ЖАБЧО, ИЗБОРИТЕ И ЕМИЛИ ДИКИНСЪН

 ЖАБЧО, ИЗБОРИТЕ И ЕМИЛИ ДИКИНСЪН

9 юни 2024

С благодарност към Venceslava Petrova и Svetlana Hristova, които ме вдъхновиха да продължа да разказвам за Жабчето.

Жабчо се събуди рано, направи си втория комплекс на жабешкия цигун за възрастни и се отправи към банята. Никога не пропускаше сутрешния душ и плуването във ваната. Чисто тяло и чиста душа, двете са едно, една енергия, демек! Така си е, мислеше си то и старателно броеше гмурканията си. Наслада! 

После скокна пъргаво от ваната, избърса се добре, полюбува се на свежия си смарагдово-зелен цвят, потупка по пода с четирите си крачета за още по-енергично раздвижване на космическата енергия в тялото си и се настани щастливо в оранжевото си фотьойлче в хола. 

Време беше да помисли за дневната си програма. Не че обичаше да планира, не! Неговата скоклива природа не търпеше линейност в живота, а още по-малко реда и ограничеността на планираното съществуване!  Но трябваше да реши нещо важно за деня.

А денят беше благосклонно хубав. Слънцето се усмихваше, вятърът поклащаше клоните на дърветата и като че ли го поздравяваше, малките като попови лъжички облачета рисуваха загадъчно нежни картини върху платното на небето. Жабчето прошепна благодарствената си молитва към Госпожа Съдбата и се замисли по най- важния въпрос - какво добро да стори през този вдъхновяващ ден!?

О, сети се изведнъж - изборите! Жабчо беше политически ангажирано и следеше, макар и с отвращение, предизборните дебати, пардон, предизборното взаимооплюване. Разбира се тяхната неограничавана от нищо бездънна тъпота, квакащата в черно-сиви краски бездуховна реч, липсата дори на субатомна частица мисъл за доброто на страната, го хвърляха директно в пропастта на безнадеждността, но все пак…

Някъде там, далече, далече в политическата тъмнина имаше светлинка! Излъчваха я младите и образованите от партията, която поддържаше, партията, колективно ненавиждана от простоблатниците. Тъжна работа със зрънце надежда.

Пусна айпада и стаята се изпълни с тиха музика. О! Това е добре, каза си Жабчето и се настрои лежерно. След малко говорителят обяви, че в студиото е известната актриса Меланхолия Артистична, която ще прочете стихове на Емили Дикинсън. Жабчо се зарадва. То обичаше Емили Дикинсън. За по-медитативна настройка, седна в йогийска поза и се заслуша:

Аз никоя съм. А ти кой си?

Ти също ли си никой?

Тогава двама сме. Но не издавай -

че те ще ни навикат.

Колко е мрачно да си някой

- и като жаба мокра -

да казваш цял ден свойто име -

пред възхитена локва!

Стресна се. Изключи айпада. Сърчицето му замря, вцепени се тялото му. 

Жаба мокра…

Да казва своето име

цял ден

пред локва…?

Но, Емили, ЗАЩО?

Жабчо се сви на жълтото фотьойлче с крачета под коремчето и заприлича на пъпчиво-зелена топка с големи тъжни очи. Очите заплакаха.

Емили Дикинсън, голямата, обичана в цял свят американска поетеса, нежната самотна Емили обижда неговия народ! Не….., това не е възможно! Това е … грешка някаква… дааааа, грешка…! Една сълза се търкулна по коремчето му и тупна нежно върху зеленото килимче с красивите оранжеви райета. Една сълза!

Сърчицето му трепна: една! ЕДНА жаба! Само една! Емили няма предвид всички жаби…! Не обижда…, не обижда жабешката народна душа!

Жабчо скочи от фотьойлчето и затанцува като торнадо из стаята. Настроението му се завихри във висините на ярко-зеленото!

Грешката е моя, моя, Емили, заквака в кресчендо то, извинявай, прощавай, Емили!