Там, под цъфналите вишни
Вишневият цвят живее само седмица.
Видях го как напъпи,
как неясните бели петна
се превърнаха в цвят,
как вишната показа на света
разцъфналите пъпки
и как демонстративно лекото
пролетно ухание на нов живот
напомпа въздуха около дървото
с хиляди очаквания за плод.
Вишната беше красива и горда –
като родилка,
облечена в булчинска рокля.Но седмица по-късно
вишната невидимо смени вида си -
вишната невидимо смени вида си -
като осъден на разстрел,
облечен в бяла риза,
който знае, че само след малко
ризата няма да бъде никога повече
чисто бяла.
Бялото увехна.
Окапа.
Стопи се в едва наболата трева.
Вишната остана гола -
като изнасилена девственица
преди деня на венчавката.
Вишневият цвят живее само седмица.
Аз вехна по него,
сънувам го,
търся го.
Няма ли кой да ми нарисува в хола
цяла градина
с цъфнали
белоцветни вишни?

Няма коментари:
Публикуване на коментар