Проф. Георги Фотев. „Българската меланхолия”

Корица на книгата „Нашите майки все в черно ходят”, Иван Милев, 1926 г. 

В рецензията на издателството "Изток - Запад" се казва:

„Българската меланхолия“ е аналитично дълбочинно и неконвенционално като подход изследване на драматичната и трагическа народна участ. Който обича родината си, ще изпита болка и потрес от разбулените събития и страни на историческия живот. Меланхолията може да е сюблимно състояние на духа, но и да води до подло малодушие, предателство и т.н. Книгата е предизвикателство към днешните поколения.

Проф. Георги Фотев (Нов български университет) е изтъкнат социолог с международна известност. Член на Европейската академия на науките и изкуствата и на други авторитетни организации. Автор на голям брой научни публикации, част от които в чужбина (16 страни). Издателство „Изток-Запад“ е публикувало негови фундаментални съчинения като ,,Диалогична социология“ (2004), ,,Дисциплинарна структура на социологията (2006), ,,Дългата нощ на комунизма в България“ (2008), ,,Ценности срещу безпорядък“ (2009). Той е съ­ставител на престижната поредица на „Изток-Запад“ ,,Социологическо наследство“.

Откъс от книгата "Българската меланхолия": е публикуван на сайта на "Ценности и общност".

В статията си "Безвремие и меланхолия", представяйки основните идеи и подход на известния ни социолог Георги Фотев" в книгата му "Българската меланхолия", Атанас Ждребев пише:

"Историята само по себе си не може да ни предостави целия инструментариум, който ни е необходим, за да вникнем в дълбочина в събитията от миналото. Човешкото развитие не е някаква обикновена фактическа хронология, а се обуславя от множество закономерности, свързани с конкретната социална среда, с психологическите особености на националния характер, които се проявяват на индивидуално и на колективно равнище, с процесите в литературата, изкуството и всички останали сфери на възможния опит. Проф. Георги Фотев избира именно интердисциплинарния подход в последните си изследвания върху българската историческа действителност през ХХ век, търси корените на драматизма в националната съдба в едно преломно време, когато състоянието на политическа обърканост, социална дезориентация и отчаяно преклонение пред авторитета на харизматичния водач, припознат като спасител, води до залитане в напълно погрешна посока, което се възприема като тръгване по правилния път. Политическият процес се отклонява тотално от нормите на демокрацията, насилието се превръща в основен инструмент при правенето на политиката, мощната идеологическа пропаганда изгражда манипулативна митология на прогреса, цензурата поставя було на неведение, което отдалечава обществото от реалността, литературата се използва като средство за обслужване на целите на режима. Обикновеният човек живее във фикционален социален свят, над него постоянно виси сянката на смъртта и го заплашва при всяко отклонение от желаното поведение. Проф. Фотев разглежда два последователни периода от българската история, в които ликвидирането на демокрацията води до тежки социални девиации.

Последната му книга - “Българската меланхолия”, е фундаментален социологически анализ на десетилетието между двата преврата – от 19 май 1934 г. и от 9 септември 1944 г., в който се изследва как всеобщата криза в държавата поражда безпътица и поразява всички сфери на обществения живот. Меланхолията е особено състояние на бездействие в сложна и драматична ситуация, когато не е възможно да се намери ефективно решение за изход. Тя е пълната противоположност на т.нар. от проф. Фотев “акционизъм в нищото”, при който визията за постигане на политическа и социална промяна е утопична, но въпреки това се предприемат конкретни действия, а крайният резултат е един имагинерен успех, който фактически не разрешава, а задълбочава допълнително съществуващите проблеми."

Към цялата статия ТУК
,

Точка Дзу сан ли - точка на дълголетието, която лекува сто болести

足三里

Дзу-сан-ли Е.36

36-та точка от меридиана на стомаха

Характеристики:

Една от четирите общи точки,
За първи път се споменава в трактата "Лин шу".
Точка устие, елемент Земя
Превод на името: дзу - крак; сан - три; ли - селище или: селище, разположено на три цуна надолу от коляното

Местоположение:

Масажът на точката Дзусанли възбужда нервите, мускулите, тъканите и органите на цялото тяло. Помага при умора, тревога, болки в главата, укрепва имунитета. Лекува болестите и укрепва организма, а ефектът от въздействието върху нея е много по-добър от което и да било спортно занимания. 

За да почувствате благотворното въздействие, всеки ден в определено време натискайте в продължение на 5 минути точката. Всяка минута правете между 15-20 натискания.

