ВАЛЯ ПОПОВА. ЖЪЛЪДЧЕ

 

Гордо, гордо жълъдче

мъничко, а хубаво, че хубаво!

Шапчица нахлупило,

Не се дава, пъчи се

че как не, от сой е то могъщ,

рожба на гиганта Дъб,

символа на сила, могъщество, безсмъртие!

Но и ти, уважаемо жълъдче, можеш да се гордееш със собствената си символика - твоят образ се кипри не къде да е, а върху гербовете на храбрите средновековни рицари! И какво символизираш? - древност и сила!

https://webcafe.bg/istoriya/1799522610-skritite-znacheniya-na-ritsarskite-gerbove.html

Нещо още по-интересно - ти жълъдче красиш гербовете на моята страна България и на Париж! Е, как да не си ми мило!?!

За теб инж. Калин Делийски, който засажда жълъди на Обикновен дъб в София, пише:

“Плодът на дъба – жълъда, е символ на продължаващия живот. Той се приемал като белег на плодородието и безсмъртието. Не случайно е изобразен и в герба на България.”

И продължава възхвалата за дъба:

“Дъбът изпъква сред останалите дървета не само с дългия си живот, но и с голямата си знакова сила и заряд. Той притежава твърда дървесина и поради това се приема като символ на безсмъртието и вечността. 

В много култури дъба е свещено дърво и символизира майката-земя. Древните римляни смятали дъба за свещен – корона от листата му е била атрибут на управителите. Дъбът е свещено дърво и за келтите, и за славяните (атрибут на бог Перун). 

В много култури, включително и у нас, той се окачествява като Дървото на живота. Българите хранят голямо уважение към дъба. Не случайно Бъдникът, който не бива да угасва в новогодишната нощ, е от дъбово дърво и носи здраве и благодат за Новата година. 

Към статията - http://club50plus.bg/

Ето и едно прекрасно стихотворение за теб, Жълъдче:

ЖЪЛЪД

Дъбе ле, Йово, зелен и весел,

дъбе ле Йово – Янин дъб...

Кажеш България – чуеш песен:

тръгнеш след песен – намериш скръб.

Яна във черно. Рожен във бяло,

Арда от бряг до бряг – в кръв.

Жълъд се рони и ослепяло

гледа Балкана към Рожен връх.

Хубава Яна – жълъд отнесен,

хвърлен във огън, заровен в мраз...

Рожен запее нейната песен,

Балканът отпее с Йовов глас.

Пита-разпитва къде е Яна.

Яна си има девет души.

Осем хариза за ятагана,

а във деветата жълъд заши.

Скришно и тайно петстотин зими

расна-порасна жълъдът в дъб.

Корени пусна – Йовово име.

Листи разлисти – Янина скръб.

С девет души е, зелен и вечен,

жълъдът, който кълни във нас,

щом Рожен пее Янина песен,

а пък Балканът – с Йовов глас.

Ивайло Балабанов, https://ambroziia.blog.bg/poezia/2013/12/12/jylyd-ivailo-balabanov.1218338