БЪЛГАРСКИТЕ АРХЕТИПИ: ДЯДО ДОБРИ

 ДЯДО ДОБРИ

Неофит за дядо Добри: Безсребърник, който изпълни Божиите повели!

И Патриарха изпрати "Светеца от Байлово" в последния му https://www.dnes.bg/a/58-obshtestvo/368144-neofit-za-dyado-dobri-bezsrebarnik-koyto-izpalni-bozhiite-poveli

БОЯН МАГЕСНИКА

 

Боян Магесника. Изследване на литературния мит

сек

-20%

ТОП

• 

       

• 
• Автор:  Светлана Стойчева

Боян Магесника (Боян Магьосника, Боян Мага) е българският литературен и културен митичен герой – без аналози в българската култура. Неговата генеалогия не може да бъде изведена пряко от фолклора, каквато процедура традиционно сме свикнали да прилагаме – особеност, която пречи да му прикачим значката народен, но го превръща в особен и провокативен и до днес. Той е от ония противоречиви и трудносмилаеми културни фигури, които не могат да имат единна знакова същност, не могат да бъдат превръщани в герои на общонационалната епика и на нацията като цяло (както например Вазовите герои от „Епопеята“), но от друга страна, могат да станат инструментариум на противоборстващи идеологии и коренно различни духовни нагласи.

Художествените текстове, интерпретиращи образа на Боян Магесника, съставляват цяла литературна антология. Редицата на авторите се открива с имената на просветители и революционери от Българското възраждане, сред които са Юрий Венелин, Георги Раковски, Добри Войников. След Освобождението писатели, които заявяват по различен начин творческото си отношение към него, са: Стоян Михайловски, Пейо Яворов, Иван Грозев, Кирил Христов, Антон Страшимиров, Николай Райнов, Людмил Стоянов, Гео Милев, Теодор Траянов, а от по-ново време: Камен Зидаров, Иван Богданов, Георги Гроздев – списъкът не е пълен. Някои така и не стигат до реализацията на замисъла си в произведение, какъвто е случаят с Яворов и Траянов.

Всички сътворени образи на Боян Магесника неизменно отразяват авторите си, но е под въпрос съгласието им около едноименния знак. Анализът на текстовете често създава диалог между самите тях, какъвто иначе нито читателите, нито критиците, нито самите те биха предположили. Каквито и естетически и идеологически платформи да ги разделят, те все пак делят и „заедно“ изграждат един образ.

 Светлана Стойчева

За автора

СВЕТЛАНА СТОЙЧЕВА

Проф. д-р Светлана Стойчева е родена на 3 дек. 1959 г. в гр. Провадия, Варненска област. Завършва Българска филология в Шуменския университет „Еп. Константин Пре- славски“ (1984) и редовна докторанту... ВИЖ ПОВЕЧЕ