Какво чувствам, как усещам тази дума?
Усещам я тъжно-топла. Сърчицето ми си спомня сълзите, които леех, когато четях “Клетниците”. Бях в пети или шести клас, щастливо дете с добри и обични родители.
А мама ми даде да чета “Клетниците”! Плаках, плаках, плаках… И досега това е най-милата на сърцето ми книга.
Клетниците…Нещастни бедняци, притиснати в тъмнотата на живота, всъщност май в нещо като не-живот…
Страдалци - Жан Валжан… Козета, майката на Козета, Гаврош и… чудото -
Чудото - Преобразяването на Жан Валжан…
Да! От 20-годишен затворник със закоравяло сърце той се превръща в един от най-милосърдните, искрено съчувстващи и всестранно помагащи хора на света.
И кой е творецът на това чудо? Милосърдието!
Невероятното чудотворящо милосърдие на един свещеник! Един свръхдобротворец, когото Жан Валжан ограбва, а той казва на арестувалите го стражари, че му е подарил откраднатото и че Жан Валжан е невинен! Невинен той - крадецът!
Какъв емоционален шок е изпитал Жан Валжан?
Не помня описанието на Юго. Но си представям как в сърцето му пламва светлинен огън и с ангелски крила изгаря всички следи от страданията, мъката и злобната лошотия на този клетник. И на тяхно място разцъфтява райската градина на милосърдието към бедните, нещастните и онеправданите.
Отварям “Читанка”, безплатната електронна библиотека и зачитам “ Клетниците”.
Ооооо! Забравила съм - самото начало, Книга първа, със заглавие “ЕДИН ПРАВЕДНИК”, е посветена на моя чудотворен милосърден свещеник, господин Мириел, епископ на Дин!
Зачитам се в описанието на живота и характера на този творец на милосърдието и Ооооо, попадам на следния текст:
“Понякога посред четенето, независимо от съдържанието на книгата, която държеше в ръцете си, той изпадаше внезапно в дълбока замечтаност и се сепваше, за да напише няколко реда върху самата книга. Тези редове често нямаха никаква връзка с книгата, в която бяха вписани. Пред очите ни е една бележка, написана от него в полето на тома, озаглавен: „Кореспонденция на лорд Жермен с генералите Клентон, Корнуелс и с адмиралите на американския военен флот“.
А ето и самата бележка:
„О ти, вездесъщи!
«Еклезиастът» те нарича всемогъщ, «Макавеите» те зоват творец, «Посланието към ефесяните» те назовава свобода, Барух — безпределност. В псалмите носиш името мъдрост и истина. За Йоан си светлина, за влъхвите — Господ, в «Изхода» те именуват провидение. «Левит» те нарича святост, Ездра — правосъдие, мирозданието — Бог, човекът — Отец. Соломон обаче ти е дал най-хубавото име — милосърдие.“
Ехааа! Какво да кажа повече! Освен - страхотен си, Виктор Юго! Благодарство голямо за Милосърдието!
Благодарство и на Фейса, който ми подаде днес това тъжно-хубаво стихотворение по повод на Бабин ден:
МИЛОСЪРДИЕ
Сълза разчувстван лекарят пророни.
Във плач сърцето зарида.
В душата му от болка проговори
милосърдието към една съдба.
Невръстна рожба, току-що родена,
с тревога тръгва по житейския си път,
че неговата майчица рождена
ще го обича, но във Оня свят отвъд.
Тя зърна го със сетни сили,
в гърдите въздух изхриптя.
Сърцето й престана то да бие,
детето свое да прегърне не успя.
Лекарят приложил всичко
да може две души да съживи.
В трудната борба, зловеща,
съдбата повеля друга отреди.
Новият живот да бъде
добре дошъл на този свят,
а майчиният станал жертва
като от слана прекършен цвят.
Сираци има много на земята,
но публикуваната снимка порази.
Тя трогна и на грубия душата,
милосърдие и обич породи.
Бъди ти славен, лекарю честити!
Благословено да си ти, дете!
Дори без майчицата свята,
дано блага животът ти даде!
ЧАВДАР ЖЕЛЯЗКОВ
**********
Разни:
Фондация “Милосърдие” - https://milosardie.eu/index.php/2021/06/25/lessons/home/
След две години прекъсване поради мерките заради пандемията от КОВИД-19, на 10 декември е възобновена милосърдната дейност Трапеза за хора в нужда към храм „Св. Архангел Михаил“ в гр. Варна. Всяка събота в доброволци ще приготвят топла храна и на обяд ще я раздават на хората в нужда, съобщава Архангел.бг.
Трапезата за бедни към храм „Св. Архангел Михаил” започва да действа преди десет години по идея на хора от енорията при храм „Св. Николай Чудотворец” и храм „Св. Архангел Михаил”. Тя работи благодарение на дарителите (на продукти и парични средства) и на доброволния труд на хора от енорията при двата храма, които жертват сили и свободно време в почивния ден за това добро дело (виж повече на Милосърдна дейност).
Няма коментари:
Публикуване на коментар