неделя, 11 януари 2026 г.

ТВОРЦИ НА ДОБРО. ДЯДО ДОБРИ, СВЕТЕЦЪТ ОТ БАЙЛОВО

 


Дядо Добри - името, носещо доброта

Мария Стоева ученичка, в ППМГ „Акад. проф. д-р Асен Златаров“, гр. Ботевград

 Малко хора знаят за неговата проява на обич към Бог. Моята баба ми е разказвала как било започнало всичко това:

„Дядо ти Добри не помни своето детство и учение. За сметка на това една дата отпреди повече от 70 години се е запечатала в съзнанието му. Времето, по което „дойдоха германците“. Тогава през една от бомбардировките над столицата снаряд пада близо до него и почти го лишава от слух. Той е стоял на покрива на една сграда. Всичко около него е било страшно и гледката пред очите му го е плашила. Замислил се каква е неговата мисия и какво прави на това място. Именно тогава бил моментът, когато истински изпитва потребността да общува с Бог. От тогава дядо ти Добри започва да обикаля манастирите. По този начин излиза от границите на светското и продължава пътя на духовността“, думите на моята баба, които ми дават ясен знак защо добрият старец прави всичко това в момента.”

https://www.espressonews.bg/%D0%94%D1%8F%D0%B4%D0%BE-%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8-%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B5%D1%89%D0%BE-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B0_42047.html

**********************


СПОМЕН ЗА ДЯДО ДОБРИ 

(От страницата, посветена на Дядо Добри във Фейсбук)

Дядо Добри бе духовен стълб за България цели 103 години. 

Той бе  учител по добротворство

Неговата любов и милосърдие го превърнаха в икона на доброто, която продължава да вдъхновява хората дори след смъртта му.

Дядо Добри е роден през 1914 година в село Байлово. Той живее просто и скромно през целия си живот, като прекарва повечето време в молитва и благотворителност. 

За мнозина българи той бе пример за духовен ръст и висока нравственост, заради което е уважаван в цялата страна.

Дядо Добри е известен със своето милосърдие и доброта към хората. Той е помагал на всеки, които се е обърнал в истината към него за подкрепа.  Независимо дали става въпрос за материална помощ, съвет или духовно ръководство, дядо Добри винаги е бил готов да помогне.

Дядо Добри, почина през 2018 година, но неговите уроци по благочестие продължават да ни вдъхновяват. 

Той остави след себе си много добри дела и неподправен пример за доброто. Неговата милост и любов ще продължават да вдъхновяват хората в България и по света за години напред.


От Уикипедия :

Дядо Добри и наричан от някои Светецът от Байловое български дарител за реставриране и поддържане на много български православни храмове. Считан е от мнозина за изключителен духовен пример в българското общество.

Биография

Роден е на 20 юли 1914 г. в село Байлово. Баща му Димитър загива в Първата световна война и майка му Катерина отглежда сама децата си.[4] Детството и ученическите си години дядо Добри не помни. Решава да се ожени през 1940 г. При една от бомбардировките над София снаряд пада в близост до него и почти го лишава от слух. С жена си има четири деца, две от които надживява. През годините дядо Добри се отделя от материалните аспекти на живота и се посвещава изцяло на духовното. Именно тази нова посока в живота и примерът, който дава впоследствие с щедростта и аскетизма си, карат мнозина да го наричат „Светецът от Байлово“.

Около 2000 г. решава да дари всичките си имоти на църквата. Живее скромно, в малка пристройка към църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в родното си село. За него се грижи една от дъщерите му. 

Някъде от това време датира и неговата мисия за събиране на средства за реставриране на християнски църкви и храмове в цяла България.

Почти всеки ден Дядо Добри ходи пеша или с автобус до София и пред вратите на храм-паметника „Свети Александър Невски“ или църквата „Свети Седмочисленици” събира пари, които след това дарява.

Умира след кратко боледуване на 13 февруари 2018 година около 15 часа[7]в Кремиковския манастир, където е отседнал през последните си години.[8]Погребан е на 15 февруари 2018 година в двора на църквата „Св. св. Кирил и Методий“, точно до постройката, в която живее в края на живота си. На погребението присъстват патриарх Неофит, десетки свещеници и стотици миряни.[9]


Дядо Добри е считан за един от най-висшите морални примери в България в днешно време. Добротата, скромността му, аскетският начин на живот и дълбоката щедрост се възприемат от мнозина като изключителен нравствен модел в съвременното ни общество. Заради лишенията на които се подлага, силната вяра в доброто, чистите си и искрени действия, и надеждата, която дава на отчаяните, възрастният старец е изключително уважаван и почитан от хора от всякакви социални групи.

Дядо Добри е аскет и като такъв той се отрича от всичко материално в живота. Живее в крайна бедност, защото всички пари, които събира, отделя за дарения на български православни храмове. Част от храната си набавя чрез щедростта на граждани, които са трогнати от безкористната му душа. Дядо Добри живее смирено и добродушно и въпреки напредналата си възраст, активно се включва в реставрациите на църкви и храмове.


Дядо Добри е един от най-големите частни дарители на български православни храмове. 

Макар че живее изключително бедно, през живота си е дарил над 80 000 лева, събрани от лични средства и от средства, предоставени му от щедри хора.


Дядо Добри не е бил официално удостояван с почетни обществени звания. 

През 2018 БПЦ започва процес за канонизацията му. Патриарх Неофит дори неофициално го нарича „безсребреник“.

************************************


Дядо Добри - национален символ на човечност и безкористна борба за добро

В София предстои да бъде издигнат паметник на дядо Добри, известен още като светецът от Байлово. Целта е да се почете човек, който с личния си пример на смирение, благотворителност и духовна щедрост остави огромна морална следа в българското общество. 








Източници









Добрината никога не си отива

Днес на 103 години нагоре полетя един от последните аскети на доброто – поклон Дядо Добри!

 0 коментара  Сподели: 

Етюдите на София

“Ние вярваме дълбоко в доброто, в неговите проявления, очи, ръце. Доброто, скъпи ни приятели, никога не си отива. Може понякога да се изморява, може да сяда, за да си почине за малко, а може просто да е поспряло да ни погледа какви ги вършим. За щастие, макар и улисани в земните си дела, доста често го забелязваме. Подаваме му по нещо, понякога пари, понякога усмивки, но не оставяме празни шепите му. И това е добре. Много добре! Защото доброто заслужава да му се обръща внимание, да му се дава милостиня, дарение и каквото се намира.”

https://goguide.bg/3397-4941-dobrinata-nikoga-ne-si-otiva/



Няма коментари:

Публикуване на коментар