Даоската алхимия

Целта на даоската алхимия е в създаване на еликсир на безсмъртието. Във външна среда той присъства като някаква субстанция, която може да бъде погълната от организма; във вътрешната алхимия („ней дан“), възникнала през епохата Тан (618–907), той представлява същия онзи вътрешен ресурс, който даосите се стремят да изкристализират, съхранят и умножат чрез описаните по-горе техники (ушу - вътрешните бойни стилове като тайдзи, син и и пакуа, цигун, дихателни практики). С помощта на „ней дан“ златистият еликсир достига мозъка и оттам попада в устата. След като се преглътне, еликсирът става Свещен зародиш, който след шестмесечно развитие преобразява даоса в земен Безсмъртен. След девет години изпълнение на ритуалите формирането на Безсмъртния е завършено.Класически трудове по вътрешна алхимия са сборниците „Дао Шу“ („Опората на Дао“, около 1140 г.) и „Сючън Шъшу“ („Десет писания за културата на съвършенството“, след 1200 г.).

Цитирано по: Най-известните Дао притчи, послеслов 

Най-древният трактат по даоска алхимия е "Баопудзъ. Мъдрецът, обемащ пустотата" от Гъхун, написан около 320 г. и представляващ енциклопедия на ранния даоизъм.  Тази книга не се чете на един дъх. Това е книга за цял живот - колкото пъти я отворя, толкова нови, незабелязани преди неща откривам. Препоръчвам я горещо на всеки, който иска да се докосне до мъдростта на древните даоси.

 

 

КОМПЛЕКСЪТ “ОСЕМ КЪСА КОПРИНА” В СЕДЯЩА ПОЗИЦИЯ

Комплексът е създаден преди 1 000 години от маршал  Юе Фей (живял по времето на династията Сун ), за да подобри здравето на своите войници.

Първоначално комплексът включва 12 къса, но постепенно броят им намалява до осем, въпреки че и формата с 12 упражнения също е съхранена. 

Комплексът спада към системата на даоската външна алхимия (външният еликсир - уайдан) и обхваща и двете практики на тази система - натрупване на Ци в крайниците и насочването й към органите, както и използването на движението на крайниците за задвижване на мускулите около органите и усилване на движението на Ци в тях. 

Най-важната част на тази система са не самите упражнения, а преди всичко теорията и принципите, върху които те се изграждат. Поради това е много важно да разберем смисъла на "тайните думи", отнасящи се до всеки един от късовете. Само така ще можем да използваме нашия ум И, за да насочваме движението на Ци и да подобрим здравето си.

Според указанията на Ян Дзюнмин (авторът на клипа),  добре е комплексът да се изпълнява през първата половина на деня, както и да се стремим да не пропускаме нито едно упражнение и да съчетаваме дишането и движенията по следното правило: при разтягане на крайниците издишваме, при свиване - вдишваме и насочваме Ци към гръбначния стълб.

Вариантът на Ян Дзюнмин на "Осем къса корприна" е подробно представен в блога "Тайната на златното цвете" поради което тук няма да превеждам указанията към отделните късове. Вече някой е бил така добър да го стори вместо мен, за което съм много благодарна.

Открих също, че книгата "Осем къса коприна" на Ян Дзюнмин е преведена на български, което също ме зарадва.

Връзки:
Даоската алхимия
Накратко за Ян Дзюнмин на руски език
Към сайта на създадената от Ян Дзюнмин през 1982 година в Бостън Асоциация на бойните изкуства Ян

Даоистки цигун в 12 пози

Цигун в седяща позиция - упражненията са по-трудни, но много ефективни и приятни.

За не-действието (У-уей) - една от най-съществените категории в даоизма

"Дао съществува в не-действието,
и все пак нищо не остава несвършено."

                         Лао дзъ, "Дао дъ дзин, 37 стих

"Прилагането на у уей (не-действието) не означава бездействие и мълчание. Нека на всичко бъде предоставена възможност да прави това, което му е определено от природата и е естествено за него, така че да е удовлетворена неговата природа."

                                 Джуан-дзъ

"Ако се откажем от постъпки, противоречащи на нашата природа, ще придобием съгласие с Дао и действията ни ще са успешни."

                          Дж. Нидъм

Източник на илюстрацията: http://www.edepot.com/taoism_wu-wei.html

Връзки:
Пътят на Пух

ПЪТЯТ - даоска притча

Великата Чистота попитала Безкрайността: “Вие знаете ли Пътя?”, “Не, не знам”, отговорила Безкрайността. 

След това Великата Чистота задала същия въпрос на Не-действието и Не-действието казало: “Аз знам Пътя”. 

“А има ли твоето знание число?” – попитала Великата Чистота. “Да, има”, - “Какво е това число?” – “Моето знание за Пътя може да възвиси и може да унизи, може да свърже и може да раздели. Ето как може да се пресмята благодарение на моето знание”.

Великата Чистота попитала Безначалното: “Кой е прав – Безкрайността, която не знае, или Не-действието, което знае?” “Незнанието е дълбоко, а знанието е повърхностно – отговорило Безначалното. – “Да не знаеш – това е вътрешно, а да знаеш – това е външно”. 

Великата Чистота въздъхнала и казала: “Значи ние знаем благодарение на незнанието! А не знаем поради знанието! Кой познава знание, което не знае?” “Пътят не може да се чуе, а ние ако нещо чуваме, то това не е Пътя, - отговорило Безначалното. – Пътят е невидим, а ние ако виждаме нещо, то това не е Пътят. 

За Пътя нищо не може да се каже, а ако нещо говорят за него, то това не е Пътят. Който е постигнал Безформеното, което дава форма на формите, той знае, че Пътят не може да се назове”. И Безначалното казало още: “Да отговаряш на въпрос за Пътя – означава, че не познаваш Пътя. А пък този, който пита за Пътя, никога не е чувал за него. Няма какво да се пита за Пътя, а ако питаш – няма да получиш отговор. Да питаш за недостъпното за питане – значи да питаш напразно. Да отговаряш за това, за което не може да има отговор – означава да загубиш вътрешното. Този, който е загубил вътрешното и пита напразно, не вижда Вселената около себе си, а вътре в себе си не вижда Великото Начало. Поради това той никога няма да се издигне по-високо от планината Кунлун и няма да успее да странства из великата Пустота”.