Даааааа! Да! Бохем съм аз голям! Жабчо слушаше песента на Шарл Азнавур за бохемския живот някога там, в Париж, на Монмартър, пееше и танцуваше все по-вихрено на терасата.
Спомняше си и мислено изреждаше кръчмите по Ръкси, стари и по-нови, които някога, а и досега посещаваше, студентските си компании, толкова големи, че обикаляха поне десетина кръчми докато намерят свободна маса, на която да се настанят, песните, китарите, танците, разговорите и кубинския ром.
А партитата по къщите, Висоцки и Окуджава, водка със сельодка, Бийтълс и спорове, спорове и пак спорове - кое е по-лошо - комунизмът или фашизмът!?! Чак когато някой донесе тайно “Архипелагът Гулаг”, а по- късно и “Фашизмът” на д-р Желев, нещата започнаха да се изясняват.
А театралите, а кинаджиите, ееех, каква бохема, какво чудо! Много пиеха, миличките, спомни си Жабчо. Някога, когато работеше като суфльор в театъра, беше присъствал на много бохемски запои на творческата гилдия. Актьорите, режисьорите, всички пиеха от радост когато цензурата ги одобряваше и от мъка, когато ги заклеймяваше и унищожаваше.
А в нашия квартал, помисли си Жабчо, що интелигентен народ си отиде от това пусто пиене!
Но, хм, ква, ква! Аз се имам за бохем голям, но всъщност що е туй бохем? Само пиене, пеене и спорове ли? И пушене, естествено, а друго? Ами друго - хипитата, сексът, и най- вече - свободна душа, свобода…, бунт… ехааааааа, аз ли съм това?!?
Жабчо се гордееше с бохемството си, с лулата на баща си, която пушеше навремето, дори с понякога продължаващите до сутринта интелектуални спорове на бутилка хубаво уиски.
Но…., хм, все пак, всъщност - какво е определението за бохем, замисли се той и грабна айпада. Прочете и квакна от почуда и радост. В Уикипедия пишеше буквално следното:
“До ХVI век с думата бохеми във Франция са наричани циганите заради погрешното вярване, че те са дошли от Бохемия…
През XIX век с определението „Бохеми“ започват да се отъждествяват младите интелектуалци-бунтари от Латинския квартал на Париж.”
Ехааааа, зарадва се Жабчо, ами да, това съм аз! Интелектуалец и бунтар! Истински бохем! И се втурна с танцова стъпка към хладилника да си вземе бутилка минерална вода, вече съществена част от бохемството му.
Но… изведнъж се спря, погледна към небето ( в случая към тавана) и почти заплака. Защото си спомни. Спомни си за Весел Рицарски, мъжа на близката му приятелка Небрежна. Бог да го прости! Почина си от бохемството, което при него имаше едно единствено измерение - пиене до забрава. А какъв добър човек беше! И какъв талант - фотограф! Снимките му още се печатаха по вестници и списания!
И Жабчо пийна водичка, избърса сълзичката си и се обади на Бухличка за утеха. И тя беше интелектуалка, и бохемка, и бунтарка, и философка и … Алооооо, бух, бух, кой е? - обади се Совичка Бухличка и Жабчо забърбори бързо бързо.
А Бухличка го утеши на бърза ръка като му припомни големите имена на световното бохемство. Сред тях мноооого малко бяха си отишли от този свят с бутилка в ръка. А какви имена, какви личности, богати, известни и дали на света идеи, картини, музеи, оооо, велика Пеги Гугенхайм! любимка моя, с умиление си мислеше Жабчо, докато си припомняше имената, споменати от Бухличка и обичани от него - Анри дьо Тулуз-Лотрек, аристократът “гном”, сакатият по рождение велик художник (600 картини, 5000 рисунки , плакати..) и разгулен властелин на нощта - алкохол, проститутки, сифилис, живот в бордеи, разгул и заедно с това неуморно рисуване ( Жабчо наскоро чете статията на Дими Стоянович за него в L’EUROOEO). Мдааааа, миличък Анри, рано си отиде ти, само на 37 години…
Ааааа, неее, няма да тъжа, бохем ли съм аз или ревльо, подскочи Жабчо, пусна отново “Ла бохема” на Азнавур и се впусна в танц, отпивайки от бутилката с … минерална вода.
Няма коментари:
Публикуване на коментар