ЖАБЧО иска да стане възможно най-добър, за да помогне на света да стане по-добър

На М.К.

“Доброто е способността да откликваш добре на околните, развиването на чувствителност, която ти позволява да се държиш по начини, които са добри за околните, и да събуждаш собствените им по-добри страни.”

Конфуций

Жабчо се усмихна и затвори телефона. Затвори и очички, а пред вътрешния му поглед се разгърна спирала от топли, радостни усещания, леки и ефирни като мечти. Усети, че тази спирала го понася нагоре, нагоре, високо сред синьото приказно небе.

Колко хубаво, колко искрено-откровено и взаимно помагащо си говорихме с теб, скъпа приятелко! Разговорът беше дълъг. Тя, неговата дългогодишна обичана приятелка Добрата Добра му звънна преди около час с молба да сподели мъката си. Жабчо слушаше и мислеше, слушаше и желанието да помогне ставаше все по-силно. И като че ли по-творческо. Умът и интуицията му заработиха на бързи обороти. Слушаше аргументите на приятелката си докато му обясняваше защо е разочарована от себе си и вдъхновено ги оборваше. Срещу всеки неин себеразрушителен аргумент успя да формулира убедителен и беше сигурен - истинен аргумент в подкрепа на своята противоположна теза. А тя беше - не, не си слаба, не си безпомощна, скъпа приятелко! Ти можеш и ще победиш този кой знае от къде появил се страх, че няма да се справиш, че си слаба и безпомощна.

В края на този вдъхновяващ разговор и Жабчо, и Добрата имаха желание да се прегърнат. И чрез прегръдката да изразят радостта, дори щастието си, че успяха заедно да съградят това рядко, много рядко срещано сложно и същевременно фино чувство, изплетено като че ли като брюкселска дантела от нежност, обич, взаимно разбиране и взаимопомощ.

Жабчо отвори очи и взе книгата, която четеше днес - “Пътеката. Уроците на китайските философи за добър и смислен живот” на американския професор от Харвард Майкъл Пюет и Кристин Грос-Лок. Когато тази сутрин я зърна на етажерката с книгите по източна философия я отвори, за да си я припомни, с голямо учудване видя, че почти на всяка страница имаше подчертани думи, изречения, удивителни и въпросителни знаци!

Лелееее, кога съм я купил, кога съм я чел, че и подчертавал, писал… и нищо не помня! Жабчо отново запрелиства книгата - Конфуций за ритуалите и за баналните неща от всекидневието, чрез които можем да станем различни и по-добри хора, Менций за непостоянния свят и потенциала да бъдем добри, Лао Дзъ, Пътят и мъдрите хора, Сун Дзъ, човечността и моделирането на света и още, и още за това, как да станем по-мъдри, по, добри и да помогнем на света да се подобри.

Погледът на Жабчо попадна на един подчертан абзац в раздела за Конфуций за способността на себеусъвършенстващия се в доброто човек да “събужда” по-добрите страни у другите хора.

Хм! О! Колко интересно! Не беше мислил за тази страна на доброто. А тя беше много, много важна! Не само да правиш добро, да проявяваш разбиране, съчувствие, обич към другите хора, да им помагаш в беда, да ги подкрепяш в трудни моменти, да ги окуражаваш и да се радваш на успехите и радостите им, но и по някакъв едва ли не свръхличностно-всеотдаен начин да подтикнеш добрите им измерения да се проявят!