НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК, КОГОТО ПОЗНАВАМ
Енциклопедия „Българско кино Титра. София, 2000
Текстът е препубликуван от "Дойче веле".
Защо у нас порядъчни хора рядко стигат до властта?
"Доброто е дезорганизирано, а злото - в стройни редици", отговаря Кристиан Таков.
Изложбата с фотографии и афористични мисли към тях, с която близките и съмишлениците му отбелязват пет години от раздялата си с него, е наречена "Моралът е доброто".
Наименованието ѝ подсказва най-същественото от многото му достижения в обществения живот на страната: той върна славата и смисъла на моралното говорене. След като то, жертва на лицемерни и гузни злоупотреби, постепенно се бе разпаднало на кухи фрази, в които никой вече не вярваше. Докато не се появи Кристиан - със самочувствието на човек, който има моралното право да говори за морал.
То произтича от съответствието между публични изявления и лична биография. А Кристиан притежаваше рядко срещано човешко чистофайничество, не заобикаляше разкаляните терени на прехода, особено в правораздаването и политиката, но не им позволяваше да го омърсят, да го заплетат в интригите си и да го доведат до компромиси. Винаги беше първият изпълнител на моралните си предписания. Но съвсем не единственият. Радваше се на последователи, повече от всеки друг, дръзнал да говори не от името на партия или институция, а само от свое име.
Да разпознаеш и да победиш злото
Съдбата не му даде много време, но пък беше уцелил времето си, когато по думите му "България се събужда ужасно бавно, търка очи, обръща се отново на другата страна, вика: "Хайде да си поспя малко", но вече е ясно, че слънцето е изгряло и е високо. И че ще се става". Беше времето на "умните и красивите", излезли на протест по повод назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС. Етикетът, разбира се, им беше лепнат с язвителна ирония, но всъщност неволно хвана главното: те не могат да бъдат определени според политически, социален или какъвто и да било друг интерес, защото споделяха единствено общи ценности. Затова бяха готови да чуят моралното говорене на Кристиан, който тогава се обърна точно към тях, към тези като тях и след тях. И специално към студентите сред тях, за немалко от които беше любимият преподавател. Така негласно прибави от себе си към умни и красиви още един епитет, най-важният - морални.
Но не им спестяваше: "Доброто и злото са въпрос на избор. А свободата е вродена", с което следваше християнското разбиране за морала: даденото ти е не доброто, а свободата сам да го различиш от злото и да застанеш на негова страна. Ако искаш. "Изборът е ваш. И не търсете оправдания. Защото изборът е ваш", напомняше Кристиан на студентите си.
Този избор, впрочем, никак не е лесен, защото злото умее едновременно да плаши и да съблазнява. "Ще маскирате страха си като разумност, алчността си - като предвидливост, а безчестието си - с изкусна аргументация" - Кристиан знаеше как можеш да хвърлиш прах и в своите очи. Но още по-трудно е, когато си успял да разпознаеш злото, да го победиш, изискват се "ежедневни, непрестанни, изнурителни и неблагодарни усилия".
България продължава "да си поспива"
Какво стана с умните и красивите? Агентите на злото с присъщата им ловкост успяха да обърнат собствения им избор срещу тях самите, да им го откраднат. Протестът им, който започна срещу Пеевски, в крайна сметка му върна невидимата власт.
Същото се случи и седем години по-късно с протеста на новите умни, красиви и морални през 2020-а. Още на неговия терен между площадните речи и телевизионните интервюта изборът им вече беше присвоен. Защото коварството на злото е в мимикриите му - може да ти се яви включително с лице на съюзник и партньор. Промяната започна под вдигнатия юмрук на Радев и единственият ѝ шанс да продължи беше да се измъкне оттам. Но през това време "България се обръща отново на другата страна, вика: "Хайде да си поспя малко".
Нищо, че този път, когато заплашително скочиха геополитическите залози на националната ни съдба, режимът на Путин убиваше невинни хора, а връзките му с местната политика можеха да се проследят с просто око, изборът между доброто и злото изглеждаше по-лесен от всякога. Ето какво сънуват онези, които въпреки това не са в състояние да го направят: една четвърт от българите одобряват действията на Путин в Украйна; над 44 процента са на мнението, че вината не е негова, а на НАТО; едва 23 на сто са съгласни, че тя е на Путин - според изследвания на YouGov и Алфа Рисърч. Пак сме мрачни рекордьори за целия ЕС. И какво друго ни остава, освен да се вслушаме в утешителния оптимизъм на Кристиан Таков: "Никога не е късно дори и лошите да минат на добрата страна". Макар засега да тече по-скоро обратният процес
Обсъждали сме с Кристиан дали въобще добрите могат да спечелят, но той беше убеден, че не е нужно, защото загубите им накрая ще обърнат колата на лошите. Дай Боже!
Рубриката "Анализи" представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на "Дневник".