ЕВА БОРИСОВА: ЗА ДЪРВЕТАТА И ХОРАТА

 

Градинар, пейзажист, паркостроител, инженер - озеленител, ландшафтен архитект. Вероятно сте чували всички тези прозвища по различен повод и директната асоциация води до човек, който се занимава с градини и паркове. Да, това са диференцирани наименования на една и съща професия, с чийто ред на изброяване ви посочвам единствено нейната значимост и развитие в исторически план. От Древен Египет, Вавилон, Елада и Рим, Ренесанса, Барока, модернизма – до днес.
 
Със сигурност днес, през 21.век, ландшафтните архитекти са тези експерти, които, ведно с архитекти и урбанисти, носят отговорността за създаването на устойчива, естетична и здравословна градска среда. В дългосрочен аспект, успешната реализация зависи от много фактори и променливи, но базовата необходимост от ерудиция на проектантите е просто задължителна.  
 
Което ме навежда на мисълта, че още Витрувий в трактата си „За Архитектурата“ дава универсалният модел на архитектурния занаят. „Като изброява сферите, в които архитектът следва да бъде сведущ, авторът ни дава един мултидисциплинарен кодекс от знания като умален модел на наръчника на един демиург, чиято функция е да проектира вселени“, пише в предговора проф. д-р арх. Георгий Станишев. А за любознателните ще ги изброя:
„-историята – да знае как са се решавали подобни проблеми в миналото;

-географията, климатологията, ветровете, водите – за да разбира изискванията на средата, в която строи, но и да познава обичаите и навиците на хората, за които изгражда постройките си;

-литературата и риториката – за да може да изразява себе си пред другите, за които прави проектите или лично които ръководи, и правилно да бъде разбиран;

-философията – за да има извисен дух и да разбира природата на нещата;

-астрономията – за да съотнася архитектурата си с небесните процеси и да знае хода на Слънцето и другите светила, които определят качествата на пространствата;

-геологията, минералогията и ботаниката – за да познава свойствата на строителните материали и техните възможности и пр.;

-музиката и акустиката – за да знае как се прави представление и без които не можеш да изградиш правилно театрална сграда;

-математиката и геометрията- за да може правилно да конструира и да прави изчисления, пропорционира частите на сградата добре, да изгражда строителни и военни машини за отбрана и нападение;

-медицината, физиологията и хигиената – за да е в състояние да избере правилно място за строителство, да ориентира сградата и да направи средата здравословна;“

Днес е все по-важно да си припомняме стойността и смисъла на архитектурната професия и нейната роля в създаването на хармонични и добре балансирани пространства, защото те могат да бъдат „едновременно физическо парче живот с комплексността на малка вселена, така и произведение на изкуството“, споделя категорично проф. д-р арх. Георгий Станишев. А живата вселена е прийом на ландшафтните архитекти.

И ако в далечното минало, ландшафтната архитектура е била основно в служба на властимащите и знатни родове, с изящните си градини и паркове към дворци и палати, то в настоящето тя придобива все по-значима роля като необходим балансьор в силно уплътняващите се градове и в неравната борба със замърсяването на въздуха.
Декоративната растителност е основното изразно средство за ландшафтните архитекти. А основополагащата дисциплина за тяхното обучение е декоративна дендрология. Късно отделена като самостоятелна наука, едва в средата на 19 век, тя е подчертано декоративна, защото изследва основно видове с висок естетичен и силен екологичен ефект при паркоустрояване на селищата и тяхното благоустрояване. А дърветата, в частност на това множество са реперите за всяка една паркова композиция.
А какво са те, всъщност? Преди всичко – дърветата са живи същества! Необикновено смислени и дълговечни. Притежаващи собствен ритъм, нрав и поведение.
И още -  надарени с изключителна скромност, техните нужди са повече от тривиални – малко вода, светлина, минерални соли и въглероден диоксид. Неподвижни и безгласни – те са тук, като част от божия промисъл, само и единствено за да дават. И те дават много повече. Кислород, сянка, спокойствие и радост.
Възпявани в поеми и песни, вкоренени в митологии, присъстващи в картини, те съпътстват човека с неоспоримата перцепция за удивление и възхищение.

Дърветата в градовете обаче са други същества, силно различими от горските такива. Те са изкуствено привнесени и поддържането на жизнения им цикъл предполага пълното им опознаване, което е и непрекъснат процес на наблюдение. С уважение и разбиране, преди всичко. Градините и парковете са създадени от човека и никога не са били самовъпроизвеждащи се екосистеми, както горите. Затова и ролята на специалистите в града е незаменима и неотложна.

Да се познават достойнствата и недостатъците, възможностите им за адаптация и оцеляване, конкурентност и съвместимост, цикъл на развитие и възрастови ограничения, цъфтеж, есенна багра на листата, плододаване, хабитус, болести и вредители, ареал на разпространение е задължително условие. Но това не е достатъчно условие за реализирането на една хармонична дендрологична група, например. Художественият облик и естетично звучене са резултат от композиционни принципи и закони, общовалидни за всяко изкуство - симетрия, пропорционалност, категоричност, мащабност, равновесие, единство и това са само малка част от инструментариума на твореца.

