ЖАБЧЕТО АНАЛИЗИРА

 ЖАБЧЕТО АНАЛИЗИРА

Жабчето прегледа набързо новините за деня, предимно международните, и тъкмо да затвори айпада, погледът му попадна на заглавие, изписано с големи черни букви: И ВСЯКА ЖАБА ДА СИ ЗНАЕ ГЬОЛА. Стресна се, потърси веднага автора и не можа да повярва - Царят, Симеон Сакскобурготски! Публикацията беше стара, от времето когато царят се завърна в България и беше избран за министър-председател на страната.

Но какъв е този израз? Кой го е сътворил? Какъв е смисълът му? О, даааа, да, спомни си Жабчето, сещам се, това е българска народна поговорка ли, пословица ли, нещо от този род. Е, заслужава си да помисли малко върху посланието на този израз. На този грозен израз!

Настани се удобно в любимото оранжево фотьойлче в поза Йога за размишления, представи си една малка локва (гьолче, демек), в която се отразяваше бездънното синьо небе. Да, наистина - локвата е малка, ограничена, стеснена, но… това не й пречеше да си общува с най-безграничното нещо - небето!

Повтори на три квакания отблъскващия израз - Всяка жаба да си знае гьола! Хм! Какво значи това, наистина? Първият отговор го цапардоса право по пъпчивата главичка - ами роденият в гьол да си се кисне в гьола и да не мърда, да не гледа към небето, да не скита по полята, да не мечтае за Космоса, да забрави за широкия свят! Защото той, широкият свят, е за другите, онези, неродените в гьол!

Но това е ужасно! Това е… антидемократично, нечовешко, немодерно, това е антиглобалистично! Че то… в Индия, в страната с хилядолетна кастова история вече не е така! Да, в Индия с нейните касти - социални слоеве с твърди, почти непреодолими граници. Някога там роденият в една от низшите касти - например на работниците, няма никакъв шанс да се изкачи нагоре по социалната стълбица. Но вече не е така!

Хм, хм! Дали пък изразът има някакъв друг смисъл? Защо си измислил този израз, народе? Жабчето обичаше народопсихологията и често разсъждаваше върху смисъла на народните предания и легенди, поговорки и пословици. 

Всяка жаба да си знае гьола! Гьола! Неговия гьол и нищо друго? Или пък да знае, че нищо друго не знае? Това е по-интересно, философски ми звучи, очичките на Жабчето светнаха закачливо, оооо, Сократе, Сократе, велик ум си ти!

В края на краищата Жабчето реши, че има нещо вкаменяващо в този израз, нещо ограничаващо, някаква сигурност, че нещата са дадени веднъж завинаги и промените са невъзможни. А къде е свободната воля? Не, не, не всичко е предопределено, не!

И Жабчето скочи пъргаво, изпъчи се гордо и тръгна да си поговори с малката локва ( гьол)  във въображението си. Щом целият свят се съдържа в една малка песъчинка, какво да кажем за локвата (гьол)!

Валя Попова