ИВАН ВАЗОВ: СТИХОВЕ ЗА ДЪБА

 

Фото: Уикипедия

ДЪБ

В голо поле дъб растял високо,

сам полето веселил широко.

 

Пойни птички в шумата му пели,

в пек стада под сянка му лежели.

 

Застарял той. Много рани носи

от стихий, топори по тело си,

 

много клони сухи застърчели,

мощни гърди черви му проели.

 

Застарял. Но дойде пролет мила,

в дъб се буди нова младост, сила:

 

разшуми се, с песни загърмява,

пусто поле пак развеселява.

 

София, 1900

ИЗТОЧНИК: Иван Вазов - Под нашето небе - https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=17149&Level=2

Фото: http://kova4ev2012.blogspot.com/2014/04/blog-post_2674.html

ПОД ДЪБЪТ

Дърво високо и раскошно

С огромен ствол в гора растеше ;

А червяк дънер му гризеше

Неуморимо, денонощно.

И казваше : „Ще го катурна

Тоз дъб щом ствола му прережа,

На тая гордост край ще турна,

Това ми е в света копнежа“.

А бряст му рече : „Твар печална,

Лих червяк, гад трудолюбива,

Гризи – трудът е страст пофална,

Умира, който тук почива.

Тоз дъб велик е, но и ти си

Велик по злобата, враждата,

Но не от твоя зъб зависи

На гордий великан съдбата.

Гризи, той се́  из синьо-не́бе

Ще дига клонове грамадни,

И ако падне, то ще падне

От мълнията, не от тебе“.

Източник: 

http://kova4ev2012.blogspot.com/2014/04/blog-post_2674.html