ЦИТАТИ:
“Целта на нашия живот, както знаем, е съединението с Бога. Както казва св. Писание, човекът бил сътворен „по образ и подобие“ Божие, да се уподоби на Бога, тоест да се съедини с Него. Богоуподобяването на човека светите отци наричат обожение. Виждате ли колко велика е целта на живота на човека? Да стане не просто по-добър, по-нравствен, по-справедлив, по-любезен, а бог по благодат. И каква е разликата между светия Бог и обожените човеци? Това, че нашият Творец и Създател е Бог по природа, докато ние ставаме богове по благодат, защото, докато по природа оставаме човеци, с Неговата благодат се обожаваме. Когато човекът се съединява с Бога по благодат, придобива и опит от Бога, усеща Бога. В противен случай как е възможно да се съединява с Бога, без да усеща Неговата благодат? “
архим. Георги Капсанис, Опитни преживявания на Божията благодат, https://sveticarboris.net/2021/10/18/%d0%b1%d0%be%d0%b6%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%b1%d0%bb%d0%b0%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b0%d1%82-%d0%b8-%d0%bd%d0%b5%d0%b9%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%be%d0%bf%d0%b8%d1%82%d0%bd%d0%be-%d0%bf%d1%80%d0%b5/
Блез Паскал. За благодатта
“ През Съчиненията преминава големият спор за благодатта, тази тъй тайнствена основа на християнското учение. Какво е благодат? На гръцки дума χάρις (лат. gratia) означава чар, дар от боговете (от трите грации или χάριτες) човек да се харесва, да очарова другите със своя вид, обноски, говор. Χάρις е „крилатата лекота“, за която говори Федон на Платон, тайнствена духовна сила, която дава усещане за освобождаване от тежестта на материята, от затвора на тялото и света. От чар значението на χάρις (съответно и на gratia) през Късната античност става и благодеяние, при което някой дава някому нещо безвъзмездно, не за да получи друго в замяна, а за да помогне, за да дари удоволствие и радост.”
…
“Темата за благодатта поставя на преден план въпроса за отношението и взаимодействието между Бог и човек. Проблемът не е само теологически, но и антропологически. Средновековният теоцентризъм отстъпва на модерния антропоцентизъм. Познанието на Бога е все повече познание на човека или по-точно – познаването на човека е необходимо за вярното познаване на Бога. Декарт започва с откриването на своя автономен аз и се издига до доказването на Божието съществуване. Паскал също започва с познанието на човека, за да мине от истините на разума към тези на откровението.”
https://kultura.bg/web/%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D1%82%D0%B0/
ПОНЯТИЕТО “БЛАГОДАТ” В СРЕДНОВЕКОВНАТА ФИЛОСОФИЯ
В средновековната философия и теология понятието благодат (gratia) е централно и се разглежда като свръхестествен дар от Бога, който е необходим за спасението на човека.
Ето основните аспекти на понятието:
1. Природа на благодатта
Благодатта се дефинира като безвъзмездна помощ, която Бог дава на хората, не защото са я заслужили чрез делата си, а по Своята милост. Тя се счита за мост между крайната човешка природа и безкрайната божествена същност.
2. Свети Августин и дебатът за свободната воля
Най-значимата фигура в оформянето на това понятие е Свети Августин Блажени. Той развива учението си в спор с Пелагий:
Пелагианство: Твърди, че човек може да постигне спасение чрез собствената си свободна воля и добри дела.
Августин: Настоява, че след първородния грях човешката воля е покварена и „пленена“. Човек е неспособен да избере доброто без предварителната намеса на божествената благодат (gratia praeveniens).
3. Тома Аквински и видовете благодат
През Схоластиката (XIII век) Тома Аквински систематизира понятието в своята „Сума на теологията“:
Осветяваща благодат (gratia gratum faciens): Трайно състояние на душата, което я прави приятна на Бога и я подготвя за вечен живот.
Действаща благодат: Директно божествено влияние върху волята, което подтиква човека към конкретно добро действие.
Природа и благодат: Аквински въвежда известния принцип: „Благодатта не унищожава природата, а я усъвършенства“ (gratia non tollit naturam, sed perficit eam). Това означава, че разумът и вярата работят в хармония.
4. Роля в спасението
За средновековния мислител благодатта е:
Необходима: Без нея никой не може да влезе в Царството Божие.
Тайнствена: Тя се предава основно чрез тайнствата на Църквата (кръщение, причастие и др.).
Трансформираща: Тя не просто прощава греховете, но вътрешно преобразява човека (теозис или обожение в източната традиция).
5. Източна срещу Западна традиция
На Запад: Акцентът често пада върху правния аспект (оправдание) и психологическата промяна на волята.
На Изток (Византия): Благодатта се разбира като „несътворени енергии“ на Бога (според св. Григорий Палама), чрез които човек реално участва в божествения живот, без да става Бог по същност.
В обобщение, благодатта в Средновековието е решението на парадокса как един ограничен и грешен човек може да се съедини с един съвършен и безкраен Бог.
ЛИТЕРАТУРА
АВРЕЛИЙ АВГУСТИН БЛАЖЕНИ. ЗА ПРИРОДАТА НА ДОБРОТО
ЗА БЛАГОДАТТА И СВОБОДАТА НА ВОЛЯТА
Няма коментари:
Публикуване на коментар