четвъртък, 18 януари 2024 г.

ДЕНДРОЛОЗИ, ЛЕСОВЪДИ, БОТАНИЦИ


Академик Борис Стефанов (1894 - 1979)

Ботаник със световна известност и признание, първият професор по дендрология в България и автор на първите български учебници по тази дисциплина. 

Според известния ботаник и историограф на ботаниката Стефан Станев обемът на написаните трудове по ботаника от всички български ботаници докъм 1950 г. може да се съпостави с обема на написаното от Борис Стефанов дотогава. 

Според изтъкнатия ботаник Стефан Ив. Кожухаров (1933 – 1997) „Б. Стефанов се отличава с мащабност на обобщения и идеи, която не е по възможностите на нито един ботаник от неговите съвременници и от последвалите го до днес изследователи на растителната покривка на България“.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81_%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2_(%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3)

 Учен с изключително широк поглед и голяма ерудиция – не само по отношение на растителния свят на България, но и към различните, постепенно обособяващи се клонове на ботаническата наука. Автор на теоретични и научнопопуляризаторски текстове и книги, като излязлата в края на 60-те „Чудновати форми при растенията“. 

Гъркова, З., Акад. Борис Стефанов – основоположник на българската дендрология, радиопредаване на БНР



Акад. Николай Стоянов - считан за патриарха на българската ботаника

Най-ярката фигура в българската ботаника и един от най- изтъкнатите дейци на биологичната наука в България. Автор съвместно с акад. Борис Стефанов на фундаменталния труд “Флора на България“ (1924-1925), претърпяло четири издания. Този труд отбелязва началото на нова епоха в българската ботаника.


Проф. Асен Биолчев (1906–1997)

През 1930 г. завършва Лесовъдния отдел на АЛФ на СУ. През 1939 г. защитава в СУ научна степен “доктор по лесовъдните науки”, след което специализира в Нанси, Франция. 

Работи като асистент в АЛФ на СУ (1931), Началник отдел и Директор на Горския опитен институт в София (1941–1946), професор в АЛФ на Пловдивския държавен университет (1946), професор (1947) и Зам. Декан на ЛФ на СУ (1948–1949), професор и ръководител на катедра “Ерозия и борбата с нея” (1953–1973) и Ректор на ВЛТИ (1960–1966).

Научноизследователската му работа е отразена в 114 публикации в областта на ерозията и борбата с нея.

Удостоен е със званията “Заслужил деятел на науката” (1970) и през 1997 г. е първия удостоен с почетното звание “Доктор хонорис кауза” на ЛТУ (1997).

Източник: https://ltu.bg/images/files/file/Museum/Rectors/Asen_Biolchev.pdf

профАтанас Ганчев Атанасов (1919 - 1970 )

Завършва лесовъдство в Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет и работи като асистент по лесоустройство и горска таксация (1944 г.). По-късно е асистент по дендрология, доцент по декоративна дендрология и професор (1964). Работил е като директор на Научноизследователския институт по горите при БАН, ръководител на катедра Дендрология (1964 – 1970) във Висшия лесотехнически институт. Научноизследователската работа на проф. Атанас Ганчев е в областта на интродукцията на ценни дървесни видове, екологията, биологията, таксономията на различни видове и хибридни тополи.

Библиография:

  • Дендрология. 1958.
  • Чуждоземни дървета и храсти в България. 1959.
  • Ботаническа характеристика и екологични особености на представителите от рода Populus L. 1959.
  • Декоративна дендрология. 1962.
  • Някои еколого-биологични и растежни особености на тополите като основа за тяхното райониране и стопанисване. 1970.


Проф. Недялко Делков - изтъкнат български дендролог. Роден е в София на 13 октомври 1929 г. След завършване на висшето си образование работи като техник в катедра „Дендрология“ на Лесотехническия университет, а по-късно като асистент. Избран е за доцент през 1979, а за професор – през 1989 г.  Научното му наследство обхваща над 70 научни и научно-приложни разработки, а учебникът му по дендрология претърпява 3 издания.

https://www.actualno.com/chronicles/roden-e-nedjalko-delkov-bylgarski-dendrolog-news_1825687.html © Actualno.com


Константин Милошев Байкушев(10 февруари 1867 - 14 август 1932 - български лесовъд и пионер на горското дело в България. Завършва лесовъдство в Германия през 1889 г. Той създава службата по укрепване и залесяване и открива и описва през 1897 г. вековната Черна мура местността Бъндерица в Пирин, която е наречена на негово име Байкушева мура. Като началник на Горското отделение при Министерството на земеделието през 1907 допринася за изграждането на Градския парк в Разград.

