петък, 16 март 2012 г.

Даоско изкуство




Днес попаднах на прекрасен сайт, посветен на даоизма, китайската калиграфия и даоисткото изкуство: Daoism Depot Art Gallery

вторник, 13 март 2012 г.

КАКВО Е ЦИГУН?



"Ако искаме да сме здрави, да забавим процеса на стареене
и да удължим живота си, трябва да се научим да натрупваме жизнената енергия Ци в тялото си и да поддържаме нейното хармонично циркулиране"

Из един учебник по традиционна китайска медицина

Цигун е древнокитайска система за укрепване на физическото и психическото здраве. Тя е елемент от традиционната китайска медицина, основаваща се на концепцията за жизнената енергия Ци, пронизваща цялата вселена, в това число и човешкия организъм. Цигун е изкуството и науката да управляваме тази енергия в нашия организъм чрез комплекси от физически упражнения, дихателни практики и медитация.

Думата цигун е съставена от две думи:

- Ци - тълкуванията на този термин в литературата са многобройни, но за целите на тази публикация избирам най- често срещаното определение - жизнената енергия. Ще се опитам да изясня значението на думата по-подробно в друга публикация;

- гун - усилие, занимание, изискващо много време, упоритост и постоянство.

Така най-често цигун се определя като вид тренинг, свързан с Ци и изискващ време и усилия.

Ефектите от заниманията с цигун са много: 
активиране на скритите потенциални сили на организма за саморегулация, 
засилване на имунната система, 
намаляване на стреса и тревожността, 
забавяне на процесите на стареене, постигане на дълголетие. 

На по-висшите нива на практиката се работи върху постигане на хармония на духа и тялото, личностно усъвършенстване и реализация в съответствие с естествените закони на вселената.

За мен цигун е врата към познаването на моята същност и на същността на живота и вселената въобще. Защото практикувайки цигун, аз се докосвам до великите учения на изтока, чиито откровения и постижения съвременната западна наука започва да открива и цени все повече.

Кой може да практикува цигун?
Няма ограничения за практикуването на цигун, нито възрастови, нито здравословни. Всички, които искат да живеят в добро здраве, да се справят по-добре със стреса във всекидневието, да отложат старостта, да удължат живота си и да постигнат хармония със себе си и другите ще напреднат много в това отношение ако посветят време и усилия на практиката на тази древна оздравителна система с доказани положителни ефекти.

Каква е научната основа на системата цигун?
Преди всичко това е теорията на традиционната китайска медицина.

Каква е философската основа на цигун?
На първо място това е даоската концепция за единството на всичко съществуващо – законите, управляващи природата и живота на човека са едни и същи – светът на човека е микрокосмос, част от света на природата – макрокосмоса. Тайната на хармоничното съществуване е да се научим да живеем естествено, в съгласие със законите, управляващи целия Космос.

Кога се появява системата цигун?
Различните източници сочат различни периоди - спорпед някои системата се заражда преди 3 000 години, според други - дори преди повече от 5 000 години.

Кога методиката цигун се споменава за първи път?

Някои основни положения на методиката се споменават още в най-стария и авторитетен трактат по китайска медицина “Канон на Жълтия император за вътрешното” (III – I в. пр. Хр.).


За илюстрацията: Рисунка върху коприна от III - IV в. пр. Хр. изобразяваща една от най-древните форми на цигун - практиката Дао - ин.

вторник, 14 февруари 2012 г.

Шарл Бодлер: Албатросът



Понякога из път, щом скука ги обземе,
огромни албатроси моряците ловят —
безгрижни спътници, които дълго време
над бездните горчиви след кораба летят.


На пода повален между въжа дебели,
той — кралят на лазура! — мълчи, скован и плах,
но става и криле огромни, снежнобели
като весла плачевно повлича покрай тях.

О, пътника крилат с походка тъй неловка!
Прекрасен в своя полет, как жалък е и вял!
Един му пуска дим в разтворената човка,
а друг след него куца, моряците разсмял.


Поетът е събрат на принца на ятата,
сред бурите се носи, стрела не го лови,
но долу, заточен сред гмежа на тълпата,
крилата исполински му пречат да върви.

