МАСЛИНА
Стъблото й от старост е нестройно,
клонете й тежат от изобилен плод.
Ломили са я дните многобройни.
И тя, за да изхрани млад живот,
в земята дири мъничка следа
от капчица вода,
и смуче влага чиста
от своето подножие каменисто.
А в младостта си от скалистото крайбрежие,
в морето свойта хубост е оглеждала.
Но минало е времето на суетата,
ненужни й са днес огледалата,
не чака с трепет техните ответи.
И като майка с рожба на ръцете,
едничка грижа има -
да бъде здрава, несломима,
за ветрове и бури да не бъде стръв.
Да може през последния си ден
и сетната си капка кръв
на своите деца да раздаде.
Магда Петканова
в. „Огнище”, г. 1, бр. 1, септември 1937 г.
За Магда Петканова в Уики -
Няма коментари:
Публикуване на коментар