Моят любим преподавател по Теория на парково изкуство в Лесотехническия Университет – проф. Владимир Щилянов, ни въвеждаше в това тайнство с простичка игра на визуализации. Да се спуснем и да влезем в проекта, да се разходим из алеите, да затворим очи и да се огледаме. Ако виждаме група дървета, да назовем какви видове са. Как изглеждат когато са малки, а после да си ги представим след 25 години. Как изглеждат през пролетта, а есента каква е баграта на листата им. Да композираш в план, в изглед, в различна времева рамка, съобразявайки биологията на дърветата и околната архитектурна действителност е докосване до онова усещане за демиурга от книгата на Витрувий.

Представете си градска улица в централна част на измислен град. Опитайте се сега да си представите дърветата, насадени като улично озеленяване. Дали биха могли да бъдат брези? А защо не – има толкова много примери на засадени брези по улиците на българските градове.

Брезата е с нежна ажурна светлозелена корона, която със леко провисналите си тънки клонки придава ефирно усещане с присъствието си. Кората ѝ е отличителен белег – бяла и гладка, като при старите видове в основата на ствола се появяват характерни черни напуквания от ритидом (мъртва кора). Брезата е бързорастяща, силно светлолюбива и студоустойчива. Обаче страда от замърсения и от сухия въздух, както и от високата лятна температура. Не е взискателна към богатството на почвата и развива плоска, повърхностна коренова система. Твърде възможно е да причини неприятности за пешеходците с повдигане на тротоарната настилка. Дървесината ѝ загнива лесно, поради което не трябва да се подлага на резитби. Сега след като опознахте брезата, бихте ли я желали на своята улица? Всъщност, специалистите би трябвало да я използват приоритетно в парковете, като я засаждат единично, в група или масив в зелените площи, защото тя там ще се чувства най-добре и няма да пречи на никого. Ако решим да я засаждаме в група с други видове, знаем ли с кого, тя може да вирее и с кого се ненавижда? Твърди се, че е биохимично съвместима с белия бор. Обаче, има голямо значение тяхното съотношение, защото прираста на видовете зависи от това. Доказано е при насаждения от 50-годишни видове, че най-голям успех има когато брезата участва до 20% от общото насаждение. Интересен факт е, че при по-млади насаждения между бор и бреза, същите тези съвместими видове вече не се понасят толкова много. Брезата е способна да подтисне бора с бързия си растеж и той, освен че може да изостане в растежа, може и да загине. Чела съм и изследвания, че отрицателното влияние на брезата върху бора се проявява най-силно на разстояние ½ от ширината на короната ѝ. В крайна сметка, за да се развиват щастливо и доволно – тези два вида трябва да бъдат на достопочтенно разстояние.
Хиляди условности и взаимовръзки в биологично и климатично отношения, не са изяснени все още за голяма част от дърветата. На практика, днес българските специалисти разчитат на принципа проба-грешка, което не може да осигури дългосрочен добър резултат със сигурност. В съчетание с променените изисквания в композиционния подход при засаждането на дърветата с търсене на незабавен декоративен ефект и въвеждане на еднообразен видов състав, всичко това говори единствено за безсилието на ландшафтните архитекти, днес.

Примерът с уличното озеленяване е тенденциозен, насочващ вниманието към увлечението на хората да си наименуват градовете по преобладващата дървесна растителност. Градът на липите, градът на кестените, вероятно повечето от вас знаят кои са те и романтичния привкус на този изказ е показателен за обичта на хората към дърветата, припознавайки ги като свои.

Бих искала да завърша с един изключително важен аспект, свързан с градското озеленяване и това е неговата поддръжка. Красивите паркове и добре поддържаните обществени зелени площи са качествен белег за материалната култура на едно общество. Начинът, по който изглеждат те във времето е пряко свързан и с ценностите на хората в тази общност. Световна тенденция е превръщането на градовете в мегаполиси, което, наред с драстичното изменение на климата, поставя сериозни проблеми за решаване пред специалистите, свързани с човешкото оцеляване и здраве. Първи по важност е прегряването на градовете, и тук неоспорим факт е, че дърветата, в частност на цялостното озеленяване, са реалното противодействие на негативните влияния. Тяхното добро здравословно състояние трябва да се превърне в приоритет за всяко едно управление. Предвид екстремните условия и стрес на които са подложени в градската среда – навременните и правилни резитби, достатъчното и регулярно поливане,  използването на растителна защита са задължителни за добрия жизнен дървесен статус. Неглижирането на проблемите в тази сфера би довело до загубата на тези прекрасни същества и победата за бетона. За специалистите, работещи в България, която има добри традиции в изграждането и поддържането на градската флора, е предизвикателство и мисия да опазят и защитят дърветата и зелените площи от човешката алчност.