Гертруда Мокли и тази идентификация получава широко признание.
През вековете около тази карта са се натрупали разнообразни значения. Когато Папесата се разглежда като образована
жена с висок статут, която държи книга, картата може да се тълкува като научно познание, умствена яснота или жена, която е мъдър съветник.
Когато Папесата се възприема като въплъщаваща интуитивно знание или духовно разбиране, тази фигура е докосната до
отвъдното, способна да види зад фасадата на реалността. Тя може
да крие нещо зад завесата, което я прави пазител на езотеричните знания или измамник, който укрива информация. Тази карта, в крайна сметка, придобива качествата на лунна богиня. От друга страна, понякога върху нея се проектират негативни стереотипи за женственост, като – нестабилност, прекомерна емоционалност или повърхностност.
Папесата е наречeна „Върховната жрица“ за първи път в книгата на Антоан Корт дьо Гебелин от 1781 г. за псевдоантропология – „Le Monde Primitif“. Дьо Гебелин твърдо вярва, че колодата Таро е картинна книга, съхраняваща най-дълбоката мъдрост на древен Египет. Той превръща в своя мисия връщането на колодата Таро в първоначалната ѝ египетска чистота.
Дьо Гебелин преименува Папата и Папесата в „Le Grand-Prêtre“ и „La Grande-Prêtresse“ (Първосвещеник и Върховна жрица) и пише, че са семейна двойка, подобно на египетските религиозни водачи, които носят тези титли. В описанието на картата му има Висша жрица, носеща рогата на Изида, но илюстрацията му е почти идентична с тази на Папесата от Марсилското Таро (ил. 8).
Най-голямо влияние върху последващото развитие на картата на Папесата има описанието на Елифас Леви – в неговата книга от 1856 г. „Трансцендентална м
Юлиана от Норич
8 ноември 1342 г. – ок. 1416 г.)
е считана за една от великите английски мистици.
Катерина Сиенска
е италианска богословка, мистичка и дипломатка.
„Сибилата на Рейн“
Богослов. Писател. Композитор. Философ. Мистик. Лекар. Абатиса на манастир. Всичко това може да се отнесе към личността на Хилдегард от Бинген. Тя влиза в историята на Църквата и на германските земи с прозвището си „Сибилата на Рейн“, с което нейните съвременници я удостояват заради мистичните ѝ проникновения и послания1. И макар че до ден днешен информацията за тази удивителна жена остава ограничена, нейният авторитет и приноси са добре известни и ценени в християнския свят, особено сред римокатолиците, англиканите и лутераните.
Една необикновена монахиня и лечителка
Хилдегард от Бинген е родена в края на XI век (вероятно през септември 1098 г.), като последното, десето дете в семейството на благородник. Доста болнава и едва навършила осем години, тя е поверена на грижите на една отшелничка-бенедиктинка. През Средновековието е било обичайна практика родителите да изпращат невръстните си деца в манастири и абатства, за да получат образование и/или да се посветят на монашески живот. Още като момиче Хилдегард има видения. В нейната автобиография четем:
На осмата година от живота си бях посветена [от родителите си] на Бога за духовен живот (oblata) и до петнадесетата си година бях човек, който видя много неща, а още повече и по-просто изрече – така че тези, които чуха тези неща, питаха удивени от къде са дошли и кой е техният източник.
Под ръководството на наставничката си Хилдегард получава солидно образование по латински, за да ѝ бъде поверена отговорността да пее в църква Псалмите: изключителна чест за жена по онова време. На 38 години тя е единодушно избрана за „майка“ (magistra) на нейната монашеска общност и по-късно оглавява абатството Рупертсберг. За двайсетина години общността се разраства и уважаваната абатиса основава втори манастир.
Съвсем младата Хилдегард става известна с невероятните си видения, но най-вече с нейното посвещение и любов към Бога. Макар че не е била получила съответното образование, тя печели признание със задълбочените си познания и изследвания на природата и особено на различните билки и лечебните им свойства. Според свидетелствата на някои монаси, тя получавала проникновения по тези теми в съзерцание и общение с Бога. Нейната популярност и репутация нарастват толкова много, че привличат вниманието и благосклонността на папа Евгений III (1145-1153).
https://spisanie.harta.bg/rubriki/hristianska-istoria/1081
Няма коментари:
Публикуване на коментар