ЗАБРАВЕНИТЕ БУДИТЕЛКИ НА БЪЛГАРИЯ
https://roads13.blogspot.com/2026/01/blog-post_73.html
ДАРИТЕЛИ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО
Десетки милиони златни левове и десеткик килограми злато – за какво според вас са били дарени такива средства в следосвобожденска България? Ако първата ви мисъл е “за добро образование”, сте абсолютно прави! От Възраждането досега образованието е основна ценност на българина. В страната ни винаги е имало щедри личности, които са дарявали значителни средства за построяване на училища, за учредяване на стипендии и за изпращането на българи в чужбина с една цел – да получат възможно най-доброто образование, и след това да се върнат и да помогнат за развитието на младата държава.
А кои са тези светли личности, дарявали приживе и завещали богатството си в името на формиране на образовано и напредничаво българско общество? Няма как да изредим всички, но в Деня на народните будители се радваме да ви припомним за някои от тях.
ИВАН НИКОЛАЕВИЧ ДЕНКОГЛУ (1781-1861)
ИВАН ДЕНКОГЛУ ИЗПОЛЗВА БОГАТСТВОТО СИ, ЗА ДА СЪЗДАДЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ НА МЛАДИ БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА.
Макар самият той да не е бил образован, Иван Денкоглу осъзнава ползите, които една просветена прослойка може да донесе за обществото..
През 1844 г. той учредява стипендия в Московския университет с единственото условие – българите, които получават образование с неговата стипендия, да се завърнат в родината си, за да бъдат полезни на своя народ. Така той не само осигурява средства за обучение, но и укрепва връзката между образованието и родината, вдъхновявайки новите поколения да работят за благото на обществото.
Иван Денкоглу дарява и солидна за времето сума – 30 хиляди златни рубли, за да се построи българско училище в двора на църквата „Свети Крал”, днешната църква „Света Неделя” в центъра на столицата. Примерът му е последван от други българи и така се събират необходимите средства.
Денкоглу оставя наследство, което продължава да вдъхновява и днес – неговата библиотека става основа на Народната библиотека в София, а даренията му за училища обхващат цяла България.
ВАСИЛ АПРИЛОВ (1789-1847)
ВАСИЛ АПРИЛОВ ПОСТАВЯ ОСНОВИТЕ НА НОВА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА.
Първото светско училище в Габрово отваря врати през 1835 г. ,„Школата е обща – и открай света да дойдат, нека се учат“. С това послание на Априлов училището отваря широко своите врати за всички жадни за знания младежи.
Амбициите на просветителя далеч не се ограничават само с габровското училище. През следващите години той насърчава създаването на цяла мрежа модерни български училища, помагайки с консумативи и пособия, нужни за учебния процес. Друга основна кауза за Априлов е подготовката на квалифицирани учители, които да вдъхновят и модернизират българското образование, достигайки до максимален брой ученици.
Идеите и действията на Васил Априлов далеч надхвърлят обикновения жест на дарителство. Те поставят началото на дългосрочна програма за българското просветно дело.
ЕВЛОГИ ГЕОРГИЕВ (1819-1897) И ХРИСТО ГЕОРГИЕВ (1824-1872)
БРАТЯТА ЕВЛОГИ И ХРИСТО ГЕОРГИЕВИ СА СРЕД НАЙ-ВЛИЯТЕЛНИТЕ ДАРИТЕЛИ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ.
Чрез своята финансова помощ те подкрепят не само българските училища в Румъния, но и създават важни образователни институции.
Христо Георгиев купува сграда в Галац за българско училище, показвайки как богатството може да служи на обществото. Евлоги, от своя страна, ежегодно дарява средства за образователни проекти, демонстрирайки как родолюбието може да бъде реализирано в практиката. Техните действия не само че осигуряват възможности за обучение, но и укрепват чувството за общност и принадлежност на българите зад граница.
Уникален жест е дарението от шест милиона златни лева за построяване на Висше училище в България. Към тях по-късно се добавя и друго дарение в полза на това училище – 800 000 златни лева и земя на стойност 200 000 лв. за построяването на сградата на университета.
ЙОРДАНКА ФИЛАРЕТОВА (1843-1915)
ЙОРДАНКА ФИЛАРЕТОВА ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ И НА МОМИЧЕТАТА.
Йорданка Филаретова е една от малкото жени, които имат смелостта да се занимават с просветителство и обществена дейност още преди Освобождението. През 1869 г. по нейна инициатива в София се основава женското дружество „Майка“, имащо за цел да подпомага бедни деца, да отваря и поддържа училища и да насърчава и подпомага желаещите да се учат.