Основните й функции са:

• да нормализира функцията на стомаха и далака, 
• да тонизира целия организъм, 
• да възстанови потока на енергията по меридианите, 
• да изгони вятъра и да премахне излишната влага, 
• да укрепи енергията Яи и да отстрани патогенните фактори. 

Съвременните изследвания са доказали, че въздействието с акупунктурни игли върху точката Дзусанли възстановява работата на храносмилателния тракт, апетита, подобрява работата на мозъка и сърцето, увеличава червените и бели кръвни телца, хемоглобина и вътрешната секреция, подобрява съпротивителните сили на организма.

По-подробна информация на руски:

В книге «Бянь Цюэ шэнь ин чжэнь цзю юй лун цзин» (Канон священного предвестия Бянь Дюэ, Иглоукалывания и прижигания, Яшмового дракона, 1329 г.) говорится, что точка Цзу-сань-ли Е.36 

«... лечит сотню болезней мужчин и женщин, переутомление пяти [цзан-органов]и семь болезней [половых органов], болезни селезенки и желудка, все болезни связанные с Ци, все болезни связанные с затвердениями, все болезни связанные с паразитами, все глазные болезни, воспаление горла, ветер-холод, все виды боли». 

Основными функциями этой точки являются поддержка жизненной Ци, восполнение первичной Ци, укрепление селезенки, приведение желудка к гармонии, рассеивание ветра, растворение сырости, восстановление проходимости в каналах и оживление коллатералей.

1. Цзу-сань-ли Е.36 — точка-устье ножного ян-мин канала желудка. Достигая точек-устьев, канальная Ци становится обильной, как вода в устье реки, впадающей в море. Точки-устья всех каналов можно использовать при лечении болезней желудка, кишечника и других фу-органов, однако самой эффективной в лечении этих болезней является точка-устье канала желудка Цзу-сань-ли Е.36. Желудок относится к элементу Земля, точки-устья каналов фу-органов также относятся к элементу Земля, поэтому Цзу-сань-ли Е.36 можно назвать «точкой-Землей канала-Земли» или «Землей в Земле». Кроме того, Цзу-сань-ли Е.36 — точка-устье желудка на нижних конечностях. В каноне «Су вэнь» говорится:

«При лечении фу-органов используйте их устья». В каноне «Лин шу» также сказано: «Желудок — это ууморе пищи", его точки вливания —Ци-чун [Е30] вверху и [Цзу-] сань-ли [Е36] внизу».

В каноне «Лин шу» перечислены следующие показания для применения точки Цзу-сань-ли Е.36:

«Когда патогенная Ци проникает в селезенку и желудок, возникают боль мышц, жар в желудке, постоянное чувство голода, холод в желудке, урчание в животе, боль в животе. Болезни желудка - вздутие живота, боль в желудке, животе, груди и подреберье, непроходимость в диафрагме и горле».

В книге «Чжэнь цзю цзюй ин» (Собрание цвета иглоукалывания и прижигания, 1529 г.) точка Цзу-сань-ли Е.36 отнесена к «четырем общим точкам», которую можно использовать при лечении всех болезней живота. Чаще всего точка применяется при болезнях со свойствами недостатка Ци и крови, реже — при жаре и избытке.

2. Существует наружно-внутренняя взаимосвязь между ножным тай-инь каналом селезенки и ножным ян-мин каналом желудка. Селезенка и желудок являются источниками образования Ци и крови. Когда Ци селезенки и желудка крепка и в достатке, организм человека функционирует нормально, в противном случае может возникнуть множество болезней со свойствами недостатка Ци и крови. Кроме того, первичная Ци, источник которой находится в почках, требует постоянного пополнения со стороны приобретенной Ци, что обеспечивается при помощи функциональной активности селезенки и желудка. Учитывая высокую эффективность точки Цзу-сань-ли Е.36 в укреплении селезенки и желудка, восполнении Ци и крови, ее можно использовать при лечении практически всех болезней со свойствами недостатка Ци и крови, в том числе при недостатке Ци почек.

3. Цзу-сань-ли Е.36 является важной общеукрепляющей и профилактической точкой. Ее содействие укреплению селезенки и желудка, нормализации их функций, образованию питательной Ци и крови обеспечивает повышение сопротивляемости организма. Чжан Гао, живший во времена правления династии Сун (960- 1279 гг.), писал: 

«Если хотите спокойствия, не должна высыхать [Цзу-]сань-ли [Е36]».