Превод: Кирил Кадийски

четвъртък, 26 януари 2012 г.

Джуан-дзъ - един от великите даоски философи




Чжуан-цзъ е един от великите философи на Древен Китай, известен и като изключителен стилист в китайската литература. Той събирал и записвал истории, като се предполага, че голяма част от тези истории били измислени от него за обрисуване на поглед му върху нещата.

Даденият разказ много добре показва каква е била философията за труда на Чжуан-цзъ, тази история е за един селянин, който се отказал от използването на гранилото, което служело за вадене на вода от кладенеца.

Един селянин си изкопал кладенец за да полива нивите си. За да извади вода от кладенеца той използвал черпак, подобно на диваците от миналото. Един минувач го видял и попитал селянина защо не използва гранило, благодарение на него той запазва силите си и може да ги изразходва за нещо смислено, вместо за този примитивен метод. А селянинът отвърнал: ”Аз зная, че с гранилото ще изразходвам по-малко енергия, именно затова не го използвам. Страхувам се, че този, който използва подобни изобретения, сам се превръща в подобна машина, а това води до глупави навици, бездействие и леност”.

Цитирано по: Ерих Фром, Д. Сузуки, Р. Де Мартино, Психоанализа и дзен-будизъм




"Най-широките знания не водят до постигане на Дао; разсъжденията не дават мъдрост в това отношение. Мъдреците са се отказали от тези два метода"
"Спорът говори за отсъствие на ясно виждане"
"Не казват, че кучето е добро защото лае добре, нито пък че човекът е мъдър, защото речта му е изкусна."


Връзки:

Още цитати от великия китайски даоски мъдрец има в блога на Дориан Александров: http://doktora757.blog.bg/drugi/2010/06/26/djuan-dzy.568009

Портрет на Джуан-дзъ в блога на Ани Пешева


За философията на Джуан-дзъ виж в блога на Доктора


Овчарска торбичка - Башо




Башо (1644 – 1694), велик японски поет живял в XVII век 



Едно от най-известните му стихотворения е това:

И ето: грижливо се взирам –
Цъфтяща овчарска торбичка
Е-хей край плета!



Коментар на Д. Сузуки:

Башо, както и повечето японски поети, е творил за природата. Той така е обичал природата, че чувствал единството си с нея, усещал всеки пулс в природата. Повечето хора от Запада могат да се отделят от природата. Те смятат, че човека няма нищо общо с природата, освен в няколко аспекта, свързани с желанието, че природата съществува само за използването й от него. За хората от Изтока природата е много близка. Това чувство към природата се е пробудило, когато Башо забелязал незабележимото цвете, растящо на стар, полуразрушен път извън града, близо до някакво село, и така красиво и невинно цъфтящо, така непринудено, съвсем без да иска някой да го забележи. И все пак ако го погледнеш колко е нежно, колко е пълно с божествената слава и величие, по-славно е даже от Соломон! Вече неговата скромна красота предизвиква искрено възхищение. Във всеки шум поета може да почувства дълбокото тайнство на живота и битието. Самият Башо може би не е осъзнавал всичко това, но аз съм сигурен, че по това време сърцето му е било преизпълнено с такива чувства, подобни на тези, които християните биха нарекли божествена любов, достигаща най-големите дълбини на космическия живот.

Върхът на Хималаите е способен да предизвика у нас възвишен трепет, вълните на Тихия океан могат да ни внушат чувството за нещо вечно. Но поетически, мистически или религиозно отвореният ум във всяко едно стръкче, чувства нещо трансцедентно, излизащо от пределите на всяка корист. Това е основата на човешките чувства, въздигащи в нас царството на Съвършената Земя. Тук не става дума за величие. В това отношение японският поет имал някакви специални способности да намира и в най-малките неща по нещо велико.
Такъв е Изтока.

Цитирано по Ерих Фром, Д. Сузуки, Р.Де Мартино, "Психоанализа и дзен будизъм"
Илюстрацията е от: http://thegreatbookslist.com