След загубата на сина си тя дарява средствата, заделени за неговото образование, за строеж на училище. Така през 1893 г. е открито първото средно стопанско девическо училище „Княгиня Мария-Луиза“ на ул. „Лавеле“, където учат не само момичета от цялата страна, но и деца на бежанци. Бедните момичета не плащат такса за обучение и получават безплатни учебници, храна и лекарства.
Филаретова основава и благотворителното дружество “Всех скорбящих радость” (или “Радост за всички скърбящи” на съвременен български), чиято цел е да открие приют за възрастни. Тя завещава цялото си имущество за благотворителност и така през 1924 г. започва строеж на по-голяма сграда на приюта, която след години се използва от Института за подготовка на медицински сестри (днешния Медицински колеж), носещ името на изтъкнатата българка.
ХАДЖИ НЕНЧО ПАЛАВЕЕВ (1859-1936)
НЕНЧО ПАЛАВЕЕВ, КОЙТО ВЯРВА, ЧЕ ЗНАНИЕТО Е ПО-ЦЕННО ОТ ЗЛАТО.
Друг голям радетел за образование е хаджи Ненчо Палавеев, когото копривщенци от Възраждането до днес наричат Благодетеля. Наред с другите дарения, които прави за града, Ненчо Палавеев дава своята къща за училище и общежитие.
Той дарява и 30 килограма злато, от лихвите на което да се издържа гимназията „Любен Каравелов“ и да бъдат осигурявани стипендии за най-добрите ученици. Наред с това Палавеев прави дарения за изграждането на читалището в Златица и училището в село Дюлево, Пловдивско.
Хаджи Ненчо остава активен в училищното и църковното настоятелство до края на живота си, с което доказва, че личният просперитет може да бъде използван за общото благо.
ДИМИТЪР ЦЕНОВ (1852-1932)
ЧОВЕК Е ГОЛЯМ, КОЛКОТО СА ГОЛЕМИ МЕЧТИТЕ МУ ИЛИ КАК Е СЪЗДАДЕНО ВИСШЕТО ТЪРГОВСКО УЧИЛИЩЕ В СВИЩОВ.
Лишен от възможността за висше образование, Димитър Ценов чете трескаво в свободното си време и натрупва впечатляваща библиотека.
През 1912 г. завещава всичките си пари, недвижими имоти и ценни книжа за откриването и издръжката на висше търговско училище в Свищов. Димитър Ценов оставя над 5 млн. златни лева и само четири години след смъртта му неговият завет е изпълнен. По този начин Свищов става третият университетски център в България след София и Варна.
В писмо до кмета на града Димитър Ценов пише: „Аз имам една мечта – да направя нещо за родния си град, в който захванах своето търговско поприще, и за българина, комуто изглежда предстои още много културна борба, додето ще може да достигне своята справедлива, национална и човешка кауза.“
СТЕФАН ОБРЕЙКОВ (1861-1940)
ПЛОВДИВ ВЕРОЯТНО НЯМАШЕ ДА ИМА СВОЯТА ТЪРГОВСКА ГИМНАЗИЯ БЕЗ ДЕЛАТА НА СТЕФАН ОБРЕЙКОВ.
Като председател на Търговско-индустриалната камара в Пловдив той установява, че голяма част от фирмените фалити се дължат на липсата на познания по счетоводство на майсторите и търговците.
За да задоволи нуждата от правилна търговска просвета, Обрейков задвижва всичките си връзки и преговаря с министерствата на търговията и земеделието, финансите и просвещението за създаването на професионална гимназия. Те приемат идеята, чието реализиране среща друга пречка – недостига на финансови средства. Със заем от Популярната банка и родолюбиви българи, включително и с негови лични дарения през 1910 г. отваря Пловдивската търговска гимназия. По-късно Обрейков основава Практическото търговско училище и Дърводелски техникум.
Чрез своите действия Стефан Обрейков активно участва в подобряването на търговската просвета и подготовката на кадри, които да предотвратят фалити на фирми, доказвайки, че образованието е ключът към икономическото благосъстояние.
Усилията на тези дарители и меценати на българското образование се увенчават с успех. Чрез учредените стипендии се образоват някои от най-големите български възрожденци. Разглеждайки историята на тази епоха често сме свикнали да ги възприемаме като част от едно поколение, без да осъзнаваме, че успехът на българското национално възраждане се дължи и на факта, че родолюбиви визионери осигуряват образование на бъдещи възрожденци като една непрекъсната нишка и доказват, че ако ние българите си помагаме едни на други, за нас няма невъзможни неща.
България и днес се нуждае от своите будители и дарители. Благодарим на всички, които правят възможна нашата работа и подкрепят общата ни кауза за по-добро образование за всяко дете!
Прочетете още: кои са жените от историята с кауза образование.
Няма коментари:
Публикуване на коментар