То есть постоянное прижигание с нагноением точки Цзу-сань-ли Е.36, а также другие приемы воздействия на точку могут способствовать нормализации функций селезенки и желудка, восполнению жизненной Ци, повышению сопротивляемости организма. Таким образом, для укрепления жизненной Ци и изгнания патогенной Ци в первую очередь следует использовать точку Цзу-сань-ли Е.36.

4. Среди показаний к применению точки Цзу-сань-ли Е.36 часто упоминаются различные заболевания женской половой сферы. Причинами возникновения многих женских болезней является недостаток Ци и крови. Цзу-сань-ли Е.36 способствует нормализации функций селезенки и желудка, что обеспечивает восполнение Ци и крови, поэтому ее можно использовать при альгоменорее, аменорее, белях, бесплодии, выпадении матки, дисменорее, послеродовой боли в животе, маточных кровотечениях и друшх женских болезнях, связанных с недостатком Ци и крови.

5. Ножной ян-мии канал желудка наружно-внутренне связан с ножным тай-инь каналом селезенки. Селезенка управляет транспортировкой и трансформацией сырости, содействуя водному обмену. Нарушение этой функции селезенки может привести к различным заболеваниям, связанным со скоплением сырости. Воздействие на точку Цзу-сань-ли Е.36 может способствовать восстановлению водного обмена в организме. Этим объясняется эффективность использования точки при лечении водянки, отека конечностей, одышки и кашля с отхаркиванием большого количест ва мокроты, вздутия живота из-за скопления сырости и других заболеваний со свойствами сырости.

6. Существует наружно-внутренняя взаимосвязь между ножным ян-мин каналом желудка и ножным тай-инь каналом селезенки. Селезенка управляет мышцами, обеспечивая их питание. При нарушении этой функции селезенки могут возникнуть мышечные нарушения. Ввиду того, что точка Цзу-сань-ли Е.36 способствует укреплению жизненной Ци и изгнанию патогенной Ци, устранению флегмы и сырости, ее можно использовать для восстановления проходимости в каналах и оживления коллатералей, то есть при различных мышечных нарушениях и болевых синдромах.

7 Ответвление канала желудка проходит через сердце. В каноне «Лин шу» в качестве болезней ножного ян-мин капала желудка указаны:

«... боязнь людей и огня, услышав шум деревьев, больной испытывает страх и взволнованность, сердцебиение, желание остаться в одиночестве, закрыв двери. В тяжелых случаях — стремление забраться повыше и петь, хождение со снятой одеждой».

Таким образом, ножной ян-мин канал желудка тесно связан с жизненным духом Шэнь сердца, а его точки можно использовать при различных болезнях, связанных с расстройствами жизненного духа Шэнь. В книге «Чжэнь цзю цзя и цзин» (Канон основ иглоукалывания и прижигания, 282 г.) среди показаний для использования точки Цзу-сань-ли Е.36 указаны: 

«... маниакальное состояние, безрассудные речи, гнев и страх, боязнь людей и огня, ругань». 

Причинами болезней, связанных с жизненным духом Шэнь, могут быть недостаток Ци и крови, нарушение функций селезенки и желудка, истощение Ци почек. Использование точки Цзу-сань-ли Е.36 способствует устранению указанных состояний, именно этим можно объяснить ее эффективность при лечении бессонницы из-за нарушения функций желудка или сердцебиения из-за недостатка крови.

8. Точка Цзу-сань-ли Е.36 способствует восполнению Ци, поэтому ее использование эффективно при критических состояниях с сильным истощением Ян-Ци, например, при обмороках. В книге «Чжэнь цзю цзюй ин» (Собрание цвета иглоукалывания и прижигания, 1529 г.) она отнесена к группе «девяти точек для возвращения Ян». В книге «Чжэнь цзю да чэн» (Великие достижения иглоукалывания и прижигания, 1601 г.) говорится: 

«Если произвести глубокое укалывание в Цюэ-пэнь [Е. 12], произойдет обморок. Если произвести глубокое укалывание в Цзянь-цзин [VB.21], также может быть обморок. Немедленно применяйте приемы стимуляции в Цзу-сань-ли [Е.36] и человек вернется в нормальное состояние».

