ЖАБЧО ИСКА ДА ПОМОГНЕ НА НЕЩАСТНИЦИ
13 юли 2024
Хм! Какво е това? Жабчо стреснато прочете отново изречението, което се пъчеше с големи черни букви на страничката му във Фейса:
НЕ ИСКАМ НА МЕН ДА МИ Е ДОБРЕ, ИСКАМ НА ВУТЕ ДА МУ Е ЗЛЕ!
“На Вуте да му е зле!?? Какво е това, какво… що за желание, що за мисъл, що за душевност е това? И - най-важното - що за човек е това?!
Жабчо бързо изтри от фейс-страничката си тази ужасяваща грозотия, отвори широко прозореца и задиша бавно, дълбоко и успокояващо.
Облегна се на перваза и се загледа в просторната зеленина на гората, полюшваща се грациозно пред погледа му. Земята, гората, дърветата, небето, природата… всички те живееха в хармония! Помагаха си взаимно, даваха си сила и енергия, а не си желаеха злото!
И Жабчето отново се замисли. Що за човек е този, който се радва на чуждото нещастие? Но…О! Ами да, точно така!
НА ТОЗИ ЧОВЕК МУ Е ДОБРЕ, КОГАТО НА ВУТЕ МУ Е ЗЛЕ!
Боже мой! Психопат ли е този човек? Уникат ли е или има много такива хора? Много хора, които се чувстват добре, наблюдавайки, че на човека до тях е зле? Ами те, ами Господ, ами любовта, обичта към другия?
Жабчето се заразхожда енергично в хола, обикаляйки оранжево-зелено-жълтеникавите си мебели и се втренчи с обич в иконата на Света Богородица и бебето Иисус.
С обич и тъга. Сърцето го заболя за тези хора, за тези недокоснали се до Бога нещастници. Горките те, живеещи спънати и заклещени в пещерата на собственото си Аз и неподозиращи, че светът е огромен, Господ е безкрайно добър и чрез любовта и вярата в него всяко създание се издига в блаженството на Добротата, Красотата и Истината.
Но… как да се помогне на тези себеограничаващи се хора? Възможно ли е да отворят сърцата и душите си към светлината? Да се моля за тях! Да се моля! И Жабчето потъна в молитвен екстаз.
Телефонът звънна. Беше най-близката му приятелка и най-доброто същество, което познаваше - мъдрата Сова, Совичка или Бухличка, както понякога я наричаше. О! Разбира се, че тя ще помогне, тя ще измисли нещо умно и те двамата ще помогнат… ще помогнат…даааа!
И Жабчо заквака от радост и надежда и побърза да покани Совичка на чай с борови иглички в Жабешката сладкарница край голямото езеро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар