4 юли 2024
Жабчо обичаше този американски празник - Денят на независимостта. Не че знаеше нещо за него, но самата дума НЕЗАВИСИМОСТ, го очароваше.
Аз също имам повод да празнувам на този ден, изпъчи се то и се погледна в огледалото с позлатената рамка, което висеше на стената над тоалетната масичка. Погледна се и се изплези, наду зелените си бузки, прибра коремчето си и затанцува из стаята. Аз съм едно Независимо жабче, едно свободно жабче, едно силно жабче, аз… съм… аз съм…
О, но какви ги квакам, какви ги каканижа, хваля ли се, пъча ли се?!? Аз!? Ученикът на Лао Дзъ, последователят на даоизма (и малко на будизма, че и на дзенбудизма), аз, който, който,…
Жабчо усети, че се задушава, мислите му се намръщиха и се заблъскаха енергично в клюмналата му главичка. Скокна тромаво на диванчето, изпъна крачета, облегна се на любимата си възглавничка и се отпусна замислено.
Независимост, независимото аз, хм! Аз, независимият, аз, аз, аз….! Ето го разковничето, ето го знакът, който съдбата му праща (неслучайно, нали, Юнг?). Моята независимост е илюзия, голяма, безкрайна, неизбродна илюзия, илюзия и нищо друго!!!
Да, вярно, по отношение на външните обстоятелства съм независим. Жабчето изправи главичка, физиономията му излъчи смелост, непокорност, критичност. Не се прекланям пред началници надути, критикувам ги, настоявам на мнението си, когато съм убеден, че съм прав… всъщност, бунтар съм аз голям. Жабчо почти се изправи на канапенцето и самочувствието му разпламтя, очичките му засветиха със светлината на гордостта. Даааааа, бунтар, протестър, митингар, да! Да! Да! И гордата малка душичка на Жабчо потъна в хубавите спомени за първите митинги на демокрацията, за въздигащата до небесата радост от Свободата, за спонтанните прегръдки с непознати хора, закичени със знаците на Синьото движение!
Но…. Гордостта, хм, пъченето, желанието да се самопохвали, да се самовъзхити, мдаааа, тези неща за какво ти говорят, Жабчо? Зависим или независим си ти от егоизма на Егото? От импулса да се увериш, че твоето Аз се кипри на по-високо стъпало по стълбичката на личностните достойнства?
Но нали Буда ни учи, че азът е илюзия, че всички същества във вселената са свързани, са Едно, че трябва да обичаме и да състрадаваме на всички, а не да се чудим с какво да се хвалим?!?
Жабчето се натъжи. И си спомни края на любимия осми стих от Даодъдзин:
Така и мъдрият
поставя себе си след другите, а е пред тях;
излага се на риск, но оцелява.
Нима това не е понеже пренебрегва личното?
Затова и успява да осъществи личността си.
Ееееех, еееех, въздъхна Жабчо. Едно е да се наслаждаваш на мъдри книги, а съвсем друго - да следваш мъдростта в живота си! Нооооо, ще се боря с теб, мое фукливо Аз, ще видиш ти! И Жабчо се изплези гордо незнайно на кого.
Няма коментари:
Публикуване на коментар