Следует помнить, что точка Цзу-сань-ли Е.36, как правило, применяется при критических состояниях из-за отхождения Ци, то есть при истощении Ян-Ци и ее неспособности удерживаться внутри организма. В этом случае кисти рук больного разжагы, рот открыт, наблюдается розовая окраска щек, со временем — бледность, недержание кала и мочи, похолодание конечностей. Данное состояние относится к синдромам типа недостатка. Основным принципом лечения является содействие «возвращению Ян», обычно рекомендуется применять сочетание точек Цзу-сань-ли Е.Зб и Гуань-юань VC.4. Критические состояния из-за закупорки Ци относятся к синдромам типа избытка. В этом случае кисти рук больного плотно сжаты, наблюдается стискивание челюстей, покраснение лица, шумное дыхание с влажными хрипами. Данное состояние относится к синдромам типа избытка, в лечении рекомендуется применять сочетание точек Юн-цюань R.1 и Шуй-гоу VG.26.

9. Ножной ян-мин канал желудка проходит через область молочной железы, поэтому Цзу-сань-ли Е.36 — эффективная точка лечения боли в молочной железе и мастита. Кроме того, одной из основных причин возникновения мастита является скопление жара в желудке. Нормализация функций желудка путем воздействия на точку Цзу-сань-ли Е.36 также может способствовать устранению мастита. 

10. Основными причинами большинства кожных болезней являются внутренние нарушения, то есть проявления болезни на коже — это ее «вершина», а внутренние причины болезни - ее «корень». Таким образом, при лечении большинства кожных заболеваний в первую очередь необходимо воздействовать на «корень» болезни. Учитывая основные функции точки Цзу-сань-ли Е.36, ее можно использовать при лечении ряда кожных заболеваний, например, экземы из-за недостатка Ци селезенки со скоплением сырости или из-за недостатка крови, крапивницы из-за скопления жара в желудке и кишечнике.

Показания:

• Болезни селезенки, желудка и кишечника: все болезни кишечника и желудка, боль в эпигастральной области, боль в животе, рвота, вздутие живота, несварение желудка, урчание в животе, понос, дизентерия, непроизвольная дефекация, постоянное чувство голода, холод в желудке, запор, затруднение глотания.

• Болезни из-за недостатка жизненной Ци: головокружение, шум в ушах, головная боль, нехватка воздуха, одышка, утомляемость, потливость, боль в пояснице, поллюции, импотенция, частое мочеиспускание, ночное недержание мочи, понос, запор, предрасположенность к простудам, выпадение прямой кишки.

• Женские болезни (со свойствами недостатка Ци и крови): альгоменорея, аменорея, бели, бесплодие, выпадение матки, дисменорея, послеродовая боль в животе, маточные кровотечения.

• Болезни водного обмена: водянка, отек конечностей, одышка и кашель с отхаркиванием большого количества мокроты, вздутие живота из-за скопления сырости.

• Болезни ножного ян-мин канала желудка: вздутие живота, урчание в животе, боль в животе, частое возникновение чувства голода, потливость, воспаление горла, маниакальное состояние.

• Болезни по ходу ножного ян-мин канала желудка, болезни мышц: боль в молочной железе, мышечная слабость и нарушение чувствительности в нижних конечностях, боль в суставах и нарушение двигательной функции нижних конечностей, бери-бери.

• Расстройства жизненного духа Шэнь: маниакальное состояние, сердцебиение, бессонница.

• Критические состояния: обморок, апоплексия, солнечный удар, послеродовой шок, обморок при иглоукалывании.

• Болезни молочной железы: боль в молочной железе, мастит.

• Кожные болезни: экзема из-за недостатка Ци селезенки со скоплением сырости или недостатка крови, крапивница из-за скопления жара в желудке и кишечнике.

• Прочие болезни: гемиплегия, диабет, снижение остроты зрения, артериальная гипертония, желчнокаменная болезнь.

Източници: 

П.В. Белоусов "Акупунктурные точки китайской чжэньцзю-терапии" 

Радио Китай за България

Механизми на общуването

Цитирам публикация от чужд сайт:

Когато човек се появава на света, общуването става най-мощният фактор, определящ качеството му на живот, типа отношения, които той ще създаде с останалите хора и случващото се с него в живота му.

Ежедневно общуваме с близките си, с приятелите, с децата и родителите си, с колеги, с шефове, със служители, в магазина… Като цяло – функционираме като общуваме. А дали си даваме сметка колко зависи качеството на това функциониране от начина, по който общуваме?