Публикации:
  • 1892: „Лесовъдство“
  • 1894: „Нашите гори“
  • 1895: „Т.Пазарджишки окръг в горско отношение“
  • 1896: „Пак по нашите гори“
  • 1909: „Нашето горско дело, лова и риболовството“

Иван Йосифов Буреш (1885 – 1980) е български  зоолог, ентомолог, академик, дългогодишен директор на Института по зоология към БАН.

Кариера:

  • На 1 август 1914 г. става уредник на Царския естественоисторически музей
  • на 3 октомври 1918 г. цар Борис го назначава с указ за главен директор на всички Царски природонаучни институти. Към тях освен Естественоисторическия музей и Ентомологичната станция се числят Зоологическата и Ботаническата градина в София, още няколко ботанически градини и Царската научна библиотека. На този пост д-р Буреш остава повече от 25 години.
  • През 1926 г. Буреш става член-кореспондент на БАН, а през 1929 г. – неин редовен член.
  • След 9 септември 1944 г. акад. Буреш е арестуван заедно с други служители в двореца, но скоро след това е пуснат на свобода, без срещу него да бъде предявено някакво обвинение и отново поема поста си в Естественоисторическия музей. 
  • На 19 февруари 1947 г. Царските природонаучни институти преминават към Българската академия на науките.
  • През октомври 1947 г. акад. Буреш е определен за научен ръководител на новообразувания Зоологически институт и придадените към него Естественоисторически музей и Зоологическа градина. 
  • През 1951 г. Иван Буреш е назначен за директор на Зоологическия институт при БАН. На този пост той остава до пенсионирането си поради достигане на пределна възраст през юни 1959 г.
  • Буреш е смятан за основоположник на съвременната зоология в България.

Акад. Дали Йорданов

създателят на Ботаническата градина в Балчик 

https://www.ubg-bg.com/news-view-810.html


Хора, допринесли по един или друг начин за създаването на “този столичен парк, справедливо наричан “Втори Булонски лес” - Борисовата градина:


столичният кмет Димитър Петков;


градинарят Марин Пенчев от Килифарево, 

работил близо 10 години по създаването на градината - до 1893 година;


лесовъдът Стефан Дончев от Клисура;


чешкият лесовъд Юлиус Милде;


лесовъдът Петър Беров, който въпреки заплахата, че ще бъде убит от селяните, продължил с успех залесяването до 1899 г., когато преминал на друга работа във Велико Търново.


И още имена: 


градинарят Йосиф Фрай, 

лесовъдите Стефан Гърдов, 

Стоян Брънчев, 

Димитър Киров, 

Тодор Марков, 

Георги Купенов, 

Минко Фетваджиев, 

Константин Байкушев, 

Витан Минков и други. 


Източници:

Момчил Попов. Създателите на Втория Булонски лес - 

http://izsofia.blogspot.com/2010/04/blog-post.html


Искра Ценкова. Приказка наопаки - https://web.archive.org/web/20160308002825/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=131&aid=3477

 “История на Борисовата градина” - https://borisovagradina.com/istoria/


Иван Хаджиенов 

кмет на София - https://sofia.media/news/%D0%9A%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5_18762/%D0%98%D0%92%D0%90%D0%9D-%D0%A5%D0%90%D0%94%D0%96%D0%98%D0%95%D0%9D%D0%9E%D0%92_13783.html


Марин Бъчева̀ров

първият професор по астрономия в Софийския университет и в България. По негова идея през 1892 г. в Борисовата градина започва строежа на астрономическата обсерватория на Софийския университет, която е завършена през 1894 г. - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD_%D0%91%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2


https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=pfbid05gRwLzDHNHb3a5LW7HVMHNAo9EXskWgG2SyrX4PG7cYZx7MwkTfe3w3hDJAKccsil&id=100000052428222







Няма коментари:

Публикуване на коментар