ДУХОВНИЯТ АРИСТОКРАТИЗЪМ

“Народните маси ценят свободата малко и слабо чувстват липсата на свобода.

Свободата е качество на духовния аристократизъм. 

Рицарството е било огромно творческо завоевание в моралното съзнание. 

Аристократът пръв в човешкото общество е почувствал личното си достойнство и чест. Но ограничеността му се състои във факта, че е почувствал това нещо единствено по отношение на своята каста. Аристократизмът на свободата, аристократизмът на личното достойнство и чест трябва да се разпрострат върху всички хора, върху всеки човек, именно защото е човек. Това е осъзнато от малцина, хоито са произлезли от аристокрацията. Но тук става дума именно за разпростиране на положителните аристократични качества върху широки човешки маси, за вътрешна аристократизация. В древния Египет единствено царят е бил признат, че притежава достойнството на безсмъртно същество, всички останали хора са определяни като смъртни. Отначало в Гърция за безсмъртни са признавали само боговете или полубоговете, героите, свръхчовеците. Хората са били смятани за смъртни. 

Единствено християнството признава на всички хора достойнството на безсмъртни същества, т. е. демократизира абсолютно идеята за безсмъртието. Но демократизация, която не изравнява механично хората, не отрича качествата им, е аристократизация, предоставяне на аристократични качества и аристократични права. Всеки човек следва да бъде признат за аристократ. Социалната революция трябва да унищожи именно пролетария, пролетарската онеправданост и унизеност. Християнството отхвърля принципа на гръко-римската култура И по този начин утвърждава достойнството на всеки човек, неговата богосиновност, образа Божи във всеки човек. И само християнството може да съчетае демократизма, равенството на хората пред Бога с аристократичния принцип за личността, с качествата на духовната личност, които не зависят от обществото и от масите.”

Съблазън и родство на аристократизма

https://www.ceacbg.com/bg/sermons/sblazn-i-robstvo-na-aristokratizma