СМИРЕНИЕ

 

Ох! Смирението, доколкото знам, е една от същностните добродетели в християнството. Но…май не е за мен… не че съм горда, не че … не, не, ама… май имам грешна интерпретация на смирението. По асоциация го свързвам с “наведената главица сабя не я сече” и с Живковото “ниско долу, другари!” 

Ще помисля по темата. Може би има връзка с будисткото учение за Аз-а като илюзия? Тогава може и да се смиря? (В.П.)

Коментар на психолога:

Можеш ли да видиш христианското смирение в психологическото приемане, като част от личностното развитие и сериозен фактор в човешките взаимодействия? 

Самата етимология на думата, според мен, го предполага. “Смирение”- с мир към себе си и другите, към ситуацията и света. Същият смисъл влага и психологията в приемането- приеми себе си, такъв, какъвто си, в едно с позитивите и негативите, приеми и другия такъв, какъвто е, заедно с позитивите и негативите му. 

И тогава идва големият парадокс, чак тогава е възможна ПРОМЯНАТА. Тоест, приемането не е застой, не е “наведена главица”, а условие, за да стане промяната, за да си осигурим път къмДОБРОТО. Много трудно се разбира, но е факт, факт, потвърден от дългогодишният ни опит. 

Ето един пример.

“ Жена, с наднормено тегло, идва при нас и още по време на първата консултация заявява колко много иска да отслабне, как не харесва себе си и какво ли не прави за да отслабне и все не става и не става…..Стана след почти година когато тя вече започна по-скоро да приема себе си, да има топло, уважително отношение към тялото си, към себе самата. Тогава й дойдоха сили за последователност в диетата и прецизност в упражненията. Така е, само за нещо, което ти е важно и значимо, можеш да положиш усилия и да бъдеш грижовен и последователен. (М. К.)