При среща с друг човек, лице в лице, ние включваме в действие тялото и сетивата си /виждаме, чуваме, вкусваме, докосваме, усеща миризмата…/. Включваме и способността си да говорим /думи, глас, интонация/, участваме със спецификите на мозъка си, с ценностната си система, привнасяме и очакванията, и знанията си, формирани от предишен опит, от научено, прочетено, видяно… Там са и нашите схващания и представи, концепциите ни за всички онези “би следвало“, „трябва“ и т.н..

Едва ли се замисляме за невероятния набор от елементи, които включваме в процеса. В този ред на мисли, заставайки пред другия, няма как да имаме реална представа за интензивността и съдържанието, което привнася с неговото многообразие на елементи. Казано метафорично, процесът на общуването прилича на фотографията. Една сграда, пейзаж, обект могат да бъдат заснети от множство страни и виждаме, че всяка снимка е различна – в една има повече светлина или дава перспектива, друга е мрачна. Сигурно е, че всички ще са различни. Така e и в ситуация на общуване – това, което „виждам“ от моята страна не е същото с това, което „вижда“ отсрещният от неговата. Става поредица от взаимно правене на снимки. Стоейки срещу другия, човек не знае със сигурност какво изпитва той, какви са ценностите му и очакванията. Разполага само с догадки и въображаеми представи /каквито има и другия срещу него/. Мозъците ни работят много по-бързо от устата, заради което често прибягваме до нещо като „бързопис“, чийто смисъл може да е много по-различен и изкривен. Обикновено доизмисляме видяното. Какво можем да направим? – Като начало да зарежем предположенията и догадките и да сме съсредоточени. Добра работа върши задаването на доуточняващи въпроси, за да сме сигурни, че правилно сме сханали посланието. Може да създадем усещане у другия, че е чут, както и да го уведомим за начина, по който сме схванали посланието му. Ако достоверността на догадките и въображаемите представи не се провери, ако не „чуваме“ и не „виждаме“ правилно, е вероятно да плащаме висока цена. Направените от нас предположения, може да приемем за „факти“ и реалност, и вече в качеството си на такива, те често крият капани и водят до недоразумения, и провал в общуването. И пак стигнахме до обстоятелството, че добрите човешки взаимоотношения зависят от това, хората да разбират кой какво е имал предвид, независимо от използваните думи.


За съжаление, все по-често сме свидетели на ситуации, в които липсва нормална и ефективна комуникация. Конфликтните взаимоотношения са едва ли не „норма“. Факт е нарастването на разпадащите се бракове. Eжедневно сме свидетели или участници в конфликти /в семейството и в обществото/. Това пък ни кара да се чувстваме наранени, неразбрани, разочаровани, отхвърлени, слаби, гневни, тъжни, несправящи се, депресирани и т.н. Тук идва идеята, че надеждата, отчаянието и фаталистичното смирение зависят от два основни въпроса. Единият е: Какво не може да променя и трябва да се науча да приемам? И другият: Как да коригирам и да влияя върху онова, което подлежи на промяна? Добрата новина тук е, че общуването се научава, значи може да бъде променяно.


Има притча, казваща много по темата: Съпруг силно се тревожел за здравословното състояние на жена си – смятал, че е глуха. Отишъл при лекар, за да поиска лек за болестта й. Лекарят го върнал вкъщи, с молба да разбере колко точно е глуха, да може до дозира правилно лекарствтото й. С прибирането си, от вратата мъжът викнал „Жено, какво има за вечеря?“. Не чул отговор и продължил да задава същия въпрос, като се приближавал до нея. Когато застанал зад гърба й, я попитал за пореден път. Жената отговорила спокойно „За пети път ти казвам – печено пиле“. В живота често сме убедени, че за лошите ни отношения, за „нечуването“ е виновен другият, но дали винаги е така…


Когато отношенията са нарушени, съзнанието ни изкусно ползва една техника – прави т.н. деление на две. На тези, които са отговорни за нарушенията и на такива, които страдат от нарушенията. По правило, почти винаги ние се причисляваме към втората група. Първите /онези отговорните за бедите/, са изтеглили „късата клечка“ и те са „източниците на напрежение, болните, които трябва да променяме, хитреците…“


Мислите, които имаме за ситуацията и за другия, могат да се превърнат в непреодолими бариери. /Пример: партньорът ни закъснява за среща. Обикновено разпалваме въображенито си „Той/тя не държи на мен, вече не ме обича, има друг/а…“ Неизменно ще се чувстваме разочаровани, ще сме гневни, тревожни…. Ако обаче вярванията и мислите вървят в посока „нещо го е забавило“ „сигурен съм, че има обяснение за ситуацията“ и т.н., тогава изпитваните емоции ще носят съвсем други нюанси. Ние преписваме смисъл на случващото се, а чувствата зависят от смисъла.


