ИВАН ВАЗОВ: СТИХОВЕ

 

Фото: Уикипедия

ДЪБ

В голо поле дъб растял високо,

сам полето веселил широко.

 

Пойни птички в шумата му пели,

в пек стада под сянка му лежели.

 

Застарял той. Много рани носи

от стихий, топори по тело си,

 

много клони сухи застърчели,

мощни гърди черви му проели.

 

Застарял. Но дойде пролет мила,

в дъб се буди нова младост, сила:

 

разшуми се, с песни загърмява,

пусто поле пак развеселява.

 

София, 1900

ИЗТОЧНИК: Иван Вазов - Под нашето небе - https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=17149&Level=2

Фото: http://kova4ev2012.blogspot.com/2014/04/blog-post_2674.html

ПОД ДЪБЪТ

Дърво високо и раскошно

С огромен ствол в гора растеше ;

А червяк дънер му гризеше

Неуморимо, денонощно.

И казваше : „Ще го катурна

Тоз дъб щом ствола му прережа,

На тая гордост край ще турна,

Това ми е в света копнежа“.

А бряст му рече : „Твар печална,

Лих червяк, гад трудолюбива,

Гризи – трудът е страст пофална,

Умира, който тук почива.

Тоз дъб велик е, но и ти си

Велик по злобата, враждата,

Но не от твоя зъб зависи

На гордий великан съдбата.

Гризи, той се́  из синьо-не́бе

Ще дига клонове грамадни,

И ако падне, то ще падне

От мълнията, не от тебе“.

Източник: 

http://kova4ev2012.blogspot.com/2014/04/blog-post_2674.html

Иван Вазов. Лесът

Пластове от листи гнили,

трупани през всяка есен,

спят забравено, унили

в старий лес, в мечти унесен.

Някой път из тях изникват

цветенца през пролетта,

както песнички избликват

на душа ми из скръбта.

https://liternet.bg/publish/vazov/lirika/liuleka/lesyt.htm 

Люлека

1919 Г.

Из съседната градина

люлека ми замириса.

Ум далеч назад замина

и сърцето ми болно сви са:

върнах се в цветуща младост,

сетих трепети и сладост.

Люлека ми замириса.

Сетих всичко, що веч няма,

дето бе и вече скри са:

ний разхождахме се двама

(как душа ми се униса!)

в майска нощ в градина млада

под небесната лампада.

Люлека ми замириса.

Колко думи страстни, нежни

(ах, сърце ми сладко сви са!)

там при картопите снежни!

А зефирът заразниса

мирис люлеков над нази -

от любовен дъх талази.

Люлека ми замириса.

Дълго ходяхме двамина

из заспалата градина.

Моята душа упи са

на живота с аромата,

лунният светлик изписа

сенките ни по земята.

Люлека ми замириса.

https://liternet.bg/publish/vazov/lirika/liuleka/liuleka.htm