КАЛНА ЛОКВА ИЛИ ЧИСТО ЕЗЕРЦЕ

 КАЛНА ЛОКВА ИЛИ ЧИСТО ЕЗЕРЦЕ

В края на толкова емоционалния ден Жабчо се беше разположил на любимото си оранжево фотьойлче, потънал в дълбоки размисли. Уж протестът вървеше силен и неукротим, срещна се с много приятели, покрякаха си от сърце. После и картите таро показаха Глупака, новото начало, но и Звездата, надеждата, всичко трябваше да се подреди добре в малкото езерце, наречено „Родина“. Но нещо го глождеше, не беше спокоен. Дали това щеше да е достатъчно, за да спрат малките жабки и попови лъжички да измират и изчезват – лишени от кислород? Нещо му подсказваше, че нещата не са такива, каквито изглеждат. Жабчо пийваше зелено смути с мента, въздишаше и тихичко подкрякваше, когато телефонът иззвъня. Беше неговата приятелка, Софка, мъдрата Сова, която имаше биологичен режим на бухал и обикновено му звънеше около полунощ. 

- Квак, кво правиш? Мярнах те по една телевизия в репортаж от протеста. Внимавай, нещата не са такива, каквито изглеждат, бух-бух! - сякаш четеше мислите му Софка. 

„Много се е разбухала напоследък, сигурно е постковиден синдром, си помисли Квакер Зеленоводски, каквото беше цялото име на Жабчо, когото приятелите наричаха накратко „Квак“. Ще взема да я прекръстя на Бухличка.“ 

- А ти откъде знаеш?, се осведоми Квак. 

- Ами чета и мисля, мисля и чета, забуха отново Софка. Знаеш ли, че според едно британско журналистическо разследване, 15 подготвени агента са достатъчни, за да започнат протест и да привлекат стотици и хиляди след себе си, и още 30 – за да го провалят. Така че внимавай и си отваряй очите! 

- И ти внимавай, Бухличке, ох, извинявай, Софче! Може и да си права, обаче сърцето ми не е спокойно да си седя у дома, когато по улиците ври и кипи недоволството! И то е съвсем истинско и ти казвам, сърцето ме изкара на площада днес, а не някой провокатор. Искаме си свободата и да има ред в държавата! Искаме чисто езерце, а не кална локва! 

Софка помълча няколко секунди, преди да забухти отново: 

- Ти знаеш, че и аз съм за свободата, ама не съм съвсем сигурна, каква е разликата между калната локва и чистото езерце? Не е ли всичко тъй относително?“

Сега беше време Жабчо да замълчи, но отговорът проблесна като мълния в съзнанието му и той категорично изквака: 

- Много просто! Разликата е в голямата свиня. Знам, че летиш и гледаш на нещата отвисоко, ама не ти ли минава през ума, че скоро няма да има живот в нашето езерце без кислород… Животът изчезва от калната ни локва. Разбрах едно в този наш свят, скъпа приятелко: няма такова чисто езерце, което да не може да се превърне в кална локва. Една нагла свиня е достатъчна! В това е разликата… Значи, може и обратното да се случи: локвата – ако махнем свинята – отново да стане езерце.

- О, Квак, ти мислиш със сърцето си! А това е най-трудното мислене. Утре ще дойда и аз на протеста, колкото и да ми е невъзможно да се будя в 6 следобед.

- И аз те обичам, Бухличке, до утре тогава, квак-квак!

На Жабчо му стана тъй спокойно и хубаво, не беше само той Глупака, колкото повече чисти души се съберат, за да се противопоставят на свинщината,, толкова по-голяма е Надеждата, че ще успеят да си върнат езерцето. И животът отново да потече – сребристо-син и прекрасен.

Svetlana Hristova