Защо обаче на хората е трудно да виждат реалистично ситуациите, в които са въвлечени? Отговорът може би е в богатия набор от „негативни мисли“, които ни залагат капани. Негативните мисли са най-тежките бариери за доброто общуване. Много от нас са склонни на основата на един случай да правят пресилени изводи /пример: щом веднъж са ме разочаровали, очаквам винаги да ме разочароват/. След преживяно огорчение да мислят „не съм нужен на никого“, „никой не се интересува от мен“ или след провал – „за нищо не ставам“, „никога няма да се справя“… Това е така нареченото свръхгенерализиране. При него, на основата на един случай, се правят пресилени изводи. „Той/тя никога не ме оценя“ „Винаги се държи грубо“ „Нямаме нищо общо“…


Друг път надценяваме, преувеличаваме важността на дадено събитие или пък минимизираме – умаловажаваме собствени постижения, качества и нужди.


Хубав капан на взаимоотношенията поставят и произволните заключения. Това са предубедени заключения, родени от наши лични базови вярвания за себе си, за другите и за света. /Пример: партньорът е мълчалив и по-необщителен, поради умора или главоболие, а ние тълкуваме – „Прави го нарочно“, „дразни ме“, „неприятно му е с мен“…/ В случая се търсят негативни обяснения за постъпките на другия.


Част от негативното мислене е и катастрофизирането – очакване да се случи най-лошото /при обикновено спречкване – „Всичко свърши“, „Вече за нищо не мога да ти вярвам“…/


Понякога пък отчаяно търсим доказателства, които да потвърдят опасенията ни. Както се казва, „вадим от девет кладенеца вода“, че това ще се случи. Това е така нареченото избирателно мислене. При попадане в конфликт може да поляризираме – всичко е или добро или лошо. А често истината е в нюанса. Стои вярването „Всичко или нищо“ „Ако не съм щастлив, значи съм нещастен“; „Ако нещо не е съвършено, значи не е добро – аз съм неудачник.“


Заслужаващо внимание е и персонализиращото мислене Такова имаме когато сме убедени, че всички действия на другия са насочени единствено към мен. /Пример: след прекарана вечер с приятели, въпросът „как прекара?“ да води до мисли „ето, разпитва ме, никога не ми вярва…“/


Понякога пък просто гледаме отсрещния и се вихрим „Аха, сега си мисли…, така като гледам ми се прави на важен…, сърдит ми е за….“ Четенето на мисли е вярването, че знаем какво мисли другият. Тези „пророчества“ обикновено са погрешни. Има и още едно важно обстоятелство, а именно, че при конфликт несъзнателно бъркаме в торбата и ползваме щедро от всички. Когато сме болезнено огорчени и нещастни, поради нараняване, започваме да се дразним от всичко. Ще се хващаме за всичко, което партньорът казва или прави, ще вярваме, че го прави нарочно /за да ни нарани/, ще четем мислите му и не на последно място ще обобщаваме, че „винаги прави така“, че „никога няма да се промени…“ Просто така дейсват негативните мисли.


Техният списък може да бъде продължен и още, но по-важното е как да ги разпознаваме и улавяме. Една основна тяхна характеристика е, че те са ирационални и обикновено са високо емоционално натоварени. Осъзнаването им е основното за тяхната промяна. Като начало можем да ги подложим на съмнение „Има ли достатъчно доказателства да мисля така?“. Следваща стъпка е да се противопоставим и да търсим рационални доводи „Ако сега, този човек не ме харесва, следва ли това, че никога няма да бъда харесван?“. Можем да търсим алтернативи и да изследваме още: „Каква е причината за тези мисли?“; „Имам ли основание да мисля така?“; „Има ли причина да не мисля така?“; „Кое е най-лошото, което би могло да се случи?“; „Как бих могъл да се справя с това? Какво бих могъл да направя при най-лошото?“


Чували сме, че пътят към любовта минава през път към себе си. Вероятно учейки себе си да разбираме, какво другият човек има в своето собствено съзнание, какво чувства, както и да разчитаме правилно намеренията му, ще предпоставим възможността да се радваме на хармонични и удовлетворяващи взаимоотношения.


Източник: www.aptekizapad.bg

ЦИГУН ЗА ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ

Di Guoyong Bagua jibengong